'ФеВрУаРчЕ пляска със ръчички-чака сняг и весели игрички'

...........Не мога да намеря думите
Плача
Много ми е мъчно

Боже Господи...
Винаги съм чела февруарската ни тема ежедневно - може би за пръв път ми се случва да не я отворя цяла седмица. Случаят с малтретираните дечица, кампанията, подета във форума по този повод, осъзнаването колко малко от всички писали всъщност са наясно, че това се случва ежедневно, и колко многопластов е проблемът, разните позиви за линч, смъртно наказание... И сред цялата тази шумотевица... Гошко... Едно дете, което никога няма да се усмихне...
Съжалявам, Дикси... Не бих могла да изразя чувствата и мислите си. Моля се на Господ да даде сили на всички, които го обичахте...

Ужасно е това,цял ден се молих да не се случи точно това.Дикси,съжалявам много за малката душичка.Надявам се да е на по-добро място в момента.Дано майката да има сили да преживее всичко това,макар и мнооого трудно.Наистина съжалявам много,не знам какво да напиша.

Нямам думи...мъчно ми е....не е честно.Съболезнования на семейството му.
Мир на душата му.

Искрени съболезнования и от нас.

 Съболезнования и от нас. Много съжелявам!

Надявах се сега като влезна във форума diksi да е написала,че всичко се е оправило...толкова съжалявам,нямам думи,няма да мога да заспя...едно невинно детенце.
Искрени съболезнования.

За мен няма по-лошо нещо на този свят от това да ти почине детето 

Мир на праха му 

Дикси, разбра ли се какво му беше на детенцето?

Дикси,приеми и моите съболезнования.

Не мога да спра да плача.Божичко,защо има толкова мъка на този свят?Не знам как ще заспя?
Мир на праха на малкото ангелче.

Искрени съболезнования и от мен за милото ангелче. Не знам какво да напиша. Много, много ми е мъчно.

Уфф, и аз още съм тук.Мотая се от тема на тема.Не мога да спя, не се побирам в кожата си...Не се разбра засега какво стана с това дете.Утре сутринта ще е аутопсията, но окончателните резултати няма да станат готови до месец.Има и вероятност да не се разбере.Здраво,право и какво стана след тази веаксинация?беше само на кърма, не му е първата ваксина.....наддаваше доста добре и ядеше като за световно...Не знам момичета....и аз нямам думи.Днес ми беше много тежко,не че утре ще е по-леко...никога вече нищо няма да бъде същото, ние вече няма да сме същите хора....такава радост и еуфория ни беше затресла последните месеци с бременности, раждания ... и трите родихме в една година,децата ни са връстници и сега едната от нас вече е без детенцето си...и не знам срещите им с нашите семейства и най-вече нашите деца как ще им се отразяват...надявам се това да ни сплоти още повече, а да не стане обратното.Заедно сме всички от ученици....И аз не знам как да се държа в подобна ситуация, мисля си,че трябва да не се затваряме, а да си говорим за Гошко, да не оставяме това така висящо...Днес пак на мен ми се падна "честта" да отида у тях и да взема дрешки на бебето за утре...Боже, толкова неудържимо ревах, че сигурно всички комшии разбраха...А вчера му станах кръсница...утре ще хвърля пръст върху телцето му..не е честно
Искам след малко да заспя и като се събудя това да е бил лош кошмар....Но ако ставаше така, живота нямаше да е толкова суров понякога...За тези 4 дни, всички ние изведнъж пораснахме, приоритетите ми се пренаредиха тотално....но защо трябва да се случи нещо такова, за да достигнем до тези прозрения не знам...
Поизлях си малко душата пред вас, но май няма пред кой в момента...Благодаря ви...

 Най - искрени съболезнования и от нас!
 

Сълзите ми текат, а думите са заседнали в гърлото ми...    Това мъничко създание с толкова кратък живот... Нека родителите изживеят мъката си, но после да вдигнат високо глава и да продължат напред. А ти, мила Дикси, на теб се падна много тежка задача и те ще го оценят и ще ти бъдат признателни за подкрепата в такъв безутешен момент...
Не мога повече да пиша, просто това е много тежко и тъжно, за да може човек да го асимилира и да отговори на въпроса "Защо"...

На въпроса "защо", аз лично нямам отговор. И аз винаги съм се чудила как се продължава напред при такава ситуация. Когато майка почина, имах повод да продължа и това беше погледа на дъщеря ми и страха в очите й, когато ме виждаше да плача. Неможах дори да си поплача истински точно заради това. Аз мисля, че за тези неща трябва да се говори, нетрябва да се оставя жената сама в мъката й, а й бащата също, макар, че бащите трудно говорят.