Бездетна по избор

Съгласна съм. авторката да почерпи знание как да представя себе си чрез темите си и да не звучи арогантно детински.

Дам. Сещам се за дует Ритон. Да ме прощават, ако реалната причина е репродуктивен проблем. Но от това, което съм гледала, съм останала с впечатлението, че са отлагали твърде дълго, докато накрая не се оказало късно, макар че и тук е спорен въпросът какво значи "късно".

При мен е къде по-избор, къде по стечение на обстоятелствата.
Но не парадирам с избора си, нито се обяснявам.
Не е ничия работа дали имам деца, дали нямам и ако нямам защо.
Не изпитвам желание да се  обяснявам на разни хора.

Аз познавам 2 автентични "бездетни по избор" момичета. Едната винаги е знаела, че това не е нейното, а другата е затвърдила убеждението си с годините. Има дни, в които им завиждам.
Между другото, във Франция наскоро имаше анкета, според която около 10% съжаляват, че имат деца. И наистина много хора си мислят, че е нещо уау и инстаграмско, но не, не е.

Но пък не е ли по-добре такива хора да нямат деца? Представяте ли си какво е за едно дете да расте в такъв дом? Прабаба ми беше такава, тя не си обичаше децата и им е създала страшни комплекси.

Мен не ме интересува по каква причина някой е преценил, че не става за родител. По-добре така, отколкото да раждат деца просто защото "така се прави" и после да не ги гледат.

Това беше казано в контекста на изказването дали може да жертваш родителството за сметка на голяма любов. За мен не е опция, не бих била с подобен егоист....

Иначе, да, по-добре  е да нямат деца.....

Соул, не съм те разбрала. В този контекст съм съгласна с теб.

На 21 и аз бях бездетна по избор, както и всички на моята възраст около мен. Вярно че е петък, но да пуснеш тема в бг-МАМА и да се репчиш на МАМИте да не коментират е леко сюрреално.

Така е. Хората имат право и да са егоисти.
Дете трябва да са ражда и гледа с желание, а не щото някой смятало, че щом е жена, трябва да ражда.

Някои, за себе си не могат да се грижат, а какво остава да възпитават деца!

Абсолютно всичко жертваш, когато имаш деца, в името на това да задоволиш един биологичен инстинкт.
Да предадеш генома си нататък- да сбъднеш смисъла на живота, като изпълниш биологичната цел на съществуването си.


Това, което никога няма да изпиташ, ако нямаш деца е чудото на сътворението. Осъзнаваш, че БОГ и ти сте едно и също. Създаваш живот, без да знаеш как. Тялото ти е като магическа лаборатория. Той расте в теб, рита те, смуче от силите ти. Раждаш го в болка, кръв и еуфория.
А после го гледаш как се бори за мляко, плаче, настоява да те подчини на себе си и успява. Природата е измислила механизми.

Да видиш и усетиш как тялото ти произвежда мляко, следвайки плача на бебето. Как те командва от разстояние, свързани взаимно от хормонални невидими мрежи

И този сблъсък с животинската ти природа е изключителен, затрогващ, незаменим. Близък до прераждането. Голямо откровение. Не случайно жените не се увличат толкова от божественото, като мъжете, защото го преживяват ...на мъжете не им се случва, затова и вечно търсят смисъла

Ако за теб смисъла на живота е да раждаш деца, то има хора смисъла на живота е съвсем друго нещо.

Мне, това е само биологичния смисъл

Социалният е този, който обществото ти отреди, с твое позволение и съучастие

Ти сам си избираш кой да следваш

Аха, обществото отреждало.
Само дето като гледам тук някой коментари, повечето направо бихте осъдили ако имахте възможност авторката затова, че не иска деца.
Само с последното изречение съм съгласна.

Аз съм на 39 години и нямам деца. Но защото не съм искала дете от хората, с които съм се обвързвала. Истински чувства съм изпитвала към един човек, с когото бях като бях на 22 години. Тогава да имам дете дори не ми е минаало през ума. После с него се разминахме, бяхме в различен етап от живота си и така всеки си продължи по пътя. След него не съм имала желание за брак или деца с когото и да било. И предпочитах да нямам дете от някой, просто за да имам дете, което във всеки случай съм щяла да гледам сама и да го лиша от баща. Поне от такъв, който да присъства в ежедневието му като пълноценен родител. Щеше да е егоистично да го направя, за да задоволя мой каприз, за да имам дете на всяка цена.

Около мен има жени над 40 години, които също нямат деца. Сестра ми не иска, а е омъжена от 4 години. Зет ми се примири, той има дете от предишен брак. Но други около мен са със здравословни проблеми и не могат.

И мога да дам за пример една приятелка на сестра ми, която умишлено забременя на 20 години от човек, с когото се срещаше от някой и друг месец, само и само за да го върже с дете за полата си. Резултатът е едно негледано, нежелано, необгрижвано дете, която тя захвърляше на когото ѝ падне, за да ходи по дискотеки и барове. Заряза и мъжа си, искала да живее, не го искала него повече. Не знам какво стана с това дете, вече трябва да е на 20 години. Но помня как блъскаше прозорците и вратите, за да ѝ привлича вниманието, а тя се правеше, че не го чува, пушеше цигари и си говореше с този или онзи.