Дядо Коледа подрани, сладко коремче ни подари ❤💙 Тема 6

  • 25 571
  • 752
# 30
Благодаря за подкрепата, мили момичета! 💙 Тежко е много, особено покрай празниците е много трудно, друго си е любимия ти човек да е до теб. Аз, като възрастен, разбирам ситуацията, не се оплаквам вече, от години минавам през това. Лошото е, че детето с всяка изминала година реагира все по-остро на заминаването на тате. Усещах, че натам отиват нещата, но от два дни не позволяваше никой да говори с баща му, да го доближава, да контактува с него, баща му да отива някъде. Изобщо всичкото внимание на баща му да е върху него. Ние го очаквахме, разбира се, защото това е всяка година. Снощи не искаше да си спи на леглото, а искаше при баща си, мен ме избута да отивам другаде. Това също сме го виждали и не ни изненада. Днес рано, рано сутринта изпратихме таткото, той си спеше и нищо не разбра. Само веднъж ме пита за баща си - къде е и кога ще дойде, като не го лъжа и му казвам. Каза "добре" и до там, но това, което се случи преди малко май не съм го очаквала. Не позволи да го изкъпя и да го приготвя за лягане и само пищеше "Тати, тати, не мама", защото това си е техния ритуал, тяхното време, в което аз не се меся. И ми стана много болничко за детенцето ми....
Някой може да се е натъжил, но малко ми олекна, защото не си позволявам да пусна дори една сълзичка пред него и понякога е трудно да си слагаш усмивката на лицето.
Ех, много ми стана мъчно. Но предполагам, че детето ви като порастне ще разбере, че се е налагало баща му да замине и ще го приеме( предполагам, че пътува по работа, не искам да нахалствам да питам). И моя мъж ходи командировка понякога за нощувка- две, понякога за цяла седмица. И на мен дори за това малко време ми става мъчно.. но зависи как се настрои човек, разбира се.
Виж целия пост
# 31
Моряк е, Йоанка. Ковид направи прибирането му от рейс изключително трудно. Преди се прибираше след 2-3 месеца, а сега се прибира след 6-7..
Виж целия пост
# 32
Есенна ти си жена и майка герой! Защото успяваш реално да се справяш половината от времето сама и с "мъжките" и с "женските" задължения. Детето колкото повече расте по лесно ще приема... ама само ти си знаеш какво ти е е душата... този ковид ни разказа играта на всички... Но за мен донесе позитив, ако беше той с моя нямаше да се разберем така бързо... той ни затвори само 2мата за месеци наред и така разбрахме, че щом не се изтрепахме и още се обичаме значи сме един за друг Joy
Виж целия пост
# 33
Есенна ти си жена и майка герой! Защото успяваш реално да се справяш половината от времето сама и с "мъжките" и с "женските" задължения. Детето колкото повече расте по лесно ще приема... ама само ти си знаеш какво ти е е душата... този ковид ни разказа играта на всички... Но за мен донесе позитив, ако беше той с моя нямаше да се разберем така бързо... той ни затвори само 2мата за месеци наред и така разбрахме, че щом не се изтрепахме и още се обичаме значи сме един за друг Joy
Еха, това изглежда много интересно
Виж целия пост
# 34
Ами, аз съм свикнала, но баткото не е още... пита за него, търси го и първите няколко дни съм запълнила дните ни от-до, за да се разсейва. Аз съм свикнала вече, защото ми е за пореден път да го изпращам.
Чакаме го най-рано май месец... за жалост няма да го има за раждането, от което много ме боли, но..
Чак сега прочетох какво работи таткото. Браво трябва сила и търпение, което не е лесно, когато става въпрос да се отделиш от половинката. Ние с моя мъж за работа едва се разделяме по някога, но въпрос на навик
Виж целия пост
# 35
Да ви се похваля аз, че официално имам походката на пингвин вече. Походя ли повече от 10 минути, започвам да се клатя, кръста да ме боли, имам чувството, че краката ми се подуват, тежи ми и пингвинчето е на яве 😂😂
Не искам да знам щом в края на 6м ходя така, как ще ходя в края на 8ми например …
Виж целия пост
# 36
Есенна ти си жена и майка герой! Защото успяваш реално да се справяш половината от времето сама и с "мъжките" и с "женските" задължения. Детето колкото повече расте по лесно ще приема... ама само ти си знаеш какво ти е е душата... този ковид ни разказа играта на всички... Но за мен донесе позитив, ако беше той с моя нямаше да се разберем така бързо... той ни затвори само 2мата за месеци наред и така разбрахме, че щом не се изтрепахме и още се обичаме значи сме един за друг Joy
Еха, това изглежда много интересно

Ами той е автоинструктор и му забраниха да работи март 2020, а аз работя в университет и нас затвориха Simple Smile прибрахме се пт Италия края на февруари 2седмици карантина, после наша позната се карантинира у нас при гаджето си...  айде и ние затворени... та след 3месеца денонощно заедно установихме, че не можем един без друг и тази ситуация само е ускорила нещата м/у нас и през юни 2020 се изнесохме самостоятелно да живеем. Simple Smile

Babyboo аз бях същата хаха, а сега в 7ми вече е по - забавно Simple Smile внимавай с краката, аз се надувам доста, започват да ми стягат обувките, после усещам че и кръвното играе... може да задържаш вода.
Виж целия пост
# 37
Миленка, и при нас нещо подобно стана, 2020 бяхме още студенти във Франция. Там март месец буквално всичко затвори, аз вече карах стаж, а той имаше още лекции. Аз работех от вкъщи, а той учеше от вкъщи и така по цял ден заедно за 3 месеца толкова свикнахме да сме един с друг, че 1 година по-късно решихме да имаме бебче и сега расте в моето коремче ☺

И при мен се показа пингвинското. В седми месец като вървя се поклащам вече, представям си в 9ти 😁
Виж целия пост
# 38
Аз да ви кажа не усетих особена разлика със затягане на мерките и отношенията с ММ. Ние сме си неразделни от самото ни начало, както преди 4 години бяхме пишене, като не си пишем се чуваме, а иначе бяхме "лепнат за теб" , и сега сме си така, и от както е ковид аз си работя вкъщи ,той се прибира на обяд - носи ядене и така. Смяхме се, че общо взето всички двойки които познаваме забременяха или родиха по време на пандемията. Поне бебета ще има Heart
Виж целия пост
# 39
Аз пък тая бременност грам не се поклащам 😂 все още си вървя нормално, не се подувам (за което много много се радвам, че с първата бременност по това време вече започнах да вдигам кръвно и да се подувам много). Сега пък събирам границите и имам ниско кръвно и страшно сърцебиене 🙄 питах лекаря и той ми каза, че това е от дехидратация, увеличих количеството вода за деня и сега е по-добре.
Виж целия пост
# 40
Ние с моята половинка сме заедно от 16г.За толкова време пътите в които сме спали отделно далеч един от друг се броят на пръсти (на едната ръка Simple Smile ) С предишната му работа прекарвахме много време заедно,тъй като нямаше нито  фиксирано работно време,нито колега,придружавах когато имам възможност.А и често свършваше всичко до обяд.
От октомври мин. год. се наложи да смени работата и сега е от 9 до 18 с час обедна почивка. Още не можем да се нагодим на този му режим и ни тежи,че нашето си време е само вечер за малко...Не мога да си представя да го няма 2 дена,камоли седмици или месеци.

Днес пусках изследванията, чакам резултат. Хубавото е,че CRP е готово и е спаднало вече в норма.Чакам д-димер

С миналата бременност и аз по това време задържах вода и ходилата ми бяха огромни и подути (от 38ми номер станаха 41) Сега няма такова нещо,но тогава пък беше края на лятото и сигурно и това е било от значение.
Виж целия пост
# 41
Искам да ви похваля чорапогащниците в Лидъл. Взех си за да мога да си нося клинчетата, че вече ми е студено само с тях и са много удобни и плътнички.
Виж целия пост
# 42
Baby ние с моя сме заедно от септември 2019 та, за това така ни се отрази Simple Smile ноември заживявахме заедно Simple Smile реално и аз съм почти, като теб чакам го да се прибере от работа и в дните без много курсисти си е в къщи на обяд Simple Smile
 Ред, това в добра новина Simple Smile , а иначе отшумяват ли симптомите ?

Аз не съм фен на чорапогащници... особено както се подувам ходя с чорапи за маратонки Simple Smile иначе са идеални за сезона.
Виж целия пост
# 43
Есенна магия, адмирации за усилието и куража! Не е лека съдбата на моряка, камоли на жената, която го чака да се върне у дома и то с детенце.
Ние с моя мъж се запознахме в предишната работа, после се преместихме пак заедно в друга фирма. Много ни беше удобно, докато ходихме в офиса - ставахме заедно, пътувахме и се прибирахме заедно от работа. После в края на работния ден или пазарувахме нещо за вкъщи, разходка или хапвахме някъде навън. Всичко си разпределяхме и си помагахме. От март миналата година работим изцяло хоум офис и сме постоянно заедно. Пак си имаме рутина и режим, но може би една идея ни е по-тежко от гледна точка на сливането на професионалния и личния живот вкъщи. Липсва ми ей така в обедната да отидем да хапнем обедно меню някъде. Вместо това все съм над тенджерите и тиганите. Постоянно се пазарува, готви, чисти, подрежда. Ама така е като живеем и работим от вкъщи....А с тази пандемия и сега без сертификати съвсем сме ограничени в ежедневието. Усеща се едно напрежение, но такива са времената.
Виж целия пост
# 44
Тъкмо ви се похвалих днес, че не ходя като пингвин и одеве като бяхме да пазарим с мъжа ми и детето, паднах в една шахта и така лошо си ударих крака, че сега вървя не като пингвин, а като куц пират 😁 за щастие успях да се подпра с ръка и не си ударих корема, само коляното ми е зле ударено. Скъсах си един от любимите клинове 😂 ама дано мине по-бързо. Раната я напръсках с цикатридина спрей, надявам се скоро да зарастне. На мен си ми е запазена марка да падам докато съм бременна 😂😂😂 с първата бременност така хубаво се бях изтърсила в мола, че ... 😂
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия