Животът ми с него е кошмарен..

Аз мисля че още от третото мнение авторката вече въобще не я интересува какво ние Си пишем. Сигурно вече е имало секс и напрежението е изчезнало 🤣🤣,а и ,,мама" доволна че е гледала бебето .

За съжаление авторката няма много опции. Нещата ги виждам така (разбира се, в случай, че наистина иска промяна)- стиска зъби още някоя годинка, през това време се възползва максимално от свеки- да гледа бебето нощем, да помага, докато си намери стабилна работа с добър доход, да помогне, докато детето се интегрира добре в ясла. Намира си сносно жилище, изнася се и започва да се бори с живота. При добър късмет може все още да разчита на свеки за помощ с детето.
Но за момента, ако няма къде да отиде, не виждам какво друго може да се направи.

Мая, много психически неподготвени хора истерясват при ревящо бебе. Не си ли виждала някоя напрегната майка да говори на висок тон над количката "Какво искаш сега? И ти не знаеш... Спри най-сетне!". Тоя новоизлюпен баща му идва нанагорно, киселее там, пуфти, ама мисля, че го плаши плачът на бебето, не толкова недоспиването. Толкова му е акъла, та обвинява майката.
На моя приятелка от детството мъжът й е голямо конте - фитнеси, дрешки. И двамата много държат на външния си вид. Като роди, мъжът й направо се изцепи още в родилното, че много е качила и сега ще има да влиза във форма. Още са си заедно, ходят на фитнеси и процедури и цъфти любов. Свят шарен...

Авторке, почти сигурна съм, че макар да не отговаряш - четеш (или поне се надявам на това).
Прочетох всички коментари. Има много ценни съвети и аз също бих ти казала - бягай! Докато можеш, докато е време. Докато още приемаш, че случващото ти се, не е нормално. И искаш да мрънкаш.
Състави си план. Систематизирай с какви налични ресурси разполагаш- имаш ли заделени средства, има ли кой да те скрие, има ли на кого да кажеш? Ако имаш доход - отделяй от него суми. Сподели на приятели, на родители. Направи план за бягство. Освен "Анимус", Отделите за "Закрила на детето" могат да те настанят за 6 месеца в Кризисен център и до 1 година в Звено "Майка и бебе". Там работят специалисти, които ще те подкрепят докато си стъпиш на краката. Има НПО "Надежда и домове за децата", които подпомагат родители на деца до 3 години по превенция на изоставянето. Във всеки смисъл - финансово, с хранителни продукти, с плащане на сметки, освежителни ремонти и т.н. Не знам къде живееш, но те имат координатор във всеки областен град. На сайта им можеш да намериш допълнителна информация и как да се свържеш с тях.
Мога да те уверя, че психическото насилие нанася сериозни вреди върху потърпевшия. И веднъж посегне ли ти - ще ти посяга пак, и пак. С времето насилието ще ескалира, ще ограничи социалните ти контакти, ще те убеди, че причината за шамара, обидата и държанието му е в теб. Че го провокираш и никой няма да те обича като него. Секс ще трябва да правиш  къде по принуда, къде да го озаптиш, къде самозаблуждавайки се, че всичко е наред. После ще има меден месец - ще те носи на ръце, до моментът, в който няма да си направила нещо достатъчно бързо, ще си казала нещо с "лош" тон или си го погледнала някак. И насилието ще последва отново. Това, което е хубаво да се запиташ е - искаш ли детето ти да се държи като баща си? Да е свидетел на всичко това? Практиката показва, че децата приемат семейният модел като норма. И често, живеейки в ситуация на домашно насилие имат два избора - насилник или жертва. И без значение кой модел ще изберат - те вече ще са жертва на семейната си структура.
Спаси се. Психическото спокойствие не струва къща, кола и мъж.
Нуждаеш се от план и да сложиш всички карти на масата. Честно пред себе си.

Не разбирам - ти си в темата да се накараш на умните и успешните ли, или да помогнеш на авторката? Предполагам професионално ти е ясно, че 3-4 петилетки възпитание и лични примери не се избиват с две потупвания по рамото, че стават и такива работи, ще се оправиш и ти като умните и красивите. Може и никога да не се избият. А може пък и да няма желание да се избият, защото е по-комфортно. Ако пък не ти е ясно - лошо.

