На мен започва да ми е голяма грижа този сън, много искам като спи- да спи, а не на 20-30 Мин да се буди и да е крива и да трябва да я доприспивам. Първото заспиване успявам повечето пъти да не го правя на ръце- в шезлонга, повита в кошарата, в гнездото. Но разбуди ли се, почти винаги се изаква, съвсем се разсънва, после мрънка пак за сън и тогава вече трябва на ръце. Което не би ми тежало ако и малкия й две годишен батко не ме чака да играем, да го обслужвам...не ме бърка и бебето да будува и да спи малко, но да се е наспала. Започва да ме гложди чувството за вина, че нито един от двамата не получава адекватно внимание от мен, че вечер и големият се връща от училище. Изгледах всички лекции за съня, установих, че книгата Ръководство за недоспали родители не ми пасва за момента, разбрах, че бебетата до 3 мес не знаят какво искат и едва след като мине регресията на съня вече можем да говорим за режим. Също че до 3 мес е съвсем нормално нощният сън да започва след 22:30, което се измества в 19-21 ч след третия месец. Но ми е много неспокойно... ако беше друг сезон да ги изкарам навън и хем бебето ще спи добре в количката, хем баткото наигран. Обаче сега е ужас- цял ден е едно приспиване и доприспиване и горкичкият батко е все самичък. Гледам да спазвам интервалите на будуване, за да не се превъзбужда, но тя има и заспивания след смяна на памперс и кърмене без активно будуване. Приемам всякакви съвети как да го оптимизирам това спане! Ако ще и само два пъти за деня да спи, но качествено и без да мрънка после пак за сън. Отделно вечерната дрямка само на ръце може да се случи, поне намаля вечерната лудост

ние носим 56 ти номер и ни е точно а тя е около 5 кила и 62 ри са още големи