За мен сериалът приключи и единственото, което ме радва са две неща.
Първо - Санджар най-накрая има семейство, има дъщеря, има и син.
Второ - Енгин като Санджар акустира кораба и да си припомним какво написа:
Изпълнен съм с ведро спокойствие, удовлетворение заради това, че успяхме да акустираме кораба на хубаво пристанище и благодарност.
На нашите продуценти Saner Ayar и Nazlı Heptürk, които построиха кораба, с който осъществихме това пътуване, създадоха света на "Дъщерята на посланика" и ни накараха да повярваме в него;
На Emre Kabakuşak, моя скъп режисьор, който винаги ме поддържаше и ни позволи да влезем в света на ДП;
На Murat Aksu и Işıl Günday за това пътуване през толкова много скъпоценни сцени;
На Serdar Armutlu, нашия скъп оператор, който присъстваше винаги в историята и умееше с камерата си отлично да покаже нашите преживявания на скъпата ни публика;
На Tuba Büyüküstün и Eylem Canbolat, които оцветиха ярко нашето пътуване, те ни придружиха в най-трудните моменти от това пътуване!
Красивите и талантливи членове на семейство Ефеоглу, всички до един много сърдечни, които ни накараха да се чувстваме като истинско семейство; Gonca Cilasun, Doğukan Polat, Cemre Öktem, Yağmur Başkurt, Hivda Zizan Alp с ангелската си усмивка, те живееха не само в конака - те се заселиха и в сърцата ни.
На Sami Aksu, на Edip Tepeli, таткото на Müjgan, който ни накара да повярваме, че е Каврук, големият талант, който свърши прекрасна работа от самото начало до край; на Берен Генчалп, която е важна част от историята и която не пожали нито за миг поддръжката и усилията си;
Държа да благодаря на İlayda İldır, както и на моя скъп брат Erdal Küçükkömürcü, когото съм гледал в много пиеси на сцената на Държавния театър в Анкара през 90-те години, а сега имах удоволствието да играя с него; на моите колеги, които работиха зад камера 52 епизода - те всъщност са най-големите герои в "Дъщерята на посланика".
Беше хубаво пътуване. Надявам се да ви видя отново в нови истории. Благодаря!