Чисто професионално човек няма нужда да го наритват, когато е зле. И друг, като види как него го наритват, когато е зле, няма да посмее да каже нищо, защото не иска освен всичко друго да изживее и унижението още да го наритват. Поведението тук е класическа реакция на хората в реалността - съседи, колеги, роднини, познати и всякакви непознати. Стана ми гадно.
Темата може да е истинска, може и да не е - това само можем да го гадаем. Но ако е истинска, авторката ще трябва да решава какво да прави или да не прави, защото тя е в ситуацията, а не ние.

На коя страница конкретно започва наритването, че сега се върнах за пореден път да чета и такова нещо няма? Първите мнения са точно съчувствено потупване и съвети, и на втора страница ти решаваш, че някой се засилва да наритва.

Така и не разбрах как от въпросите му кога ще отслабне и коментарите, че бавно преоблича бебето, се стигна до Анимус.

 Точно тези два пункта са много типични за насилниците - майката не е достатъчно добра, а детето пречи на Горканчо. 
  Пожелавам на авторката кураж и воля, за да се заяви по начина, който е най-добър за нея и детето.

Още на 1 стр има.

Ми то и наритването по някога е полезно ,иначе как ще разбере че сама се е набутала а и продължава точно от съчувствие как ще разбере . Варианти се дадоха много ,но от нейна страна нищо ,как да помогнеш на човек който сам не иска да си помогне. Нито едно мнение не обори ,нито дума не каза ( написа) . Ако човек иска помощ поне води диалог до момента в който обмисли и избере вариант или дори не е срамно да помоли за помощ ( непознат човек),затова сме хора. Тук от всички който писаха съм 100% сигурна че всеки е готов на помощ ,дори и тези който приемат нещата по свой различен начин и се изразиха ( както и аз) по-остро това е просто емоционалност.

А това е пункт за следродилна депресия, допълнително подхранвана от майчинските въжделения на бабата.
Тук много обичате космополитънската психология, но в реалността голяма част от набедените насилници са обикновени простаци с липсващ самоконтрол.

С риск пак да ме навикат /като в една съседна тема 😁/ ще си кажа и моите две думи по темата. Имам колежка, редовно обучение. Учеща и работеща. 23/98 набор. Във връзка /не брак/ с Мунчо на 36. Няма лошо, обичат се. Обаче Мунчо настояваше, че му било време за дете. Нашата роди. Дъщеричката им е чудесна. Обаче нашата едно, че няма трудов стаж, а само на граждански договори и майчинството й е 380 лв/по нейни думи, не съм запозната/. От университета й дават 150 лв. Та, тя е домакинята, нищо, че мъжът й е хоум-офис. Детето тя го гледа, включително и по практики го носи (!). Преподавателите й бяха казали, че това дете работа там няма. Защото тя си седеше с него естетсвено, сиреч и нищо не вършеше свързано с учебната работа. Мъжът й взима 3.5к, но 20 лв. за бавачка няма. Родителите им са във Варна, те в София. Но най-противното в цялата ситуация на мен ми се стори това, че той беше заявил преди месец-два "няма ли вече да престанеш да работиш за без пари?!"- тя също преподава, в момента онлайн. Тя учи, работи и бебе гледа, домакинства. От модерните двойки са, всички разходи са разделени по равно, нищо че той взима 3-4 пъти повече от нея. Еми, ще ме извините, но и аз смятам, че сама се е насадила в ситуацията. Нито е бедна, нито необразована, нито от малцинствата или нещо подобно. Но ситуацията й е факт, лично на мен се е оплаквала, че нашият я има за слугиня. 🤷‍♀️ Но въпреки това се съгласи на дете, което сега сама си гледа. И не, в никакъв случай не я хуля, просто споделям, че да, има все още такива случаи и то при образовани и работещи жени/момичета. Не, аз не бих го търпяла, но животът си е техен, изборите също. Но ние, страничните наблюдатели, няма какво да направим.

Винаги има избор. Оставя детето на мистъра, с хоум офиса и си изпълнява ангажиментите. Делегира нормални грижи. Рискува обучението си. Тя ще остане без работа и ще е все по-зависима. Убедена съм, че ще го защити при странични критики.

По нейни думи-детето плачело /не думай/ и му пречело да работи. Затова с нея на практиката.