Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 11

  • 44 595
  • 744
# 345
Да, двете ми деца поне от 1 година вече не им се излиза с нас, на 14 и 11 г. са. Не ми пречи. Когато искат идват, в повечето случаи се срещат с приятели навън. Обичат да ходим заедно на кино, от време на време на кънки. Същите неща правят и с приятелите си. При организирани от мен и баща им екскурзии винаги идват. Аз проблем с оставяне на децата сами в къщи нямам. От 10 г. пътуват до училище сами и следобяд са сами вкъщи.
Виж целия пост
# 346
Отдавна и с кеф излизаме сами с баща им, като не искат с нас. Малката все още се навива понякога, голямата идва, само когато е някакво по- специално събитие- РД, годишнина или просто любим ресторант. И на почивка за седмица ходихме сами, сестра ми ги наглежда, но си бяха сами през нощта, тръгване и връщане от училище, грижи по кучето и къщата.
Виж целия пост
# 347
Имаме си време всеки сам, време само двамата, време за всяко дете и време за цялото семейство. Няма проблем някое от децата да реши да остане само и да не отиде някъде с останалите. Има ситуации, в които е важно да сме всички заедно, изясняваме ги предварително и няма скатавки. Разумни деца са, разбират от дума. Уважаваме си личното пространство и си даваме въздух и почивка един от друг, така когато сме заедно е по-хубаво.
На следващата семейна почивка по Великден големия не иска да дойде с нас. Ще остане в къщи с приятелката си. Всички сме ОК с това и няма да ни пречи да почиваме пълноценно. Но пък месец и половина по-късно ще пътуваме шестимата за седмица и пак всички са ОК. Растат и емоционалните им нужди се променят.
Виж целия пост
# 348
Нашата дъщеря също я понамрързява уикенда и не иска да идва с нас. Не винаги й се получава обаче, извинява се с домашни. Чувства се добре като е у дома сама, но аз в началото се панирах винаги когато не ми отговаряше на телефона.

Тук при нас не се подаряват подаръци на учителите. Само цветя и бонбони при завършване, и то не всяко дете носи. Да не забравяме, че чехите са скръндзи. На учителите им е неудобно да вземат големи подаръци, виждала съм ги дори при големи саксии цветя се изчервяват.
Виж целия пост
# 349
След четвърти клас не сме подарявали нищо на класната. Предполагам, че в края на седми клас ще съберем пари, за да й подарим нещо. Радвам се, че не се правят подаръци за щяло и нещяло.

Все още дъщеря ми излиза с удоволствие с нас, както и само с мен. Ако е за шопинг, разходка, кино или просто мотаене, никога не отказва. Ако имам задачи за вършене или хранителен пазар, остава вкъщи. На 13 е.
Виж целия пост
# 350
При казуса на Тарти, при провеждане на благотворителен базар е редно да участват всички единодушно. Кой с труда си, кой с присъствието си да продава, подрежда. Да, ясно, че не всеки има възможноста да присъства или направи нещо, но може да купи или да помоли някой друг да направи сладки вместо него. Да са едно -две деца, на които поради някаква причина е било възпрепятствано участието им в базара не е такъв проблема да се включат после при разпрледеляне на баницата, но както е в случая ще ме извинявят родителите на децата, които не са направили нищо по въпроса да бъдат подпомогнати отрочетата им.

Pink dress, за мен подаръци с повод и без повод са някакво самоизтъкване от родителите.

Гинес, ей на това точно ми прилича огромното желание да се подаряват подаръци.
Виж целия пост
# 351
То това с подаръците е масовка някаква последните години.
Като искат - давам и толкова.
Виж целия пост
# 352
Аз много обичам да правя подаръци и нямам проблем с това, кой какви прави.
Дори не бих се и замисляла за това, че дъщерв ми иска повече време за себе си, стимулирам самостоятелността й, оценявам нуждата от време с нейни връстници.
Виж целия пост
# 353
Дъщеря ми вече над година си е самостоятелна единица Simple Smile Няма желание да излиза с нас,обича да остава сама в къщи,излиза сама/разхожда се в гората до нас,което е облагороден парк,всъщност/,пазарува сама..Малко ми е тъжно,но е нормално развитие на нещата.
В БЪлгария ми се струва практика с подаръците,за да се купи един вид отношение към детето.В тоя смисъл,за да не се цепи детето ми и да се гледа с лошо око на него,и аз бих давала.
Иначе за мен е като да "награждаваш"някой,че работи това,което му е работа.Разбирам,че има любими учители,но ако зависи от мен,бих им подарила подарък при завършване и ако няма да се виждаме повече.
В такива поводи подаряват и тук.Не помня повече от два пъти д аса събирали пари за подаръци.Вече 10та година.
За всички екскурзии плащаме ни.Училището е частно и често ме дразни това изсмукване за всичко-от смяната на скъпите униформи през две-три години,муз,инструменти,благотворителнсти,базари,екскурзии..Знам как прпзвуча за благотворителните акции,но ме дразни това,че са пожелателно-задължитлни.Нещо като подаръците на учителите в БГ. Simple Smile
Виж целия пост
# 354
Именно, купуване на отношение е. Иначе ми харесва децата да се учат на малки жестове като подарък (но малък и неангажиращ!) от благодарност.
Виж целия пост
# 355
За какво купуване на отношение говорим при вече пораснали деца? Нито са в детската градина, нито в първи клас. Класният ръководител е просто един от многото учители.
Виж целия пост
# 356
Ама за вас подаръците купуване на отношение ли са?!
Виж целия пост
# 357
Ама за вас подаръците купуване на отношение ли са?!
Не, за нас са уважение и са символични и благодарствени за всичко, което правят за децата ни.
В над 90% от случаите са карти ваучери за любими кафета/ ресторанти/Амазон, бонбониера Мерси и нещо малко и лично.
Виж целия пост
# 358
Не се правете сега,де Simple Smile Подаряваш нещо на лекар,ако искаш специално отношение,подаряваш нещо на началник,на учител,преди изпити...Точно,за да не се смята за подкуп или подобно,тук се поаряват неща и то неангажиращи и дребни,при напускане.За мен това е правилно.
В тоя смисъл,подаръци към хора,които не са ти близки,но си зависим от тях,за мен е купуване на отношение.
Виж целия пост
# 359
А вас училищата насърчават ли ви да превеждате пари като дарение? При нас е стандартна практика в началото на всяка учебна година. Предишното училище буквално си искаха и всеки даваше колкото прецени. Сега е в езикова гимназия и дарението отиде в неправителствена родителска организация, която решава за какво да бъдат инвестирани парите от дарение. Всеки родител плаща т.н. членски внос към тази НПО. Децата ходят на екскурзии, изложби, кино, тн.
Не ми се иска дъщеря ми да свиква с мисълта, че училището макар и държавно, спонсорирано до гуша от фондове, изисква пари от родителите за да могат те да си позволят тим билдинг. Не съм обмислила все още как да й го обясня, че дарението е доброволен акт, а не изискване от училището. Учителите им промиват мозъците с информация колко е важно да се събетат пари в този фонд.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия