Нямам желание за повече връзки

  • 13 329
  • 331
# 270
Ех, голям зор за живота на другите деца, сакън, да не вземат майките да се фокусират върху тях, вместо да се фокусират върху мъж! Какво съзнателно слагане на бариери? Сакън, да не е сама, че ще вземе да мисли за глупости, като примерно да се фокусира върху себе си и нещата, които иска за себе си, без да бъде обвързано с мъж! Когато на една жена й е добре без връзка, за какво й е да "търси правилния"? Правилен за какво? Тя смята, че не й трябва, ама зор, трябва да търси правилния! И сега ще я чакаме да го намери и й казваме, че все някога ще го срещне, защото така е правилно, а сегашното не е правилно.
Виж целия пост
# 271
Andariel, не се разбира с кого спориш...
Виж целия пост
# 272
Какво сега, като са двама децата са освободени от грижата за родителите си ли? А ако и двамата се разболеят? ... Жената няма проблем, но тук упорито се опитват доста хора да й го създадат като или директно казват, или косвено, че жена без мъж не е добре, затова го пожелават този мъж някой ден и как всичко вече ще й е наред.
Не са освободени от грижите децата, но когато са двама, единият може да удари рамо на другия и е по-леко.
Иначе, аз не твърдя, че жена без мъж не е добре, а че без твоята половина не си цял. Разликата е огромна.
Виж целия пост
# 273
И да  не си на 65, като се разболееш и си сам - какво? И да не искаш да си сам, но около теб няма "читав материал" - какво?
  Да лягаш и да умираш ли?
  Миналата година бях болна и сама. Ми - ставаш, взимаш си вода, лекарства, такси до поликлиниката. Вярно - разхвърляно, пране, не чистено. Но си казваш - каквото такова. Като оздравея.
   А като бях обвързана - болна. "Искаш ли нещо, че си лягам?" И това в 13ч по обяд. Не в  24, 1-2ч през нощта. А това, че е разхвърляно, трябва да се готви и куп други битовизми, деца да се стягат за училище - него не го вълнува. 
   Та по-добре сама, отколкото зле придружена. А като се появи "истинския шоколад" няма да се откажем от него.
Виж целия пост
# 274
Напротив, съвсем цял си, защото си се родил отделен, автономен индивид със свое мислене, възприятие и изобщо психически живот. Партньорът днес е половинка, утре може да не е по всякакви причини. Може да остане празнина в душата и сърцето, но човек продължава да е съвсем цял и продължава да живее. А често намира друг партньор, което само показва, че половинките са заменяеми житейски, ако човек има потребност за това.
Като цяло не искам да влизаме в разбор на връзки, защото не е това темата. Темата е за това, че авторката и не само тя, да не иска повече връзки, да няма потребност от връзка. Колкото и да обяснявате за половинки, пък за рамо, пък за правилен човек, пък за пълноценност и какво ли не, това няма никакво значение. Когато няма потребност от връзка, то отношението е безразличие към рекламата на връзката. Затова дадох примера с шоколада - обяснявай ми колкото щеш, но на мен шоколадът ми е безразличен, защото не ми се яде шоколад.
Виж целия пост
# 275
Партньор и половинка са две различни неща, Анди. Половинката е една. И да, цял си с нея.
Виж целия пост
# 276
Временно. Докато половинката вече не е половинка или се замени с друга половинка. Иначе изгубиш ли половинката, би трябвало вече да не намериш нова половинка, нали така! Иначе отиваш половин човек при нова половинка. А тази нова половинка по-половинка ли е от предишната половинка? Значи имаме повече от една половинка. Но ние не само нямаме половинки, а сме съвсем цели, просто се свързваме с различни хора и всеки път вярваме, че е единствена, неповторима и завинаги половинка и не можем без нея. После се оказва, че можем, а остават спомените. Иначе трябва да умрем от любовна мъка.
Виж целия пост
# 277
Временно. Докато половинката вече не е половинка или се замени с друга половинка.
Това е валидно за партньор, а не за половинка.
Виж целия пост
# 278
Ако първата е била половинкаТА, то тогава как живееш с нова половинка или живееш с партньор, а не с половинка? Пишеш неща, които са невъзможни на практика. Аз не искам да съм компромисен вариант за един бъдещ партньор - той вече не е с половинкаТА, а е с мен като партньор. Или той за мен да не е половинкаТА, но да съм с него по компромис. Или ще е както трябва, или хич няма да е. Твърде стара съм, за да правя компромиси във връзките, особено когато мъжът не е баща на децата ми. Компромиси мога да правя само за бащата на децата ми именно заради това, че им е баща, но за друг мъж не.
Виж целия пост
# 279
Как мислите, дали е едно и също млад, здрав и пълен със сили човек, който да кажем си е счупил крака и все пак се движи с патерици и обслужва сам, и 80-годишен, едва ставащ от леглото и иначе, който си е счупил крака?
Има, има разлика на колко си години и когато си болен.
Виж целия пост
# 280
Аз пък не разбирам хората, които мислят "и сам ми е добре, даже по-добре". Или "да бе, ще търпя някой да ми се мотае в краката". За мен е пълен егоизъм. Сякаш някой от нас е перфектен. Или просто така се успокояват и оправдават самотата си.🤔
Виж целия пост
# 281
Тези, които искат да живеят сами, от една страна са егоисти, от друга им липсват умения да живеят с някого. Лошото е, че с годините показват все повече и повече характерови отклонения, липса на толерантност, липса на самопреценка. Аз съм предпазлива с подобен тип хора.
Виж целия пост
# 282
Ако първата е била половинкаТА, то тогава как живееш с нова половинка или живееш с партньор, а не с половинка? Пишеш неща, които са невъзможни на практика. Аз не искам да съм компромисен вариант за един бъдещ партньор - той вече не е с половинкаТА, а е с мен като партньор. Или той за мен да не е половинкаТА, но да съм с него по компромис. Или ще е както трябва, или хич няма да е. Твърде стара съм, за да правя компромиси във връзките, особено когато мъжът не е баща на децата ми. Компромиси мога да правя само за бащата на децата ми именно заради това, че им е баща, но за друг мъж не.
А, най-после пишем за едно и също нещо.
Виж целия пост
# 283
Става все по-зле, докато му събираме чорапите, той и ще ни бие. Направо няма смисъл от тия връзки.

Има огромен смисъл, но когато са желани и от двамата, когато не са самоцел, когато са с правилния човек. А обсебващите родители не спират да бъдат обсебващи само защото са във връзка. Даже в такива конфигурации, съпругът често също е обсебен и безгласна буква. Обсебващият родител няма да го спреш, като му намериш друга занимавка, а като узрееш достатъчно да го отбиеш и да си живееш собствения живот.

А това да натиряш майка си да се събира с някого, само за да не се наложи да се погрижиш за нея, ми се струва доста жестоко Sad Като не искаш - недей, никой не може да те накара в крайна сметка, пък и тя си е решила така. Ама да си измиеш ръцете лицемерно като го прехвърлиш на друг - айде няма нужда. Съвсем друго е да се радваш, ако има кой да й помогне, в случай че тя самата е пожелала и намерила такъв.
Виж целия пост
# 284
Не знам, не знам... Моята щастливо омъжена от 40+ години майка все разправя, че "двамата се крепят един друг и ако единият си отиде, другият скоро ще го последва". Толкова е несамодостатъчна. Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия