Имате ли си цена? Държите ли на принципите си или бихте направили компромис с тях заради пари?(абсолютно изключвам казуса 'заради детето/децата'). Питам лично вас. Предпочитате ли да напредвате с лакти за сметка на самоуважението, а може би определяте амбицията на всяка цена като плюс? И къде е границата?
Виж целия пост
Достойнството - за уважение или недостатък?
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 21:06 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 14:45 ч.
# 1
3 ноем. 2006, 21:14 ч.
Е, щом изключваме фактора деца, тогава съм най-принципния човек на света 
Това, че всеки си има цена, не е баш тъй. За пари правя само едно нещо - бачкам. Другото ми е безплатно
Виж целия пост
Това, че всеки си има цена, не е баш тъй. За пари правя само едно нещо - бачкам. Другото ми е безплатно
# 2
3 ноем. 2006, 21:15 ч.
Спомням си преди време, че напуснах една от работите си (която страшно харесвах), защото основният ни клиент започна да се занимава с бизнес, който не одобрявах.
После преживях 6-те си месеца на безработица, които почти ме довършиха, но никога не съм съжалявала за решението си. Знаех, че в такава фирма не мога да работя, не мога да се грижа за увеличаване на продажбите им и в същото време вечер да си лягам и да заспивам спокойно
Виж целия пост
После преживях 6-те си месеца на безработица, които почти ме довършиха, но никога не съм съжалявала за решението си. Знаех, че в такава фирма не мога да работя, не мога да се грижа за увеличаване на продажбите им и в същото време вечер да си лягам и да заспивам спокойно
# 4
3 ноем. 2006, 21:23 ч.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Виж целия пост
Амбициите са хубаво нещо.
Дори и на всяка цена.
Дори и на всяка цена.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
# 5
3 ноем. 2006, 21:27 ч.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Мюр, не ме разбра .
Нямах предвид това, но може би и аз не съм разбрала съвсем въпроса
Но има и друго ....и какво като бях много принципна и добра и държах на всичко най-важно в живота- семейството, добрите отношения, толеранса....
Бях много уважавана , няма що!
Знаеш за какво говоря
Виж целия пост
Амбициите са хубаво нещо.
Дори и на всяка цена.
Дори и на всяка цена.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Мюр, не ме разбра .
Нямах предвид това, но може би и аз не съм разбрала съвсем въпроса
Но има и друго ....и какво като бях много принципна и добра и държах на всичко най-важно в живота- семейството, добрите отношения, толеранса....
Бях много уважавана , няма що!
Знаеш за какво говоря
# 8
3 ноем. 2006, 21:34 ч.
Удовлетворението от достойното ти държание си е лично, Пухи. Награда няма.
Виж целия пост
# 9
3 ноем. 2006, 21:36 ч.
Има достойнство и криворазбрано достойнство. Най-различни възможни ситуации.
Понякога е по-добре да имаш търпение, отколкото да се перчиш.
То, търпението е и библейска категория.
Но понякога е задължително да защитиш достойнството си. Въпросът е да си наясно кога го защитаваш, кога само се перчиш.
Виж целия пост
Понякога е по-добре да имаш търпение, отколкото да се перчиш.
То, търпението е и библейска категория.
Но понякога е задължително да защитиш достойнството си. Въпросът е да си наясно кога го защитаваш, кога само се перчиш.
# 10
3 ноем. 2006, 21:38 ч.
Именно Мюр, именно
Виж целия пост
Удовлетворението от достойното ти държание си е лично, Пухи. Награда няма.
Именно Мюр, именно
# 11
3 ноем. 2006, 22:13 ч.
Границата е някаде по средата, зависи от ситуацията и тн.
Виж целия пост
# 12
3 ноем. 2006, 22:26 ч.
Досега винаги съм отстоявала принципите си...но!
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
Виж целия пост
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
# 13
3 ноем. 2006, 22:31 ч.
Нищо не правя на всяка цена. Последната ми работа беше при перфектни условия - много висока заплата +детегледачка, +квартира, +телефон, +транспортни разходи. И напуснах, защото: не харесвах човека, за когото работех; не харесвах компромисите, които трябваше да правя в работата (спрямо качеството и спрямо колегите), не харесвах града, в който трябваше да живея; не ми харесваше, че имам шеф (до тогава бях работила само за себе си). Изобщо не съжалявам, че напуснах - даже много ми олекна, сега дишам с пълни гърди.
Виж целия пост
# 14
3 ноем. 2006, 22:33 ч.
Амбицията е хубаво нещо, но не на всяка цена. Амбициозна съм, но умерено. Себеуважението ми е по-скъпо.
Виж целия пост
# 15
3 ноем. 2006, 22:35 ч.
Напълно вярно, Лили! Дано животът бъде милостив към нас и не ни поставя на колене! Защото до голяма степен нещата не зависят от нас - днес може да си цар, утре - каруцар.
Виж целия пост
Досега винаги съм отстоявала принципите си...но!
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
Напълно вярно, Лили! Дано животът бъде милостив към нас и не ни поставя на колене! Защото до голяма степен нещата не зависят от нас - днес може да си цар, утре - каруцар.
# 16
3 ноем. 2006, 22:51 ч.
Аз за амбицията имам едно свое определение: Мечти, които преследвам. Преследвам ги с много труд. Работила съм най- различни неща, докато си намеря мястото.В момента се чувствам удовлетворена и виждам, че мечтите ми придобиват реални граници. Иначе съм в много редки ситуации правя компромиси с достойнств ото си.Даже в момента не се сещам за такава ситуация. 
Виж целия пост
# 17
3 ноем. 2006, 23:04 ч.
В собствените си действия държа на принципите на всяка цена (поне за сега), да се надявам така да го откарам до края. Но ми се е налагало в работата си да се съобразявам с хора, чийто принципи са ми чужди (т.е. абсолютно безпринципни), точно заради собствените си принципи, някой разбра ли нещо 
Виж целия пост
# 18
3 ноем. 2006, 23:47 ч.
Уф, не знам...
Имаше моменти, потъпквала съм се.
Няма принципи, има адекватно реагиране на ситуации. И нагаждане, за да не те смачка тълпата , заради едните принципи и амбиции...
Виж целия пост
Имаше моменти, потъпквала съм се.
Няма принципи, има адекватно реагиране на ситуации. И нагаждане, за да не те смачка тълпата , заради едните принципи и амбиции...
# 19
3 ноем. 2006, 23:58 ч.
като математик .. да отговорЯ: Можем И да СМЕ. Можем и да е никак и нищо.
Но когато се обърне човек назад, в края на живота си.. и добре да види ДОСТОЙНСТВО!!! - гласувам.
Еййй как ни унижават!! / Що не се оплачем някъде?!/
И колко ли сме достойни ние.?!/ ама що ли си мълчим като едни п..,,бигбрадъровски,......
Виж целия пост
Но когато се обърне човек назад, в края на живота си.. и добре да види ДОСТОЙНСТВО!!! - гласувам.
Еййй как ни унижават!! / Що не се оплачем някъде?!/
И колко ли сме достойни ние.?!/ ама що ли си мълчим като едни п..,,бигбрадъровски,......
# 20
4 ноем. 2006, 00:11 ч.
Аз на достойнството си мноооого държа! Нищо не може да ме разклати в тази посока, НИЩО!
Не знам дали е недостатък, но уважавам с хора с достойнство- винаги си личат!
Виж целия пост
Не знам дали е недостатък, но уважавам с хора с достойнство- винаги си личат!
# 21
4 ноем. 2006, 00:48 ч.
За мен е закон да пазя и да защитавам личното си достойнство.
Допускала съм грешката да го правя пред хора, пред които и грам не си е заслужавало - нищо лично, касаещо мен самата не е зависело от тях, не ме е интересувало особено мнението им за мен и не на последно място са били под моето ниво.Пуста женска природа.
Друг път съм премълчавала, но в името на нещо - единствено, за да го направя в по-късен и по-подходящ момент и по достатъчно значим и убедителен начин.Това пък съм го правила с хора, които са били в по-изгодна позиция само откъм сила.Може би за това търпение споменава по-напред Divana.
И аз не искам да се заричам, защото нямам представа дали с всичко мога да се преборя, колкото и да ми се иска и да вярвам, че ще успея.
Виж целия пост
Допускала съм грешката да го правя пред хора, пред които и грам не си е заслужавало - нищо лично, касаещо мен самата не е зависело от тях, не ме е интересувало особено мнението им за мен и не на последно място са били под моето ниво.Пуста женска природа.
Друг път съм премълчавала, но в името на нещо - единствено, за да го направя в по-късен и по-подходящ момент и по достатъчно значим и убедителен начин.Това пък съм го правила с хора, които са били в по-изгодна позиция само откъм сила.Може би за това търпение споменава по-напред Divana.
И аз не искам да се заричам, защото нямам представа дали с всичко мога да се преборя, колкото и да ми се иска и да вярвам, че ще успея.
# 22
4 ноем. 2006, 01:13 ч.
Имам достойнство. При това доста силно развито. По-често ми играе лоши шеги, отколкото да ми помага. За мен то е над всичко останало. На един или два пъти ми се е случвало да го погазя, заради хора, на които държа. И Въпреки това, после ми е било гадно. Това са редки случаи и точно тези случаи са може би част от моето достойнство и приоритети. Не уважавам хора, които продават достойнството си и рушат самолюбието си. За мен са мижитурки и не искам да съм част от животеца им. Затова и ги избягвам.
Виж целия пост
# 23
4 ноем. 2006, 07:42 ч.
Не, нямам цена в този смисъл.
Никога досега не съм потъпквала достойнството си заради пари.
А щом не касае децата, смятам и че никога няма да го направя.
Не напредвам с лакти, умерено амбициозна съм. И не обвързвам амбицията си с пари, а отново с някаква лична удовлетвореност.
Виж целия пост
Имате ли си цена? Държите ли на принципите си или бихте направили компромис с тях заради пари?(абсолютно изключвам казуса 'заради детето/децата'). Питам лично вас. Предпочитате ли да напредвате с лакти за сметка на самоуважението, а може би определяте амбицията на всяка цена като плюс? И къде е границата?
Не, нямам цена в този смисъл.
Никога досега не съм потъпквала достойнството си заради пари.
А щом не касае децата, смятам и че никога няма да го направя.
Не напредвам с лакти, умерено амбициозна съм. И не обвързвам амбицията си с пари, а отново с някаква лична удовлетвореност.
# 24
4 ноем. 2006, 09:45 ч.
Заради пари и кариера не съм си плюла в суратя. Когато са ме унижавали, съм напускала дори работа, която харесвам. Потъпквала съм си достойнството обаче заради мъж.
Виж целия пост
# 25
4 ноем. 2006, 10:37 ч.
И аз така. И точно понеже оставих един мъж да ми стъпче достойнството, сега си го пазя ревниво и не бих го позволила втори път- нито по либов, нито заради работа.
Не държа да напредвам на всяка цена. Държа да съм в мир със себе си и да знам, че не съм предала идеалите си. Границата не мога да кажа къде е, всеки сам си я поставя.
Виж целия пост
Заради пари и кариера не съм си плюла в суратя. Когато са ме унижавали, съм напускала дори работа, която харесвам. Потъпквала съм си достойнството обаче заради мъж.
И аз така. И точно понеже оставих един мъж да ми стъпче достойнството, сега си го пазя ревниво и не бих го позволила втори път- нито по либов, нито заради работа.
Не държа да напредвам на всяка цена. Държа да съм в мир със себе си и да знам, че не съм предала идеалите си. Границата не мога да кажа къде е, всеки сам си я поставя.
# 26
4 ноем. 2006, 10:41 ч.
ами имам достойнство, да.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
Виж целия пост
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
# 27
4 ноем. 2006, 11:14 ч.
То изглежда, че всеки има някаква собствена представа за достойнство, която малко или много се различава от представата на останалите. Това е нормално. Но се чувствам длъжна в такъв случай да поясня как го разбирам аз. Склонна съм да правя компромиси спрямо близките си - да потъкам някоя мечта заради общия интерес например (случва се често), мога да преглътна незаслужена обида и да простя. Но не правя компромиси със съвестта си, не се продавам за пари (дано не ми се налага да стигам дотам), не умея да се моля, когато ми отказват.
Виж целия пост
# 28
4 ноем. 2006, 11:17 ч.
Достойнството понякога се налага"да бъде изхвърлено" в кофата,за боклук!
Но самоуважението-НИКОГА!!!
Пример,за достойнството:понякога в името на детето,на семейството се налага да молим или да правим компромиси,но не бива да потъпкваме личността си!!!
Виж целия пост
Но самоуважението-НИКОГА!!!
Пример,за достойнството:понякога в името на детето,на семейството се налага да молим или да правим компромиси,но не бива да потъпкваме личността си!!!
# 29
4 ноем. 2006, 11:31 ч.
Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?
Виж целия пост
Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?
# 30
4 ноем. 2006, 11:32 ч.
Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?
Виж целия пост
Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?
# 31
4 ноем. 2006, 11:45 ч.
АЗ бих направила компромис.
Всеки прави. Едни си го признават, а други не.
Въпреки всичко отбелязвам, че ако компромиса е някой да се изгаври с достойнството ми( да ме унижи), било и за пари - никога.
Бих направила компромис от сорта да заживея на друго място заради по-платена работа, по-хубава къща, по-неудобно работно време заради парите, но никога не бих работила с дразнещ шеф който, ще се държи с мен зле, само защото взимам МНОГО пари. Това не бих търпяла. Там е моята граница. Компромис с труд, път, работно време, населено място, но никога компромис с чувствата си.
Виж целия пост
Всеки прави. Едни си го признават, а други не.
Въпреки всичко отбелязвам, че ако компромиса е някой да се изгаври с достойнството ми( да ме унижи), било и за пари - никога.
Бих направила компромис от сорта да заживея на друго място заради по-платена работа, по-хубава къща, по-неудобно работно време заради парите, но никога не бих работила с дразнещ шеф който, ще се държи с мен зле, само защото взимам МНОГО пари. Това не бих търпяла. Там е моята граница. Компромис с труд, път, работно време, населено място, но никога компромис с чувствата си.
# 32
4 ноем. 2006, 12:42 ч.
достойнството за едни е глупост за други - много субективно понятие
човек се променя, променя възгледите и приоритетите си
едно малко момче смята, че достойно поведение е да счупи носа на подразнилото го другарче, пък вече поотраснало, използва други похвати, ако изобщо реши, че "достойнството" му е накърнено
Виж целия пост
човек се променя, променя възгледите и приоритетите си
едно малко момче смята, че достойно поведение е да счупи носа на подразнилото го другарче, пък вече поотраснало, използва други похвати, ако изобщо реши, че "достойнството" му е накърнено
# 33
4 ноем. 2006, 12:47 ч.
Сладурана
Все клишета ми идват общо взето, но да кажем че приоритетите ми са правилно подредени.
Виж целия пост
Заради пари и кариера не съм си плюла в суратя.
Сладурана
Все клишета ми идват общо взето, но да кажем че приоритетите ми са правилно подредени.
# 34
4 ноем. 2006, 12:55 ч.
Аз си кретам на едно достойнство и на едни принципи.
Компромиси правя в семейството и заради семейството.
Понякога ми се иска да съм гадна ама пусто като не ми идва отвътре.
Лошо отношение не мога да изтърпя, нито към мен, нито към околните ми.
Виж целия пост
Компромиси правя в семейството и заради семейството.
Понякога ми се иска да съм гадна ама пусто като не ми идва отвътре.
Лошо отношение не мога да изтърпя, нито към мен, нито към околните ми.
# 35
4 ноем. 2006, 13:17 ч.
Имам принципи, които отстоявам. С течение на времето, обаче, някои от тях се промениха почти на 180 градуса и някак си започнах да отстоявам други позиции... е, поне се опитах да го направя по достоен начин... 
Виж целия пост
# 36
4 ноем. 2006, 14:07 ч.
Потъпквала съм си достойнството, но не е било за пари. Аз съм една такава будала нематериална....По какъвто и повод да го направя, после се мразя известно време. Може би даже е по-добре да го пренебрегнеш за пари, отколкото заради друго, поне ще си купиш нещо за утеха...
Виж целия пост
# 37
5 ноем. 2006, 14:45 ч.
Аз вече и със себе си не правя! Имунитета е голям -като ваксина против бяс
Виж целия пост
ами имам достойнство, да.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
Аз вече и със себе си не правя! Имунитета е голям -като ваксина против бяс
Препоръчани теми