Разделени-заедно,или отглеждане на бебе с "приходящ" татко. Действа ли???

  • 1 591
  • 18
С приятеля ми не живеем заедно, не сме се женили и развеждали, очакваме дете. Искаме да поемем равностойни /доколкото е възможно/ грижи и отговорност за детето, но като продължим да живеем разделени. Никой от нас не е обвързан с друг, отношенията ни са отлични, живеем в един и същи град.
Моля за мнението на тези от Вас, на които се е случило да отглеждат детето си, живеейки с него ОТДЕЛНО от бащата, но с негово АКТИВНО участие. Има ли въобще такъв вариант?!
Виж целия пост
# 1
Ами доста сложно ми звучи...  newsm78. А защо не искате да живеете заедно- като не искате да се жените- добре, но какво значи всеки да участва равностойно, след като е съвсем ясно, че няма да е равностойно. Когато бебето плаче нощем  Misc Baby Bottle- единият ще спи някаъде в същия град, а другия ще го утешава...
 Извинявай , ако прозвучах с кофти тон- просто съм си такава - директна. Много родители отглеждат децата си разделени, но това не значи че учавсвтат равностойно
Виж целия пост
# 2
За мен това не е нормално:thinking:
След като отношенията ви са перфектни и очаквате бебе, за което и двамата имате желание да се грижите, най естественото нещо е да живеете заедно.
Така както го описваш ти с детето, таткото отделно, нещо не ми се вързва newsm78
Виж целия пост
# 3
Ами доста сложно ми звучи...  newsm78. А защо не искате да живеете заедно- като не искате да се жените- добре, но какво значи всеки да участва равностойно, след като е съвсем ясно, че няма да е равностойно. Когато бебето плаче нощем  Misc Baby Bottle- единият ще спи някаъде в същия град, а другия ще го утешава...
 Извинявай , ако прозвучах с кофти тон- просто съм си такава - директна. Много родители отглеждат децата си разделени, но това не значи че учасвтат равностойно
Правилно, в никакъв случай не е разностойно. Помислте да живеете заедно.
Виж целия пост
# 4
При всички положение няма да е равностойно.Предполагам, че трябва да преосмислите връзката си или по-точно дали ако продължавате да живеете отделно детето няма да свикне повече с теб.Той ще бъде приходящия....
Виж целия пост
# 5
  Трудно,да не кажа,че е невъзможно  да бъдат равностойни грижите по бебето,когато двамата родители не живеят заедно ThinkingА защо не можете да заживеете заедно Thinking
Виж целия пост
# 6
За мен това не е нормално.
След като отношенията ви са перфектни и очаквате бебе, за което и двамата имате желание да се грижите, най естественото нещо е да живеете заедно.
Така както го описваш ти с детето, таткото отделно, нещо не ми се вързва newsm78
И аз мисля,че не е много добра идеята с " приходящ " татко
Виж целия пост
# 7
За мен това не е нормално.
След като отношенията ви са перфектни и очаквате бебе, за което и двамата имате желание да се грижите, най естественото нещо е да живеете заедно.
Така както го описваш ти с детето, таткото отделно, нещо не ми се вързва newsm78
И аз мисля,че не е много добра идеята с " приходящ " татко
Виж целия пост
# 8
Witchie, а има ли кой да ти помага с бебето, освен приятеля ти?
Виж целия пост
# 9
Така както го описваш за мен лично е невъзможно! Или има друга причина, за да не изкате да живеете заедно с бебето или............. newsm78. Абе незнам, ама е глупаво. Таткото ще изпусне най-красивите мигове с бебчо, който са неповторими. Ти няма да има с кой да споделиш най-голямата радост в живота. Все пак ти решаваш. Поздрави!
Виж целия пост
# 10
Хм, доста не традиционно наистина.... newsm78
Знам ли...всъщност : разни хора разни идеали. Hug
Бих ти казала следното:
светът около мен е пълен с майки, които са семейни, живеят си с таткото, но в никакъв случай по отношение на гледането на самото дете не може да се каже че полагат равностойни грижи....с други думи дечко си го гледа мама  Wink
Аз също не храня илюзии че нашият татко ще става по нощите да успокоява дете или ще сменя памперси, НО....
Нека просто да има разделение на функциите!!
Заставам твърдо зад тази позиция, която е много стара.....ако таткото може да носи парички и да се грижи за препитанието, защо не грижите за дома и детето да останат на майката ?
За мен важното е ти да се чувстваш добре от тази ситуация и да си съвсем сигурна че бягането от статуквото няма да ти тежи, ако тръгнеш в един момент да се сравняваш с тези около теб... yes
Успех !  bouquet
Виж целия пост
# 11
Отговарям на всички и благодаря за искрените отзиви:
-Съзнавам,че така прочетена, ситуацията около мен звъчи малко глупашки /какъв и е проблемът на тази/, но то е защото не искам да плюя таткото. С него имаме връзка от 5 години, а бебето се появи случайно в нейния край-или в един от тесните и завои Wink Решихме- ДВАМАТА- да имаме това бебе, и ДВАМАТА да понесем отговорност. Познавам го достатъчно добре, за да знам от опит, че на него не винаги може да се разчита и че горните намерения в един момент може да останах хубави думи.
Той е добър компаньон- за купони, шопинг, плаж и барове, добър любовник, понякога добър слушател и приятел. В същото време е завършен егоист, себичен, мързелив и на моменти безхаберен. Отгледан е със съзнанието, че самото му присъствие е дар и украса за света и че всички са му длъжни, само поради факта на уникалното му съществуване. Човек, за когото да се грижат, без да е необходимо той да полага усилия към околните в замяна...
-За бебето има кой да помага: майка ми живее в моето жилище и не работи; баща ми е в чужбина, но и той поне в някакви финансови граници; после евентуално родителите на таткото- живи и здрави са и те.
-Под "равностойни" имах предвид, че детето ще живее при мен, но намерението на бащата е да го взима в почивните дни, да го извежда, да помага с пари и нощем да тича с мен по доктори /недай Боже!/
Питането ми беше- има ли някоя от Вас опит с "приходящ" татко и как се получават нещата в суровия живот?
Виж целия пост
# 12
Ще кажа, че има ли желание - има и начини.
След като прочетох втория ти постинг нещата се поизясниха. Бащата МОЖЕ  да взема дейно участие в живота и грижите за бебето. Едва ли ще е напълно равностойно, но тези неща не се мерят на кантар. Ако не всичко остане на думи, то е хубаво да можеш да разчиташ на неговата помощ ПОНЕ  в критични ситуации, а защо не и в ежедневието - финансовата част също не е за пренебрегване. Ако той се чувства емоциаонално ангажиран с бебето и действителността не го уплаши  Mr. Green - би било чудесно да ти помага. Пожелават ти успех и дано не забрави за добрите намерения  Peace
Виж целия пост
# 13
Много ще е трудно да си поделите грижите за бебето с таткото. То като живеете заедно, не винаги е възможно са си разделите грижите. Пожелавам ти успех, но помислете с татито какво може да се направи.
Виж целия пост
# 14
За мен това е "ненормален" вариант за "нормално" семейство....егоист, компаньон и незнам какво си е бил и ще бъде до раждането на детето, след това трябва да е предимно баща- с всички грижи, отговорности и присъствие....дано не звуча агресивно, защото съм далеч от този "назидателен" тон, но не забравяй, че както го научиш , така ще продължи....да не съжаляваш някой ден Peace С най-добри чувства Hug
Виж целия пост
# 15
Аз мога да ти кажа че съм в почти същтата ситуация,ние до скоро живеехме заедно но поради куп причини аз исках да отгледаме детето при маика ми,която живее на 50 метра от нас.Апартамента в който ние живеем е трудно приспособим(ужасно голям 145кв и стаите са така разпръснати че трудно да избереш удачна за детска стая )а и е на неговите родители.Така че в момемента стягаме моята стая в апартамента на родителите ми,никога не мога да съм сигурна как ще протече всичко но аз се надявам гладко,ако не ще мислим и никой не е казал че приятелят ти не може да остава  при вас със бебето когато иска,ти искаш или се налага  bouquet
Виж целия пост
# 16
С приятеля ми не живеем заедно, не сме се женили и развеждали, очакваме дете. Искаме да поемем равностойни /доколкото е .....
След като няма да живеете заедно ,няма как отглеждането на детето да бъде равностойно.
Виж целия пост
# 17
Че защо да не може, той живота не написан на книга - какво е ОК и какво не. Ако трябва да бъдем честни идеален вариант е съпруг, който печели добре, прибира се точно в 5 и помага за децата всеотдайно (абе изобщо перфектно и неуморимо животно).

Ние сме си практически с приходящ татко. Женени сме от 15г., той работи по 70-80 часа на седмица. Полвината от месеца беше в командировка. Вечер като се прибереше от работа, бебето спеше, събота и неделя той си поспиваше да се възстанови от работата. Аз гледах да разпределя времето си така, че когато беше на линия, да прекарваме времето пълноценно и радостно.
Сега той остана в Австрия, ние се прибрахме с детето в БГ. Таткото каца в петък в БГ, излита в понеделник обратно и си прекарваме чудесно. Даже мога да твърдя, че се виждаме повече от преди. Чакаме второ бебе (голямата е на 10) и много се радваме на този момент.

Убедена съм, че може да действа схемата с приходящ татко. По добре е от отсъстващ напълно!
Виж целия пост
# 18
 "Искаме да поемем равностойни /доколкото е възможно/ грижи и отговорност за детето, но като продължим да живеем разделени."

  Това в скобите мисля че  е основния  въпрос.....и че отговора му е ,че не е възможно за съжаление.Не го очаквай , за да несе разочароваш.....но и това е невъзможно почти ...поне за мен е решение да се избегне фрустрацията.....

  Живота е сложен наистина за съжаление.Пожелаам успех от  сърце Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия