В момента чета ... 73

  • 43 971
  • 737
# 345
Глина май й е първата книга. Има доста слаби места и недоизпипани образи. Но атмосферата е омайна.
Стинг Ларсен ми е любим. Има си и насилие е трилогията. Но някакси не ме отврати. Ужасява ме безпочвената, немотивираната жестокост. Описана с подробности ми вся ужасТ.
Виж целия пост
# 346
"Вила с басейн" ми хареса колкото "Вечерята"
Може би точно с нея ще продължа. Кох ми действа пристрастяващо.
Ето че все пак има книги, които попадат в сечението на интересите ни, което значи че наистина са много добри.
Виж целия пост
# 347
изтънчена ирония на границата на цинизма
Ха сега де, аз буксувам на "Вила с басейн" и то не защото не ми е интересна, а просто тази седмица нямах много време за четене. Обаче във "Вечерята" освен да е по-мил някак си, защото във Вилата си е циник с главно Ц. Изтънченост хич няма, нито пък граница.

Ех, тази "Съседката", изпуснах тогава масовото четене и сега все не мога да ѝ се наканя, не ме е връхлитало такова шантаво настроение.
Виж целия пост
# 348
Откакто гледах шведския филм поредица "Специален отдел Q", си харесах скандинавците(следя филмите на Фарес Фарес актьор от американския сериал "Чернобил" . Абе малко езика им е все едно кучета лаят, ама гледах го с намален звук, след това четох на Бьогле книгата,та съвсем ми се дигнаха в очите като майстори на трилъри.
Мари77, кога е сбора на с. Орешак?
Виж целия пост
# 349
А аз дори и филма "Съседката" си причиних..
Ето и моето ревю:

"Това е книга, на която няма да поставя оценка. Книга, която няма да препоръчам на никого. И същевременно книга, която е хубаво да бъде прочетена от тийнейджъри.
Сюжетът е потресаващ. От спокойно и привидно лежерно начало , отвеждащо те в провинциална Америка на 50-те години, попадаш неусетно в един извратен, кошмарен, сюрреалистичен свят, изгубил всякаква представа за нормалност.
Най-потресаващото в цялата история е, че книгата е написана по действителни събития.
Не мисля, че някога бих могла да я забравя."

И се сещам за още една ужасна книга - "Калната река" на Июн Ли,също ме беше потресла.
Виж целия пост
# 350
Съвсем ми запалихте любопитството със Съседката,ще се чете!
Виж целия пост
# 351
Секта сте вие Joy в хубавия смисъл.
Ей, така ми е най-хубаво някой като ми запали фитила за книга.
Миж, благодаря ти, че сподели че има и филм, след книгата ще го гледам.
Виж целия пост
# 352
Аз преди време, след коментари тук, четох резюме на сюжета на "Съседката" и никога не бих си причинила да я прочета. 😀
Виж целия пост
# 353
'Не гледай, че е страшно'  казваме на децата като са малки на страховитите места, те закриват очи, но разделят пръстите, защото любопитството надделява. .. И ние така, записах и аз книгата в списъка, макар дори описанието на сюжета да звучи брутално.
А 'Последна любов' на Уортън е от най-любимите ми книги - фина, деликатна, незабравима любовна история, помня почти всичко от нея.
И понеже стана дума за любов, и гледах ' Призови ме с твоето име' преди ден, дали и книгата е така хубава като филма?
Виж целия пост
# 354
Аз не се впечатлих от Последна любов. Много харесвам книгите на Уортън, но в тази не видях никаква логика. Просто не мога да си представя подобни взаимоотношения да се случат в истинския живот.
Виж целия пост
# 355
Аз си ги харесвам скандинавските криминалета и трилъри - по-различни са, по-дълбоки, по-психологически, по-социални, а убийствата често са по-интересни. Но пък аз имам слабост специално към Швеция. Wink А иначе чета и англоезични трилъри, разбира се, и испански - и от тях има интересни, особено испанските, ако човек все пак търси нещо по-разчупено.

Приключих книгата за самочувствието и за мен е слаба работа, а така наречената практическа част почти напълно липсва. Имаше и много неща, които се пишат навсякъде, примерно да не ни пука за мнението на околните, да не гледаме назад към миналото, но не и как да го  постигнеш, а това е големият проблем.

Както и да е, сега започнах пък една шведска книга за самопомощ, но не точно за самочувствието, а за самосъстраданието - как да заглушим вътрешния критик и по този начин да се справяме по-добре и в работата, и в отношенията с околните. Изглежда доста по-сериозно написана и подплатена наистина с научни доказателства и методи. Авторката на това понятие, която явно поставя началото на тази тенденция в психологията (или както там се казва), е Kristin Neff, ако ви интересува.
Виж целия пост
# 356
Аз си продължих с На изток от Рая до страница 100. Еми не ми върви и това е - мрачна, депресираща и монотонна ми е.Преди нея четох Лятната кралица и много ми хареса.
Моля препоръчайте ми нещо в този стил - исторически(и любовни) романи за принцеси и кралици. 🤗🤗🤗
Изчела съм почти всичко на Филипа Грегъри + Кралица Марго на Дюма и книгите на Кен Фолет.
Виж целия пост
# 357
Преди нея четох Лятната кралица и много ми хареса.
Моля препоръчайте ми нещо в този стил - исторически(и любовни) романи за принцеси и кралици. 🤗🤗🤗
Изчела съм почти всичко на Филипа Грегъри + Кралица Марго на Дюма и книгите на Кен Фолет.
Препоръчвам ви “Американска принцеса” от Стефани Мари Торнтън, която ми е много любима. За Алис Рузвелт е. Проследява целият и живот, важна част от който е и Ник Лонгуърт, в който се влюбва.
В момента съм по средата на “Аз съм принцеса Анастасия” от Ариел Лоуън. В нея, поне до тук, се пише по-малко за любов. Главите под името “Ана” вървят в обратен хронологичен ред, което не ми допада особено и се разказва за жена, която се твърди, че е принцеса Анастасия. Главите под името “Анастасия” са много интересни, разказва се за последните месеци на Романови.
Виж целия пост
# 358
Почти привършвам "Изхвърлени в Америка". С много смесени чувства съм. Началото беше разтърсващо, не само заради случилото се, а главно заради реакциите и мисловния процес на  героите. През цялото време виждаш вътрешния им свят, не само технически описания на случки и насилие.
През първата половина, дори повече, авторката не се "вижда"- изцяло си потопен и повлечен от драмата. Докато изведнъж, буквално от нищото, така ме стъписа с толкова повърхностен и коравосърдечен коментар, напълно в разрез с характера на героинята, че на място онемях .
И тогава я "видях", т.е. това не бе Лидия, а Джанин, и честно казано, не искам да я слушам. Потока на мисли на  човек, който е в състояние да изтърси подобна нелепица не ме интересува.
Без да давам спойлери, за обувки става дума. И си седя, и се чудя, кой нормален човек би си помислил това, което авторката изтърси. А контрастът с трагедията прави коментарa и още по-нелеп. Дори изминал през травма, не можеш рязко да оглупееш, мисля.

Сякаш от 70 процента нататък, някой друг е писал книгата, и е продължил без да се съобразява с характера на главното действащо лице.
Интересно ми е дали и други ще са с подобно впечатление.
Ще дочета книгата днес, но съм в недоумение, честно.
Виж целия пост
# 359
Аз преди време, след коментари тук, четох резюме на сюжета на "Съседката" и никога не бих си причинила да я прочета. 😀
И аз така...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия