Бездетна по избор

Щом пускаш тема и търсиш съмишленици, явно не си убедена в позицията си. Убеждавайки нас, убеждаваш себе си колко си права. Нормално е за възрастта ти. Ми, ок. Съгласни сме с избора ти и ти даваме благословия. Бъди щастлива!
На 21 и аз не исках деца. Ама изобщо. Днес, след 26 г. по-късно, чакам 5-то. Изчакай да влезеш наистина в менопаузата, без междувременно да не си променила желанието си и тогава го коментирай. Хем ще имаш опит да покажеш на колебаещите се колко е правилен този избор.
Между другото, въпрос на възпитание е в компания (изключвам коментарните теми по форумите и местата, където нарочно се споделят личните терзания) не е възпитано да се обсъждат няколко много съществени неща - имането или не на деца, размера на доходите и сексуалните навици. Не знам ти в каква среда се движиш, щом обсъждате подобни неща, че и спорите по въпроса.
Аз изобщо не искам да ти променям мнението, защото нито те познавам, нито ме интересуваш. Просто е смешно на 20 г. да си убедена, че в следващите 30-40 ще мислиш по същия начин.
Моя позната така прокламираше от 18-годишна. Реално е с труден характер и така и не намери спътник в живота. В момента на 53 г. вече 3-та година обикаля клиники, купува яйцеклетки и прави какви ли не еквилибристики да забременее. Та ето ти пример за променено мнение след повече от 30 г.
Човек, който не се променя изобщо в разбиранията и възгледите си (изобщо не визирам желанието за деца), е човек, който плува по течението и си остава на умствено равнище около пубертета.

А какво те бъркат хората, които на 21 имат деца? Нали казваш, че приемаш чуждия избор. Защо пък да ги обсъждаме. За тях важи същия принцип - тяхно си е решението и на никой не му дреме. Трябва още да пораснеш, за да разбереш, че единственият, на когото му дреме за твоите решения, си самият ти и евентуално родителите ти.

Не се пропуска. Но не са много. Пък и темата не е за такъв избор.

Ами ако темата в реална - ето давам ти идея, можеш да изкарваш пари за още пътувания и литература с писане по форуми. Ако не си се усетила. Всъщност, на никой не му пука за избора ти, ама почнеш ли да показваш арогантност, не очаквай другите да си траят.

За търсене на съмишленици не си в правилния раздел, даже не си в правилния форум.

Тя в момента не може да схване за какво говорим, така както и не знае значението на "кух фоликул". Дано никога да не го научи де...

Какво ще правиш, ако любовта на живота ти, се окаже човек, който иска да има деца?

Изчетох цялата тема само за да разбера на колко години си.....

Преди години баба постъпи в болница. Жената по стая с нея около 60 -65 годишна беше без деца. Разказваше, че като млада изпитвала ужас от раждането и затова господ никога не й дал дете. Имаше чудесен мъж и той беше нейният живот. Беше чудесен позитивен човек в хармония със себе си.
Имаме приятелско семейство със възможности, правиха опити за бебе преди 10-15 години. Не успяха никога не стигнаха до инвитро или осиновяване, явно това е техният избор близко до 50 са и явно са си самодостатъчни.

Тоест и хора без деца, се чувстват добре, живеят щастливо и не мисля че някой би ги съдил за избора им.

Та избора със/без е твой.

Въпроса е дали на 40-50 няма да съжаляваш за него и да страдаш в най-хубавите си години.

Знам какво означава и съжалявам за хората, които не могат да имат деца, а искат. Но това не променя моето нежелание да имам. Както и партньора ми не иска деца, та съм окей с това. Ако в даден момент съм с човек, който иска деца, ще си кажа довиждане с него, защото ако желанието за деца е само негово, а аз ги родя и не ги искам няма да е добре за самите деца.

Момичето си е самодостатъчно. Не ѝ трябва друг. Просто търси одобрение.

Ами ок. И аз имам приятелски двойки без деца, живеят си чудесно.

Авторке, само да знаеш, че на никой, ама абсолютно на никой не му пука дали искаш, ще имаш или нямаш деца, най-много на родителите ти. Хората просто си чешат езиците и си намират благодатна тема за дребни клюки.
Това се отнася за всичко, което правиш, между другото.
Иначе и аз като Кристина - малко егоистично "използвам" приятелкиъе ми без деца, защото са много по-гъвкави от мен в планове, излизания.

Гореспоменатото момиче иска партньор в живота, просто не иска деца. Пак не виждам проблем.

Интересно ми е, обсъждала ли си темата с родителите си?

Като човек, който иска деца намирам коментарите на повечето родители тук за неуместни и ненужно подигравателни, съответно предизвикаха подобна реакция от авторката. Не разбирам защо толкова се засегнаха някои коментиращи от позицията й.

Авторката бих я посъветвала да не пише повече тук, няма смисъл. Отиди в childfree събфорумите на reddit, там ще срещнеш повече съмишленици. Само имай предвид, че са няколко и единият е доста токсичен, хората са откровено озлобени към деца и родители.

Имам по-голяма сестра, която е семейна с деца вече, та дали ще имам или не - за тях няма значение. Говорили сме го вече, да.