За Софиямога да кажа единствено че живях там една година и такава дълбока депресия ме перна че ми трябваше още година за да се окопитя.Аз живэх почти в центъра-на Черковна и работех на Левски.Ставаше ми лошо всяка сутрин като трябваше да вървя пеш до работата си,въпреки че маршрута не беше лош като се минеше през Плиска.В автобус просто беше невъзможно да се пътува,невъзможно,имаше един(Май беше 72 или 76?!)който непрекъснато беше пълен а аз мразя да се тъпча като говедо в тези автобуси,затова вървях като малоумна.Кракакта ми първите две седмици се бяха покрили с кървящи пришки,голяма трагедия беше.След това открих маратонките,и така се ходеше по-лесно.Просто не искам да си спомням за Софийския транспорт.Може би затова и сега като съм в София мразя да се разхождам.По магазините в центъра не съм минавала поне от 6 години.Та в този ред на мисли,на мен ми е много по лесно да отида на работа в Торино с влака и да пропътувам 50 км ,отколкото когато живэх в София.В бъдеще ако си намеря работа в Торино мисля да не ходя с кола.Тук никой не ходи с кола до ТО на работа.Бензин и паркинг ти костват половината заплата,а с влак така или иначе е удобно.
Аз тъкмо се бях понаучила да ходя с колата до Торино и взех та забременях.Сега не смея и на 10 метра да отида с колата,а да не говорим с бебето да трябва да шофирам.
Иначе ако съм сама,няма проблем.Аз карам сравнително зле и мразя да пътувам с хора на които мога да навредя.