Наследство

  • 6 627
  • 219
# 120
Аз и ММ сме живи и си оправихме завещанието към децата ни, когато още не бяха родени. С моите родители сме говорили по този въпрос и знам дори къде искат да бъдат погребани. Всичко е оправено нотариално.
Виж целия пост
# 121
Че иска с него да оправят документално статута на имотите. Simple Smile
Напротив, не иска това.
Иска някаква имагинерна бъдеща съпруга да не ù се 'меси' в наследството.
То да ставаше дума за оправяне на документи, ехе... Досега да е хванала натуралния акт.
Виж целия пост
# 122
Аз съм единствено дете на възрастни родители. Те имаха един апартамент, купен по време на брака им със средства (2/3 от сумата) събрана от баща ми пред да се ожени и 1/3 ипотека, която майка ми изплащаше от заплатата си, че татко тъкмо тогава се пенсионира. Преди живеехме в наследствена къщичка, която баща ми беше наследил от родителите си, баба ми - от нейните... Продадохме я в един момент, сумата беше нищожна и отиде за ремонт на апартамента в един момент. Та при смъртта на татко, аз вече на 29г наследих 1/4 от този апартамент. Преди няколко години с майка ми решихме да го продадем, аз изтеглих голяма ипотека и купихме в друг квартал. Тогава майка ми реши новият апартамент да е изцяло на мое име, партидите са на моя име, точно за да се спести част от хамалогията по уреждане на наследство и прехвърляне на всичко на мое име. Смятам го за нормално. При покупко-продажба на изрично питах майка (на 84г тогава) дали да е на името на двете ни. Решението беше нейно и то  облекчава мен.
Нарциса, ако въпросът не се уреди документално на време (сега), то жената е права да се тревожи, че при определен развой в живота на баща , може да се появят нови наследници и тогава тя ще трябва да дели с тях. Справедливо е сега да разделят и документално двата имота или поне тя да има 1/2 от къщата, все пак е дала толкова да се купи и трябва да има повече права / по-голям дял от бъдещ нов наследник.
Виж целия пост
# 123
Ако тя искаше да оправи нещата - да са минали нотариус и да са забравили.
Мисля, че бащата не е точно разговорен по темата и нещата просто си висят във въздуха. Ако и както мисля се е появила някоя дама до баща й и нещата са ескалирали.
Виж целия пост
# 124
Ами бащата може да се притеснява, че ако имотите му намалеят, любовта (дамата до него) ще го напусне. Relaxed
Виж целия пост
# 125
Всеки дърпа към себе си, обаче законът е на страната на бащата. Цялото имане е негово и от него зависи дали ще остави нещо на поколението.
Виж целия пост
# 126
Преди 5-6 години, моята приятелка и мъжа ѝ бяха в една ситуация доста странна.
Почина свекъра и съответно единственият му син го наследи.
Само че, баща му живееше на семейни начала с дама повече от 25 години, която е всеотдайна, грижовна, активна, макар и на възраст. Гледаха си се и се обичаха много.
Та, тя се оказа на улицата на хартия.
Приятелите ми не си правят устата да си искат имането, даже правят дребни ремонти и подмени в жилището за неин комфорт, помагат ѝ, когато има нужда.
Те самите плащат ипотека за своето жилище, но не бързат да си развържат наследството.

Човешкото къде остава не разбирам?
Да трепериш за има̀нето на друг, пък бил ти той и баща..
Виж целия пост
# 127
Свекърът не е бил женен за нея... Thinking
А е можел да се ожени. Какво е имал предвид все пак?
Виж целия пост
# 128
Че юдеин няма да стане Wink
Виж целия пост
# 129
Всичко остава за сина му, за нея нищо. Това са фактите, макар че синът се отнася мило с нея (което е много хубаво).
Виж целия пост
# 130
О, той беше до последно работещ и един от топ архитектите в София, оставил ѝ е достатъчно, със сигурност дори и да си купи, тя самата изобщо не е бедна по род.

В тази история са най- бедни моите приятели Laughing, но пък са хора.
Виж целия пост
# 131
А защо пък хипотетичната втора съпруга да трябва задължително да се мисли как законно да не вземе нищо и да бъде изритана от имотите? Това ще бъде и неин дом. И не е задължително да е някаква хиена. Грозни сметки. Разбирам за казуса с детето и няма нищо срамно такива неща да се говорят и оформят навреме, а не да четем после криминалните хроники. Но човекът е жив и здрав, не е тръгнал към Оня свят, има право и на личен живот, освен да е всеотдаен дядо.

Защото го има и обратния случай, съвсем реална история, която ми разказаха. Връзка със съжителство 10+ години. Мъжът има големи деца, с които почти не поддържа връзка по тяхно желание. Той умира и те веднага изгонват жената, за да си получат наследството. На 19 години може да е вълнуващо да обикаляш квартирите, може да си събереш живота в два куфара. Но на зряла възраст искаш и ти сигурност и твой дом. Може да не си го купила навремето, но ти го поддържаш, създаваш уют, грижиш се за мъжа си години наред. Но без подписа в гражданското си никой пред държавата.

Та, не само децата имат права в този живот.
Виж целия пост
# 132
Втората съпруга за толкова много години е била наясно кои са наследниците на къщата, в която е живяла.
Да се е погрижила да си купят общ имот или само на нейно име, да участва с парите си и тогава тя ще има права.
Има си закони за наследниците и те не са от вчера.
Виж целия пост
# 133
Тя и баща й събират пари и купуват къща, която явно бащата ремонтира и поддържа след това със собствени средства и май живее в къщата. Родителите й нямат общо имущество и след смъртта на майка си
За да не е СИО къщата се сещам за два варианта:
1. Къщата е закупена след смъртта на майката или 2. Преди да се закупи къщата (майката и бащата) са регистрирали режим на разделност относно имуществените отношения, което е възможно след  01. 10. 2009г СК.

Такъв режим може да регистрира бащата с новата булка. И всичко е точно.
Виж целия пост
# 134
Аз разбирам авторката и хич не говорим за меркантилност тука.

В не особено близкото ми обкръжение, бях свидетел на следната случка.
Далечни познати на родителите ми - тя от заможен род, влиятелни хора, май бяха дипломати, не си спомням. Той - някога бил много хубаво момче, от по-скромно семейство, роден в някакво село. Двамата се залюбват, оженват и си живеят добре. Заможните тъстове намират връзки и им купуват жилище доста голямо в престижен район, където си живее семейстовото. Пишат го на дъщеря си. Ражда им се едно хубаво дете.
Жената се разболя от рак на гърдата и почина много бързо, оставяйки сравнително малко дете. Майка ѝ и баща ѝ помагат с всичко, което могат да се гледа детето. Мъжът (тогава около 36-7 годишен) се залюбва с друга жена и се оженват. Раждат му се още две деца. Другата жена намира някакви връзки тогава и успяват по някакъв начин, като пълномощници на детето да продадат този апартамент и купуват друг, плюс уж оставят някакви пари за образвоанието на първото дете. Накрая (с две думи) хората, купили апартамента се поболяха, защото тяхното имане отиде да се раздели на две деца, с които те нямат нищо общо.
Толкова за алчността...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия