Имам аз една мечта, ДЕСЕТОКЛАСНИКЪТ да седне на чина.

  • 45 407
  • 743
# 330
Уви, Али загуби битката....
Мила звездичке,  нека там Горе бъде светло на душата ти.... Heart
Виж целия пост
# 331
Светла й памет!
Съболезнования на семейството!
Виж целия пост
# 332
Ужас! Нямам думи….. безкайна болка.
Виж целия пост
# 333
Тъжно, да почива в мир!
Виж целия пост
# 334
Горкото дете! Не заслужаваше това! Светъл да е пътят й към звездите! Много сила на семейството 🖤🙏
Виж целия пост
# 335
Да почива в мир милото дете!🥲
Виж целия пост
# 336
Много ми е мъчно Sad( нежно, прекрасно момиче... Как да ги опазим, децата ни Sad((
Виж целия пост
# 337
Думи нямам... милото момиче... светло да ти е, дете!
Не знам как да ги опазим ...
Виж целия пост
# 338
Много ми е мъчно за младата светла душа, която си отиде без време! Няма такава болка, светлина по пътя и... Много сила за родителите и дано намерят смисъл да продължат...
Важното е да има здраве и обич, не бива да се ядосваме за ежедневни тревоги!
Виж целия пост
# 339
Много ми е мъчно за Али!
Тези дни откакто се случи инцидента с автобуса не спират да ми се въртят едни черни мисли - Ами ако децата не бяха успели да излезнат от пожара навреме... Въпреки, че не познавам Яна и Али мислите ми постоянно бяха в Пирогов. Снощи като разбрах за не навременното напускане на тази млада душа се сгуших до Йоана и тихичко си поплакахме и благодарихме на Бог, че ми ги опази.
Светъл път, мило дете!
Виж целия пост
# 340
Нинче, при нас не е имало пожар, но до късно не можах да заспя от мисли. Всяка от нас лесно може да си представи ужаса да е на мястото на Яна, но при вас е още свежо и реалистично!
Дано семейството има смислена подкрепа! Ти на-добре знаеш от събитията при вас, че лесно се казва: "Ако имаш нужда от нещо - кажи!", но само реалните действия са в помощ. Дано имат рамо, на което да поплачат тази майка, този баща, тази сестричка! Дано успеят да си поделят болката, а не всеки да я носи сам!
Уф съжалявам за тъпото философстване по темата, но трябваше да си го излея някъде.
Виж целия пост
# 341
Нинче, имали сте късмет.
Иначе, има доста кръстовища с пешеходни пътеки, светофари, където много трябва да се пазиш. Просто са огромни и много трафик идва отвсякъде. Бременна едвам избягах на една кола, правеща ляв завой от Коста Лулчев към Шипченски проход. Всички гледат да е включат някак, човекът спря почти в мен и ме гледаше опулено. Колко страх съм брала, докато пресичам и се оглеждам, от къде ще ми изскочи някой. На същото кръстовище и учебна кола пълзяща си, на червено за нея, искаше да ме бутне, след като реших да пресичам от другата страна на кръстовището, която изглежда по-ненатоварена.
Не знам какво е решението, може би подлези, пасарелки на такива места.
Виж целия пост
# 342
След случая с Али толкова много неща ми се виждат незначителни, че само се моля на Бог, да опази децана ни!
Светъл път на невинната детска душа!

Сутринта като тръгна детето на училище на -13, само повтарях да гледа къде стъпва и къде пресича. А можеше тези няколко ледени дни да учат онлайн - цяла година безмислено седяха по домовете, но ...
Виж целия пост
# 343
Много ми е мъчно...Животът е толкова непредсказуем и несправедлив често...
Не ги познавах лично, но покрай училищата на децата ни съм чела често Яна във форума...Не мога да си представя дори болката ѝ Cry Нека звездичката ти бди над теб и семейството ви....
Виж целия пост
# 344
Ни пей ми се, ни пише ми се. От 13.12., когато бяха осми клас, много неща ми се виждат незначителни. Тогава изгря пак едно Али. А последните 2 месеца много светли взеха да стават небесата. Да знам на кого, бих казала веднага да спрат зарята.

Присъственото обучение при нас дава усещането, че все пак има нещо поне малко нормално в цялата ненормалност. Остават след часовете понякога, домашните малко страдат, уроците и оценките - също, но е по-добре от ДО. От всичко останало е по-добре. След училище се завъртат и покрай нас повече. Знам за африканското първенство по футбол повече от всякога, както и за разликите между незнамсикаквиси видео карти. Те научиха защо на белот третия винаги набива и понякога псува, както и как се прави сладкиш с ананас без печене. Но не можах да им кажа как може рожденния ден на един преподавател да стане национален празник, макар целия клас да смята, че би било заслужено. Все още се опитват да се сгушат като пиленца понякога, макар да стърчат по една глава отгоре ми. Благодарна съм за всеки миг, в който плачем или се смеем заедно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия