Каан Урганджъоулу - преди, сега и в бъдеще. Yargı / Присъда / Тема 3

Бях ученичка в 10-ти клас и в гимназията се понесе слух за изнасилена съученичка от друг клас. Беше имала смелостта да се оплаче и така стана известно. Каква беше нашата реакция? Ами клюки и ... какво е правила там, търсила си го е... След близо половин година се прибирам от училище по обяд и знам, че брат ми е в къщи. Изкачвам се по стълбите и още от входа някакво непознато ми момче (така изглеждаше на пръв поглед) тръгва след мен. Аз стигам до втория етаж и звъня, той продължава нагоре по етажите. На моето звънене никой не отговаря, брат ми не е в къщи. А момчето вече слиза обратно. Притесних се, звъня за последно и ... ще слизам пред входа да чакам баща си, защото съм без ключ. Обръщам се и този връхлита върху мен. Късметът ми беше дебелото палто и ... изненадващата и за самата мен реакция - изкрещях, оказах се с една стара обувка в ръка, каквито имаше пред всеки апартамент (кога съм се навела и как съм я грабнала, нямам спомен). Но крясъкът ми и войнствената ми реакция явно го бяха стреснали, защото се ухили (сега чак видях, че това не беше момче, имам спомен само за някаква изкривена физиономия) и избяга по стълбите надолу. Във входа - тишина... Цялата трепереща и ревяща от ужас слизам и на входа - баща ми. Разбра и хукна, защото го беше видял да излиза тичешком от блока. Не го намери и ... по-добре, защото сигурно щеше да го убие на място. Е, отнесе си го брат ми, разбира се... Но от тази случка съм запомнила реакцията на баща си, който никога не ме е разпитвал за подробности, нито ме е упреквал за нещо - нито тогава, нито после. Някак си беше уверен, че съм неговото момиче и ... че "не съм си го търсила".
Та така... Никога не казвайте такива думи за друга жена. И не само от женска солидарност. Това е моят скромен опит и ... моя най-добронамерен съвет. Има ситуации, в които разумът е изтласкан на заден план. Бъдете благодарни, ако има някой, който без-условно ще застане на ваша страна в критична ситуация.