Нямам желание за повече връзки

  • 13 329
  • 331
# 300
Да, това е, но с уговорката, че всъщност няма нищо лошо във връзките за отбиване на номера. Например "приятели с привилегии". Просто мен не ме бива в такива връзки. Но, ако за някой са ок, защо не?
Не мисля, че става дума за приятели с привилегии, а точно за скок с голямата кошница в отношения с първия срещнат монж, само и само да не са сами.
Иначе за мен ПП не е връзка за отбиване на номера, защото не е изградена на същата основа, на която би бил един брак. Двете са различни явления и да - който може да има ПП, да има.

Не е нужно да избягва, а да не ги търси и да не очаква. Безразличие, не й е важно.
Да? За мене това е нормално. Ненормално би било битието и щастието да се определя от наличието на някакъв, какъвто и да е, мъж.
Безразличието лесно се преодолява при появата на някой, който е толкова приятна компания, че започваш да искаш да си акомпанирате все по-често и накрая вземете , та заживеете заедно...
Виж целия пост
# 301
О, да, такъв скок е гигантски гол, който забиваш в собствената си врата.
Виж целия пост
# 302
Струва ми се, че с възрастта някои изгубват способността да обикнат друг (нов) човек и да се свързват с друг човек (която при младите се среща по-често, да). И се почва - моето, моето, аз... (моят дом ми е най-удобен, моите деца аз съм ги отгледала, аз така, аз иначе...). Другите вече не са интересни, никой не може да те развълнува или възхити, както по-рано (като си бил по-млад). За романтика и дума не може да става, като вместо "Да се събуждаме заедно и да се гушкаме сутрин, супер!" си мислиш "Как бе, ако живеем заедно, аз ще трябва да му събирам чорапите и да му пера гащите!" Flushed
Извинете, но за мен си е признак на остаряване, ако мъжете вече не те вълнуват.

Така е.
Когато си влюбена ти не сияеш, направо изригваш светлина.
Когато си сама ти е ОК и се моткаш както си искаш..
И двете са добре, но всеки иска да гори от време на време поне.
Виж целия пост
# 303
Виждам майка ми и баща ми колко са си добре, че са двамата когато са вече на напреднала възраст. Давам си сметка, че ако някой от тях беше сам, ще изисква в пъти повече грижи и внимание от мен. В този смисъл съзнателния избор да си сам не го разбирам, защото като сте двама е много по-лесно ежедневието. Иначе си сам и горд от това, но един ден ще опреш до ... децата, нали? Няма до кого другиго. Видях го по всичките си познати и грижите им за родители напоследък. Сам родител изисква двойни и тройни грижи, това е.

Разбира се, човек остава често сам не по свой избор. Тогава е друго.
А, значи теб те притеснява да не би да се погрижиш за майка си или баща си, затова ги предпочиташ нещастни (не казвам, че наистина са, но има много такива двойки), но във връзка за да не те натоварват? Ще ме извиниш, но е грозно!
Временно. Докато половинката вече не е половинка или се замени с друга половинка. Иначе изгубиш ли половинката, би трябвало вече да не намериш нова половинка, нали така! Иначе отиваш половин човек при нова половинка. А тази нова половинка по-половинка ли е от предишната половинка? Значи имаме повече от една половинка. Но ние не само нямаме половинки, а сме съвсем цели, просто се свързваме с различни хора и всеки път вярваме, че е единствена, неповторима и завинаги половинка и не можем без нея. После се оказва, че можем, а остават спомените. Иначе трябва да умрем от любовна мъка.

Браво Андариел! Atta girl!
Човек може да партнира адекватно, само когато е ЦЯЛ. Набийте си го в главите това нещо!
Когато си наполовина, разчиташ на някого, зависим си от него и това е най-сигурния признак, че депресията ще те отнесе като куцо пиле - домат, ако недай си боже връзката се развали. Връзката с мъж е най-несигурното нещо в живота, защото сте двама чужди хора без родствена свързаност. При това не можеш да притежаваш друг до живот, защото никой за нищо не ти е длъжен. Е, вярно, ще попитате, къде оставих любовта? Любовта е временно явление. После всичко е въпрос на свикване с цената на компромиси, навик и нежелание да се излезе от коловоза.
Виж целия пост
# 304
Нямаше предвид това, искаше да каже, че ако единият родител го няма, другият ще се чувства сам независимо дали ще полага грижи за него.
Виж целия пост
# 305
Любовта така я описвате, все едно всяка пролет цъфва по дърветата и можем да си наберем, пък хората не ù харесват аромата и предпочитат черешов цвят. Или пък я купуваме, опакована в стерилна среда, от супермаркетите, но някои предпочитат пилешки бутчета. Сигурни ли сте, че за любов говорите?
Виж целия пост
# 306
Като чета тук точно до такъв извод стигам. Стратегически не трябва една жена да е без връзка с мъж, а и защото така казват хората. Иначе виждаш как бива характеризирана - неспособна да прави връзки, егоист, остаряла, кукуваща, не знаела какво е истинска връзка и т.н.

И аз Бианка така я разбрах - не стой сама, защото утре като се разболееш, нямаш мъж да те погледне и ще трябва да те гледат децата ти. Сякаш мъжът е сигурен поглеждащ, само защото го има. На нас ни е лесно да гледаме родителите си или чуждите хора, които са цял живот заедно и се обичат, но те са по-скоро изключения. Да не говорим, че за това гледане, на много деца хич не им пречи да не си поглеждат и двамата родители, но това са техни морални дилеми, не е наша работа.
Виж целия пост
# 307
Обяснявам моите разсъждения - лично мои, за моя живот.

Моите по-големи деца няма да имат това, което аз имам. Тоест спокойствието майка им и баща им да остаряват заедно някой ден и да се подкрепят един друг. Това е част от живота, която се е паднала на тях. Може ние, техните родители да сме с други партньори или съвсем сами, но няма да сме заедно. При така създалата се вече ситуация, аз лично за себе си бих предпочела да не ме мислят децата ми, че съм все сама, да не се чувстват длъжни да ме канят на всички празници и да имат цялата грижа за мен. Ако изпадна в депресия, не искам да мрънкам на тях и да им трупна още нещо на главата, понеже няма на кого друг. Това доколкото изобщо е възможно човек да избира. Защото, знаем, всичко е съдба. Мисълта, че когато съм болна, децата ще имат грижата да ме посещават и да ми дават лекарства, вместо да си гледат семействата и техния живот и деца, не ми е ОК. Предпочитам да живея с човек около моята възраст, със сходни интереси и виждания, с когото да сме заедно през различните етапи на живота си. И да си помагаме и т.н. Кой каквото разбрал - разбрал.
Виж целия пост
# 308
Остаряването и желанието за самота на родителите не трябва да пречи на децата им. Тоест искаш самота - добре, но тогава трябва да си измислиш кой ще те забавлява, като ти е скучно, а не да се закотвиш в моят дом и да не мога да си хвана едно гадже защото бабата/дядото е там да свети постоянно и да блокира нещата.

Има много родители, които чрез самотата си задържат развитието на децата си. Една много красива позната не искаше да се изнесе от затънтеното си село, защото майка и щяла да се депресира, понеже е разведена от години и дъщеря и и е единсвеното, нещо което я крепи. Момичето колкото и умно и хубаво да беше, нямаше никакви опции в селото и живееше някакъв спрял неудовлетворителен живот. А тя искаше да пробва света.

Между другото, когато хората са възрастни и си имат приятел/ка това ги държи да не се запускат и да не развиват дименция.
Ако си съвсем сам - нищо не те стимулира и мозъка започва да гасне.
Виж целия пост
# 309
Бианка, отново пропускаш, че мъжът днес може да е при теб, а утре да не е по някакви причини. Мъжът не е застраховка, че няма да се наложи на децата ти да поемат ангажимент.  В момента, в който се депресираш за един ден мъжът може да каже, че е чао или тъпо да те гледа как се мъчиш болна и пръста си да не мръдне или точно тогава неговите деца да си го приберат и да му кажат "чакай малко, ние искаме тя за теб да се грижи, а не ти за нея, така че вземаме те и роднините й да се оправят". Правенето на някакви планове от типа "ще живея с някого, за да има кой да ме гледа и да не се налага децата да ме канят по всички празници" е като игра на тото - едно несигурно събитие в дългосрочен вариант.

ПримаДона, един човек с акъла си е напълно способен да се справи със забавленията си. Колкото до профилактиката на деменцията, дай да не се хващаме за това, защото и решаването на кръстословици е профилактика, ама дойде ли деменцията, току се разбяга народът, както и да си се профилактирал. Разсъжденията ти за гаджето, че дори не искам да ги коментирам.
Виж целия пост
# 310
Ами има разлика между това да си с някого по любов и да си с някого, за да не си сам. Първото е намиране на твоя човек, второто е съквартирантстване. Иначе няма лошо, само да не се бъркат понятията.

Между другото, когато хората са възрастни и си имат приятел/ка това ги държи да не се запускат и да не развиват дименция.
Ако си съвсем сам - нищо не те стимулира и мозъка започва да гасне.
 
Това не е вярно, до характер е. Има дейни хора, които и на 150 да станат, ще подскачат (доколкото им позволява здравословното състояние), има и сарми, които в деня след пенсионирането лягат пред телевизора, мърморят и чакат да умрат.
Виж целия пост
# 311
Сега - леко извън темата.

Всичките ми познати стари ергени са с майки - орлици, които са останали сами и живеят със сина си. Не казвам, че всички жени, останали сами, задължително провалят живота на децата си. Но на някакъв процент се случва точно това. Единият веднъж разказваше в компания как на майка му дрехите й седели по-добре, отколкото на младите жени...имала по-хубава фигура (!?!) И до днес е сам и живее с майка си. Която сигурно си е много доволна де, а и той също.
Виж целия пост
# 312
Ооо, от това ли се притесняваш?
Ако ще даваме такива ексцесии за примери, всички сме виждали нещастни жени, хванали се с първия мъж, който се е навил да ги вземе, и седят, и търпят мизерии, грубости и като цяло маймунско поведение, ама важното е, че мъж има в къщата.
И двете крайности не са ок.
Виж целия пост
# 313
Не визирам ненормални отношения, в случай, че не се е разбрало.
Виж целия пост
# 314
Как не визираш ненормални отношения, като в предния пост точно такива описа?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия