Потопете се в най-автентичната любовна история с La Nuit Trésor Nude

Вярвам, с моят мъж сме заедно от 8клас и след близо 20 години имаме две прекрасни деца, които също са дарени и възпитавани с много любов!

Вярвам в силата на любовта! Вярвам в любовта!
Вярвам, че любов е всичко, което е около мен - имам 2 прекрасни дечица и чудесен любящ съпруг. Любовта е ежедневно, даже ежеминутно усещане. Всичко хубаво се случва заради любов и ЗА любов!
Весели празници! Обичайте!

Любима песен за любовта. Dance whit me to the end of love на Lenard Koen

Да, вярвам! Любовта движи света напред! Любовта дава най-хубавите плодове - децата. С мъжът ми сме почти 10 години заедно и се надявам още много години по толкова да продължим да се обичаме. Иначе от любовните истории в романите мога да посоча тази на Скарлет и Рет, която съм чела в ученическите си години и ме е докоснала.

“Няма нищо по-убийствено от това, да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.”
Съмърсет Моъм, “Обикновена авантюра”

Любовта вдъхновява, любовта окрилява, любовта променя животи. Вярвам в нея и живея с любов в сърцето.
Последната книга, която слушам, е биографичната "1/2 живот" на Татяна Лолова, записана с нейния глас.
Е, точно тази книга за мен стана символ на Любовта - общочовешката. Прекрасна е авторката, имала е трудно детство, трудни младежки години,... но е обичала всички.

Обичам да гледам филми , които имат любовна история , която се доказва , въпреки препятствията които среща . Сякаш най-вълнуващ си остава "Титаник" , винаги те оставя без дъх !

Вярвам в любовта, а в силата на любовта вярвам дори повече! Но, някакси не я разглеждам като "чувствата между двама души". Вярвам в силата на любовта между всички живи същества, в отношенията между хората, които са породени от любов към доброто, към безкористното и безусловното. Всеки ден ме усмихва възможността да направя добро, породено от любов или да получа добро. Весели Коледни и Новогодишни празници!

Любовта ще спаси света, прави го по-добър и красив!Вярвам силно в нея. Вярвам и че всеки човек има някъде своята сродна душа. Аз срещнах преди 10 години своята и се надявам да остареем заедно и да сме заедно "докато смъртта ни раздели"!

Обожавам филма "Тетрадката". Не помня колко пъти съм го гледала, но ме вдъхновява и разсчувства всеки път!

С мъжа ми сме израснали заедно от деца, бебета. В един вход. Цял живот  ..... На 18 г решихме ,че много се обичаме и вече 14- та година сме заедно и си имаме детенце 🥰

Вярвам в любовта, защото я намерих в лицето на дъщеря ми и съпруга ми. Искрено се надявам, че са толкова щастливи с мен, колкото аз съм с тях. Имам тайна, взаимно уважение и доказвам и показвам любовта си по всякакви начини, разбира се ненатрапчиво. Всеки има нужда от своето време и го получава.

Вярвам, най-силно ме вдъхновява любовта между хора, които живеят заедно всеки ден.

Вярвате ли в силата на любовта? Споделете с нас частичка от своята лична любовна история, любим цитат или легендарна любов, която ви вдъхновява и усмихва всеки ден!

Да, вярвам силно е нея. Любовта е неописуема, тя е всемогъща, любовта променя съдби и прави хората по-добри. Любовта е навсякъде около нас, стига да знаем как да погледнем. Любим мой филм е „Наистина, любов”, а любимият ми цитат е именно от него:  "Love, Actually, Is All Around."

Още от ученичка съм влюбена в баладата Неразделни на Пенчо Славейков. За мен няма друга като нея.

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,

кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,

и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:

"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,

ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -

грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори

и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,

че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -

писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата

и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -

"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"

Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,

видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,

върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:

мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -

тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...

Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,

и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.

Скарлет О’Хара и Рет.