Какви сме всъщност

  • 5 054
  • 90
# 15
Баща ми 16 години ми натякваше, че съм като 'баба ми Ана". Ами, оказва се че животът така се завъртя, че правя нещо подобно на баба ми Ана, точно на тази възраст. Само че той никога няма да разбере!
Животът е пълен с ирония!
Виж целия пост
# 16
От гените трудно се бяга, чудех се на майка ми, сега я разбирам, ама е късно.
Виж целия пост
# 17
Представата ми отговаря на огледалната действителност в лицето на другите, няма тежки разминавания.
Знам си слабостите, кусурите, както силните страни и качества.
Сляпи петна имам мои си, които знам и никой друг не знае Laughing
Виж целия пост
# 18
Това ти е "Фасадата".

Виж целия пост
# 19
Акаша, фасадата ми е фасада, сляпото петно не ми е сляпо Laughing
Виж целия пост
# 20
Всъщност, нищо не е реално, така че се доверявам единствено на своята преценка и усещания..)
Виж целия пост
# 21
Преценката на другите за нас е пречупена през техния светоглед, субективна е.

За един може да си прекрасен човек, емпат, състрадателен и чувствителен, защото оценява всичко това като редки качества, за друг - ти се правиш на жертва, напрягаш, токсичен си, защото има навика да минава през хората като валяк и с чувствителните хора му е по-трудно да го прави без угризения.

Какви сме ние за себе си разкриват времето и обстоятелствата. Трябва да преминеш през много, и хубаво, и лошо, за да се види какво и колко можеш, колко струваш като човек. Самите възгледи с годините вече не са толкова категорични, резки, само "черно" и "бяло".
Виж целия пост
# 22
Човек винаги преценява и се отнася към другите изхождайки от себе си. Това е основното.
Виж целия пост
# 23
Грешна изходна точка Simple Smile:  ние сме различни в различни ситуации и в различна среда. Метафорично представено, ние сме съставени от много чекмедженца, които отваряме (ползваме) в различните ситуации с различни хора. А пълнежът на чекмедженцата се променя с времето и натрупания опит. Нищо не е статично и постоянно.

И да, как ни възприемат другите изцяло зависи от техните настройки и предубеждения. Ако познаваме предубежденията им, можем да ги манипулираме как да ни възприемат (пример: политиците).
Виж целия пост
# 24
Това е много интересна тема - обичам такива дискусии.
Аз смятам, че по-близо до истината е това, което виждат другите. НО! не всяко мнение на не всички други.
Нашето мнение за себе си често е повлияно от стара информация (какви сме били), комплекси, насадено чуждо мнение.
Мнението на близките ни за нас също е изкривено - отново от стари впечатления, емоции, лични обиди или обратното - лични пристрастия.
Най-реално е възприятието на хората, с които сме се запознали скоро, които имат странични наблюдения, но не са ни достатъчно близки, за да имат емоционална реакция към нас. Също трябва да са добронамерени и проницателни хора.
В последните години научих много за себе си, благодарение на такива хора. Много неща ми посочиха, които са абсолютно обективен факт, но не ги виждах в себе си. Много е интересно и като срещнеш такива хора - достатъчно слабо познати, за да очакваш, че се ограничени до Арената, но, които започват да констатират факти, за които си смятал, че са част от Фасата.
Малко като с фалшивите новини е - много полезно познание за себе си може да почерпиш от страничните наблюдатели, но трябва да се научиш да разпознаваш и отсяваш източниците.
Виж целия пост
# 25
Ако шефът ви е болезнено суетен и прави някаква очевидна грешка в работата си,ще му посочите ли грешката? Не,нали? За да предпазите себе си. Интересното е,че дори и ако все пак се решите да му посочите грешката и знаете,че той ще ви уволни заради това "нахалство",вие пак постъпвате така изхождайки от себе си. Yum Защото ви е дошло до гуша от непоносимата му суетност и сте решили да сложите край... Ако пък решите да напуснете работата при него,без да му отворите очите за грешката,която е допуснал,вие пак постъпвате съобразявайки се първо със себе си. Няма мърдане от собственото Аз.
Виж целия пост
# 26
Deaf,
Много хубав пример..)

Именно - винаги всичко от нас зависи и е само наш Изборът как се чувстваме и как да постъпим.
Амо колко хора наистина го разбират и осъзнават?
Болшинството живеят като "жертва" - т.е все на тях им се случва нещо, все някой друг им е виновен и тн.
Виж целия пост
# 27
Не съм съгласна, че хора, които току-що са ме срещнали могат да определят коя съм и каква съм. Човек не е това, което е бил през последните 15 минути, защото има хиляди фактори, които определят моментните състояния.
Ако някой е загубил близък роднина, и е все тъжен, някой непознат, който идея си няма от това, може да го определи като негативно депресе. Но с това изобщо не се изчерпва какво представлява един човек, малоумно е просто...
Виж целия пост
# 28
Жертвата не можеш да я спреш да е жертва. Дори при опит от твоя страна, тя пак ще е жертва.

И болезнено суетните имат нужда от коректив, макар първосигнално да го отхвърлят. Всяка информация има начин как да се поднесе - подбор на думи, интонация, конотация, артикулация.
Всеки си има цака.
Виж целия пост
# 29
Това какви сме всъщност ние е много трудно да се определим. Може би с течение на времето разбираме какви сме всъщност, но пак напълно не се разбираме. Този въпрос е много философски и може да се погледне от различни страни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия