Котето ми почина

Здравейте, da.ya.na!
Съжалявам за котето Ви! На моето коте също в основата на езика беше тумора. Дори не са се опитвали да го отстранят, защото казаха, че ще трябва да махнат и голяма част от езика. Резултатите от биопсията бяха лоши и казаха, че прогнозата не е добра. Не са го лекували с нищо, освен след биопсията са антибиотик. А когато започна да го боли -  с нестероидни и стероидни обезболяващи и противовъзпалителни, едно от които беше Преднивет. Но това са палиативни грижи, а не лечение. Не ми даде сърце да приспя котето Накрая много се измъчи, но не се предаваше. От биопсията до края му минаха 1 1/2 месеца. Не знам за лекарствата, но за другото обичайте котето и бъдете сигурна, че правите максималното за него и сте до него! Късмет! !

Ornelam,Благодаря Ви за отговора. При нас вече мина месец от диагнозата. Все още хапва по мъничко,основно желе,но е важно,че яде. Според ветеринарят с подобен тумор котките можели да живеят до година,но аз не мисля,че толкова ще издържи,впредвид колко много е отслабнал.Много ме е страх да не го боли или да е гладен,а да не мога да го нахраня. Това е някакъв ужас . И аз не мога да си представя да го приспивам и не знам,ако се наложи как ще го направя...Това е нещо ужасно... Постоянно съм до него и постоянно се мъча да му давам повече храна.Извинете,че Ви връщам към този момент, но сигурно накрая Вашето котенце вече не е можело да си мърда езика,а някакъв апетит имал ли е? Питам,понеже при моя котарак мисля,че и самия апетит липсва.Все още се качва по первази и се движи,но много е отслабнал. Благодаря за отговора.

Има капсули с витамини за подсилване. Говорете с вета. Харесват ги маците, явно са вкусни. Успех!

Здравейте,Djaky. Благодаря за препоръката

Дано го позакрепите, и да не страда. Знам какво е...

Здравейте, da.ya.na,
Накрая котето нямаше апетит. Взимах му едни хранички течни и го хранех със спринцовка. От обезболяващите малко живна, но се криеше под одеялото и явно го болеше. Последните дни само пиеше вода, а накрая дори и вода не можеше да пие. Натисках го, за да му дам една-две спирнцовки храна и му топвах муцунката във водата. Болеше го със сигурност, виждах го понякога че е гладно, но не можеше да се нахрани. Въпреки това, му отварях храничка и се опитвах да го храня. Не можех да чакам безучастно да си отиде. Имаше и кръвотечение от устата, навсякъде правеше кървави следи. Последните седмици беше тъжно, слабо и не ме гледаше в очите и въпреки това запазваше живец и се държеше живо. Пожелавам при Вашето коте всичко да мине по-безболезнено за всички ви! Обичайте го и му говорете и галете - аз така направих.

Здравейте,Ornelam! Отново благодаря и много,много съжалявам за Вашето котенце Аз просто не мога да повярвам какво му се случва.Той знае, че е много обичан и това ежесекундно му се показва. Аз мога да работя от вкъщи и изцяло съм му се отдала,за да може всяка оставаща ни минута да съм с него. Лошото е,че каквото и да правя мога само да го облекча,не и да го излекувам При него има слюнка от устата и рядко примес с кръв,но предполагам,че ще стане както с Вашето котенце.Затова информацията,която получих от Вас ми беше много полезна. Благодаря Ви.

Темата е стара, но все пак някъде искам да го напиша: Вчера изгубих моят другар, приятел, доверен събеседник и част от нашето семейство - Румка. Той беше с мен още от младежките ми години, смених повече от 8 или 9 квартири, вече не помня, преживал съм много трудни моменти, никога не го оставих. Преживяхме неговото падане от 5-ти етаж, когато беше на 1 годинка. Преживяхме падане от 2-ри етаж, когато беше на 6 години. Последната година му се появи топче около гърдите. Бяхме на преглед, казаха, че нищо му няма, тъй като топчето мърдало и било по-скоро закрепено за кожата, затова и отказах биопсия. Сега малко се обвинявам, защото може би е било злокачествено, но така и не разбрах.

Почина внезапно, приятелката ми е чула шум и го е намерила на земята - издъхна в ръцете й. 13 годишен, смел, не показа до последно никакви признаци - но какво ли е преживявал, той си знае. За нас до последно беше много гальовен и мил. Имаме дъщеря, на 9 години, която много трудно го преживява и се опитваме да й говорим, но тя очаква да се върне.

Работя от вкъщи и бях свикнал цял ден да е с мен, сега още първият ден без него, е толкова празно...

Има огромна празнина, където и да се обърна очаквам да го видя. Прибирам се - не ме чака. Ужасно е. Никога не съм искал да мисля, какво ще правя ако го изгубя, но се случи. За момента не искам да взимам решения, но ми се въртят всякакви мисли...

Дали ако взема друго коте, това ще помогне? Дали да преживеем отново тази болка след няколко години? Дали просто да се научим да живеем и продължим на пред без домашен любимец, за да си спестим тази болка в бъдеще отново? Незнам...

Почивай в мир, мой скъпи приятелю и знай, че беше много важен за нас и много те обичахме!

Life_lapse, съжалявам за вашето коте! Направили сте всичко, което сте могли за него. Не се обвинявайте. Ако бяхте ходили на биопсия можеше да е по-лошо, както стана с моето коте и рязко се влоши. Мислете си за хубавите моменти с него. За това какво е означавало то за всички вас и че би искало тази любов, която сте си давали взаимно, да продължите вие между вас си да я давате. Това е ваше решение дали да вземете друго коте.
Аз повече не си взех коте. Реших да обичам всички котки. И също реших, че взимайки коте, го подчинявам повече на себе си и на моето удобство, отколкото да се съобразявам с него и неговата природа.
Каквото и да решите  ще бъде добре за вас.
Дано се справите скоро с тази загуба!