Частни училища - информативно-дискусионна тема 49

  • 44 422
  • 798
# 195
.....ако детето не желае да се яви например на Movers, Flyers, Starters и т.н. (малко вероятно е), но все пак....има ли натиск?
Познавам една дама, която оценява деца на тези изпити. Та нейното мнение е, че повечето деца са стресирани и са там от родителски амбиции.
Което за пореден път показва колко различни са възприятията на хората за една и съща ситуация Grinning
Познавам една госпожа която оценяваше на тези изпити последните 7 години. Дойде да преподава в нашата гимназия.
Много весело си изкарвали децата в деня на изпита. Никакъв стрес не изпитвали.....та защо не съм го пуснала на последният.
Виж целия пост
# 196
Доста от нашите учители са И екзаминатори на изпитите.
Виж целия пост
# 197
Fancy, благодаря ти за информацията, наистина ми беше много полезно! Аз нямам някакви очаквания и амбиции за втори език, просто нямам опит с частните училища и не знам докъде се простира "брошурата". Изключително ценно е да знаем как стоят реално нещата.
Мога ли да попитам как се преподават и другите предмети в ЧУ? Разбира се в темата се говори много за математика, БЕЛ и английски и това е съвсем естествено предвид, че това са ключовите предмети. Но ми беше интересно използват ли интересни подходи в обучението по разказвателни предмети, правят ли експериемнти, проекти и т.н. Надявам се, че не е от типа прочети си урока и отговори на въпросите след него, както по мое време... Виждала съм рекламните видеа на Изи, но не съм срещала коментари по темата за Питагор и СС...

За сертификатите - със сигурност обективно показват какво е нивото в дадено училище, просто не бих искала да е на всяка цена. Иначе сигурно децата не се впечатляват колкото учителите по език, все пак от резултатите зависи (най-вероятно) и оценката на работата им и съответно продължаване на договора им в училището.

Има ли сериозно текучество на учители в ЧУ? Някога като студентка работех в една езикова школа и там имаше смяна на 3ма учители на дадена група за учебна година и резултатите не бяха особено добри най-вече за децата. Същото е и в училището (ДУ) на племенницата ми... те така или иначе имат много малко часове по език, но честата смяна на преподаватели прави нещата съвсем плачевни.
Виж целия пост
# 198
Хоуп, моята позната преподава в Британския съвет. Едва ли е имала предвид деца от конкретни училища.
Виж целия пост
# 199
Преди 100 години в Светлина, в ПУК за 6 месеца се смениха трима учители, в ПБ за 1 година 1 смяна, в прогресивно (1 срок) и в ТЕ нула смени. В ПЧМГ от 5 клас сме със същия екип (надявам се и занапред).
Виж целия пост
# 200
От моята камбанария- за тия мои години винаги съм стресирана по време на изпит, макар да знам, че в повечето случаи нещата ги работя от години и ги знам. Детето ми преди изпит- Урааааааааа, днес имаме изпит/състезание. След изпит/състезание- беше много готиноооо, голяма забава падна. Много пъти съм обявала, че състезанията не са задължителни, но срещам голяма контра- а нееее, много е забавно и аз искам да ходя на всичко.
Виж целия пост
# 201
От моята камбанария- за тия мои години винаги съм стресирана по време на изпит, макар да знам, че в повечето случаи нещата ги работя от години и ги знам. Детето ми преди изпит- Урааааааааа, днес имаме изпит/състезание. След изпит/състезание- беше много готиноооо, голяма забава падна. Много пъти съм обявала, че състезанията не са задължителни, но срещам голяма контра- а нееее, много е забавно и аз искам да ходя на всичко.

Според мен тук опира до начина, по който човек възприема нещо. И как му се представя. На изпита на малката стресираната бях аз, тя беше щастлива и се забавлява. И сега, когато ми предстои някакъв изпит, конкурс или нещо подобно съм притеснена, независимо калко съм сигурна в себе си. Колкото по-дълго за децата продължи това - "беше много готино, голяма забава падна", толкова по-добре, защото когато човек е притеснен не може да реагира правилно и да покаже потенциала си.
Последно ми се върти в главата на един конкурс преди години, беше комисия от 5 човека - зададоха ми въпрос който беше - "Кога държавата учредява безвъзмездно безсрочно право на строеж?" /Правото на строеж е срочно право, което се погасява в 5 годишен срок от учредяването му, ако не се реализира - построи обекта/ Отговорих - никога. Казаха ми, че е грешен отговор /беше последният въпрос от много/ и съответно ми поставиха оценка. Преподавателят, който беше задал въпроса ми каза, че това се случва, когато държавата е отчуждила имот и е учредила право на строеж на лицето, от което го е отчуждила. Аз станах, взех си вещите и тръгнах. На вратата се обърнах /вече изпита беше минал, мислех спокойно, нищо нямаше да се случи/ и му казах, че греши, а аз съм права, защото в този случай учредяването на право на строеж не е безвъзмездно. На човека са му взели имота и затова са му учредили право на строеж - възмездно е, реално той го е платил с взетия имот. Започваха да си шушукат и Председателя на комисията каза само. "За съжаление написахме оценката в протокола". Та в този ред на мисли притеснението само ни блокира и пречи.
Затова е добре, че децата го приемат като забавление. Възниква, обаче съвсем резонно въпросът - Дали в едон момент няма да подходят несериозно кам някой важен изпит. Може би зависи от родителите тук да вменят отговорност и към забавленията Sweat Smile
Виж целия пост
# 202
От моята камбанария- за тия мои години винаги съм стресирана по време на изпит, макар да знам, че в повечето случаи нещата ги работя от години и ги знам. Детето ми преди изпит- Урааааааааа, днес имаме изпит/състезание. След изпит/състезание- беше много готиноооо, голяма забава падна. Много пъти съм обявала, че състезанията не са задължителни, но срещам голяма контра- а нееее, много е забавно и аз искам да ходя на всичко.

Rainy, все едно говориш за моето дете. Дотолкова не му правят впечатление тестовете/изпитите, че онзи ден го питам дали са правили тест в българското училище и отговорът беше 'не разбрах'. Впоследствие се оказа, че са правили, при това не особено кратък.

Мисля си обаче, че е и въпрос на тренинг - ако правиш ежедневно по 2-3 теста в училище (от които за половината си уведомен предварително, а за останалата половина научаваш, като ти сложат листчето на чина), свикваш.

Добре е все пак, че синът ми не се е метнал на мен в това отношение, както и в много други, за които се изискват гъвкавост и адаптивност. Аз си падам малко консерва и смятам, че това влияе зле не само на мен, а и на близките ми.
Виж целия пост
# 203
Детето ми е също толкова притеснително, колкото и аз. Което е много, много лошо. Но това е нещо, което не можем да променим. Така, че си се притесняваме. С течение на годините се научих да го контролирам, но той се панира.
Виж целия пост
# 204
Когао усетих, че в моите се заражда притеснение, рязко намерих начин да противодействам и той включваше празнуване на "провала". Излишно е да казвам, че провал нямаше, но спечелих доверие и до ден днешен си правим "глезотийки" за да се награждаваме за извървеният път.
Страх нямат от никакви изпити. Имат трепетни очаквания от резултати и понякога леки разочарования ако не са топа на топа, ама това вече са лични черти.
Виж целия пост
# 205
Детето ми е също толкова притеснително, колкото и аз. Което е много, много лошо. Но това е нещо, което не можем да променим. Така, че си се притесняваме. С течение на годините се научих да го контролирам, но той се панира.

И детето ще се научи да се контролира. Трябва му просто време и опит, за да се научи.

Мисля си, че да си съвсем куул също не е добре, защото малко се губи представата за реалността. От време на време се опитвам да стресна сина ми поне мъничко. Обаче той има толкова огромно самочувствие, че независимо от резултатите той винаги извърта нещата така, че той се е справил добре. Миналата седмица беше вратар на хокейния мач и му натресоха четири гола. Изобщо не съм го правила на въпрос, но неговата реакция беше 'видя ли колко много положения спасих, дори с риск за живота си' (защото една топка го фрасна в главата). Наистина така беше, ама все пак четири гола не са малко (което аз, разбира се, като един коректив, не пропуснах да спомена).
Виж целия пост
# 206
Никога не бих била такъв коректив.
Ще поощря другият път да е още по-добър. Очевидно има талант и се джаска в боя с риск за живота си (което за мен на етап детсво, ако е повече от достатъчно) не виждам причина да му счупвам "постигнатото" като му коригирам самочуствието.
Как пък не. Не чупя криле, отварям клетки - да излизат и да пробват, да драпат, да искат, моята работа е да им покажа колко още много могат да постигнат, защото знам силата вътре в тях. Пък докъдето им стигнат "комплекта от нужни качества" дотам. Но да създам усещане, че "да бе, ама не си направил това и това", твърдо не.
Виж целия пост
# 207
Не е за тази тема, но не мога да не го кажа. Правото на стореж не е срочно право, освен ако изрично не е учредено за определен срок /което е практически по-рядката хипотеза/. Това, че се погасява при неупражняване в 5-годишен срок не го прави срочно. След построяването на постройката то продължава да съществува в латентно състояние и се активира, в случай, че постройката бъде съборена/погине. В този случай правото на строеж продължава да съществува и постройката може да бъде построена отново от притежателя на правото на строеж.

Разбира се, че не е срочно. Думата я употребих точно за срока в който може да се реализира строежа.  Това и ме питаха. Ако беше срочно в другия смисъл - след направена постройка, то се губи смисъла на правото. Реално, ако на строителна фирма се учреди правото на строеж и в срок от 5 години сградата не е завършена, правото на строеж се погасява, а построеното остава за собственика на земята. Това доста малко хора, учредили право на строеж върху тяхна земя го знаят, съответно и доста колеги не го знаят и при протакане на строителя имат пълно право да сключат друг договор с друг строител.
Та хубаво, че го казахте, но пък четете какво съм написала.
Виж целия пост
# 208
Чета. Прочетох "правото на строеж е срочно право" и 20+ годишният ми юридически стаж не ме остави да си замълча, защото погасяването по давност на едно право и срок на правото са две много различни неща. Все пак за един юрист е изключително важно да се изразява точно и прецизно.
ПП И още едно уточнение: в рамките на 5-годишния срок сградата трябва да е построена на груб строеж, а не да е завършена.
Виж целия пост
# 209
Никога не бих била такъв коректив.
Ще поощря другият път да е още по-добър. Очевидно има талант и се джаска в боя с риск за живота си (което за мен на етап детсво, ако е повече от достатъчно) не виждам причина да му счупвам "постигнатото" като му коригирам самочуствието.
Как пък не. Не чупя криле, отварям клетки - да излизат и да пробват, да драпат, да искат, моята работа е да им покажа колко още много могат да постигнат, защото знам силата вътре в тях. Пък докъдето им стигнат "комплекта от нужни качества" дотам. Но да създам усещане, че "да бе, ама не си направил това и това", твърдо не.

Ти не, обаче аз - да. Не обичам когато някой започне да се взема прекалено на сериозно. Стимулът е едно, но няма начин да кажа на някого, особено на детето ми, че се е справило добре, при положение че това не е така. Съвсем дипломатично обяснявам, при това насаме и у дома - на дивана с по чаша чай/кафе Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия