Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през декември

Връщам машината на времето и си припомням смисъла на Бъдни вечер, за да не се затрия и да спася поне частичка от зрънцето добро в себе си.
Когато е зимно и студено търся топлина и сигурност. Уют и закрила. Намирам ги  в онези моменти, в които съм била най-обичана и закриляна - в детството си. И какъв по-топъл спомен от суетнята на Бъдни вечер! Трапезата ни събираше, а мамините и  бабините гозби ни хранеха с вкус и обич. От ранни зори баба месеше тесто за коледната баница. После седнала на пода , поставила пред себе си дървен кръг, точеше тънки кори. Винаги се удивявах, как успяваше да разточи  перфектен кръг. Исках и аз. Естествено получавах парче тесто, слагах го върху дъска за рязане, която заместваше бабиния кръг и вместо точилка, която бе по- голяма от мен, получавах вретено и с него разточвах своето тесто. Правех неугледни питки, които сама печах директно върху бумтящата печка на дърва. От силния огън, те прегаряха отвън и оставаха недопечени отвътре, но за мен това беше най- вкусното нещо на света! След като навиеше баницата баба се захващаше с месенето на питката. Украсяваше я с „рало“ и „кошара с овце“, винаги я молех да направи и кученце, да пази овцете и баба ми угаждаше. Следваше оформяне на колачетата, в които се слага паричката.  Умолявах баба, да направи белег на късметлийското колаче, та да го позная и да избера него. Докато точехме, баба ми разказваше за нейното детство и как са посрещали Коледа в нейното село. В този ден, говореше унесена в спомени  баба,  внасяли в селската стаичка торба слама и я разстилали на пода. Мятали отгоре й шарена черга и прадядо ми  ръсил  из нея – жито, царевица, орехи, боб... и нареждал, сякаш на Бога:
– Да се намира от всичко и догодина, да ни е пълна къщата, да се роди зърно, ягнетата да са ни здрави...
Молитва било това, от сърце и с много вяра!
Много време мина от онези години, но дойде ли  този празник, сърцето ми все там ме връща. По - друго беше някак. Без елха, без подаръци,  ( те се раздаваха на Нова година) без фойерверки. Но истинско и топло. Щом се стъмнеше  всички се събирахме  около  трапезата, започваше истинския празник! Мама откачваше от стената иконата на Рождество и я поставяше в центъра на масата. После вадеше от печката нажежени до червено въглени и ги посипваше  с тамян. Татко  отваряше молитвеника си на страницата с Рождественската молитва. Всички прави около масата слушахме внимателно думите му. Всеки път като приключи с четенето, татко завършваше – "Да ни е на помощ, Рождество Христово! " Това беше знак, че мога да  си взема колаче и да се надявам, че късметчето е в него, защото макар и белязано, често се обърквах и вземах друго  🙂
Не помня гозбите и колко на брой са били. Но никога няма да забравя  разказите за  шарената черга, метната върху сламата и аромата на хляб – бабиният! Няма да забравя и моето вретено, с което точех, собствения си хляб.
Баба я няма отдавна, татко също ни напусна…Тази болка ме разяжда бавно и прогаря душата ми!!! Но това, което са ми оставили, като чувство и спомени, ще живее в мен докато дишам! Ще ме топли и в най- в мразовитите дни, това, което ми  е останало от него, ме е направило, това, което съм!
Днес, ще  запаля свещичка и молитвата за Рождество ще прочета аз. В Рождественската  икона  ще съзирам благия образа на моето  татенце  и  ще се опитвам да се моля с онзи глас и вяра, с които го правеше той. За да е Бъдни вечер. Вътре, в душата!
 Мирно и щастливо посрещане на  Рождество, мило общество! Нека създаваме спомени, които да ни сгряват!