Новата година носи нов късмет - през ЯНУАРИ чакаме нетърпеливо малкия човек!

Емонка,сърдечно честито от мен за момчето ти! 4 кг и 53 см си е един стабилен мъж вече Пожелавам ти бързо възстановяване, а на малкия много здраве и любов в живота

Денки, Анелия, честити бебоци и на вас! Пожелавам им здраве, успех във всичко и нека бъдат щастливи и любознателни деца!

Велт, честито изписване! Това с жълтеницата е много гадно, съчувствам ти. И ние имахме, но много лека форма с билирубин 10,5 първите 3-5 дена, защото малката отслабна с 250 грама докато ми тръгне кърмата като хората и докато аз се науча как да я храня честно казано... :Д Мен най-мнпго ме уплаши как една сутрин в болницата беше супер летаргична и поспалива, това явно е било от жълтеницата. Но е много често срещан проблем и децата след 5тия ден (тогава нивата на еритроцитите си падат по естествен път) или след процедурите най-късно, ако такива са били наложителни, се оправят.

Аз идвам да се разпиша с един кюртаж вчера. Не споделях тук последните 10-12 дни за проблема, беше ми прекалено натоварващо, но сега след като мина добре и страхът се изпари, нека споделя. Може да е полезно на някоя от вас.

преди около 12 дена вдигнах висока температура, имах силни болки в главата и леки в корема и ,,долу". Отидохме в болницата отново-сложиха ме на антибиотик, инжекции окситоцин и ибупрофен, а отделно си бях и с леко възпалена една гърда, та беше просто.... купонът на годината.. :Д Една скоба отварям: спонтанно посещение на болницата с 39 температура, болки и световъртеж с новородено, което е гладно на средно 2,5 часа, мрази биберони и получава колики от АМ веднага е супер неприятно преживяване. А вболницата ме преглеждаха доста дълго....

Та тогава се установи, че прекалено бързо се е затворил цервикалният канал, шийката си е почти на мястото вече и има кръв, която не може да излезе. Направиха ми дилатация (отваряне мануално на този канал, за да тръгне отново кръвта и да няма лохиално задръстване-сори, някои термини си ги превеждам сама, знам ги само на немски). След 3 дена температурата падна, изпих си антибиотика до този понеделник и в понеделник вечерта имах профилактично час за АГ да види изчистила ли се е матката, има ли кръв, а и си ме поболяваше от време на време, но не при натиск. Също друг симптом ми беше, че кръвта последните дни тръгна доста силно да тече...

Установиха съмнение за останало парче плацента в матката, което предизвиква проблемите, става дума за 1-3 см ,,нещо", което не се идентифицира на ултразвук. В такъв случай за всеки случай се прави кюртаж. И...вчера съответно ми го направиха и се потвърди, че е било плацента 1,5 на 3 см парче. Мен много ме беше страх, самата дюма кюртаж, Ausschabung на немски, ми звучи ужасно. Даже се разплаках тайничко като ме караха в операционната Но сега всичко е ок, манипулацията мина много бързо, а от упойката така добре се наспах, че се шегувах да идвам от време на време за една наркоза до болницата като спа процедура. Нямам болки в момента, можех да си тръгна 2,5 часа след процедурата, а преди и след нея си кърмих бебето, което в тоя ден като по чудо беше супер послушно в болницата и си спа като пич.

Стискайте палци да няма компликации. Но аз мисля позитивно сега, преди няколко дена бях супер сдухана. Казвам го и заради това, че ако се наложи на някоя от вас- няма нищо страшно. Няма да разберете изобщо какво са ви направили, да живеят упойките (които аз така мразя принципно).

Oх, Сноу, и през това ли е трябвало да минеш ...милата! Браво, че навреме си алармирала, че има "проблем"; доколкото ми е известно ако се забави изчистването може да стане доста зле положението, та...пак е бил малкият дявол! На мен моментът с плацентата и без това ми е доста плашещ, та така или иначе ще се ослушвам за някакви симптоми, но е супер, че сподели и съжалявам, че се е стигнало до кюртаж Интересен факт е, че и на мен немската дума ми създава отвратителен дискомфорт и понеже се използва и за други съвсем ежедневни деíности, отдавна съм забранила на мъжа ми да я ползва

Леко възстановяване сега и да не виждаш болница в идните години !

Към останалите вече-мами, които са минали през раждането един такъв въпрос: има ли нещо, което вече знаете, а бихте искали да сте знаели още преди раждането?  (ако можехте да върнете времето назад)
Мисля, че отговорите биха били полезни на онези, на които тепърва им предстои това "приключение".
Визирам не само опит от раждането като процес, ами и някакви чисто битови неща, които са ви липсвали или пък сте били благодарни, че сте имали под ръка или просто нещо, което би било полезен съвет към нераждалите

Мерси предварително

Оплаквай се тук да те успокоим при мен се наложи кюретаж и след двете раждания, заради задържана плацента. Според лекарката рядко се среща 2 пъти подред, но самата процедура беше напълно рутинна.

Замислих се защо не се прави още при самото раждане кюретаж? Хем ще предотврати такива усложнения, хем кървенето ще е по-малко. На мен са ми правили по повод задържана тъкан след спонтанен аборт- нищо особено не е като изживяване. Беше под пълна упойка.

Здравейте, момичета и аз да се запиша 😊днес се роди нашето момче Иван в 9:08ч.  3.100 кг. 52см. Планово секцио със спирална упойка мина бързо и спокойно, и неочаквано и аз бях спокойна. Показаха ми го веднага, страхотно чувство 💗💗💗 Сега чакам да ме раздвижат, че да мога да го на гушкам.

Все пак си е намеса, ако няма нужда, да не правят излишни действия. Всяко нещо има риск, колкото по-малко се намесват, толкова по-добре.
Иначе при мен беше веднага след раждането. Видяло се е, че липсват парченца и така. Аз нищо не усетих, разбрах, че правят само защото АГ си говореше с акушерките. Бях със спинална упойка. Кървенето си беше отврат после. Ако това е било слабо, иначе щях да съм за кръвопреливане.
Неща, които щеше да е добре да знам от по-рано:
По време на раждането - без паника. Някак ще мине, а лекарите/акушерките си разбират от работата.
Кърменето не винаги е естествен процес, трябва научаване и нагаждане и от страна на майката, и от страна на бебето. Въобще нямаше да ми е излишно да попрочета преди първото раждане. След раждането се започна едно четене и разучаване, а акушерките не помагаха особено.
След раждането - понякога има депресия. Трябва да си обърнем внимание. Понякога е заради наместващи се хормони, недоспиване и стрес и минава сама. Но ако не мине, не е лошо да се пуснат малко изследвания (витамини/минерали, щитовидна жлеза), и ако не е там проблема, да се говори със специалист.

По повод депресията, при мен първите 2, 3 месеца след първото раждане беше ужас, чисто хормонално...Сега след второто всичко е ок, но вече може би съм по-подготвена. За първото много често благодаря на мъжа ми че не ме е зарязал...

И аз така, само дето мен ме търпя 2 години, докато разбера какво ми е и се оправя.

snowwhite12, радвам се, че вече си по-добре! Бързо възстановяване емоционално и физически.

По въпроса на N.Diaz: аз съм доволна, че в крайна сметка купих помпа. Впоследствие ми се наложи да ми купят и силиконови протектори, избрах Медела - доволна съм от тях. Имах две нощници за три нощувки - още една щеше да ми свърши добра работа, понеже гърдите ми течаха страшно много, а не ми се слагаше сутиен в болницата. и сега избягвам сутиените - те са голям приятел на запушванията. Това, което ми свърши супер работа - кутия кърпички от тези, които се дърпат. Бельото за еднократна употреба на Canpol не ми харесаха и си носех обикновени памучни гащи, които носех докато бях бременна.

Нещо, което не очаквах: беше ми трудно да се раздвижа след секциото по съвсем други причини от тези, които очаквах. В нашата провинциална болница раздвиждат на шестия час, което смятам, че е ок. Аз обаче на шестия час почти припаднах от ниско кръвно и причерняване, пищене в ушите. Казаха - хайде утре. А, не - довечера. повтори се още три пъти това нещо - станах и завървях чак на четвъртия опит. Казаха ми, че далеч по-често срещан е страхът от болката при раздвижване, отколкото почти припадането и то три пъти. Много тъжно ми стана, чувствах се супер разочарована - за болката бях подготвена, ама за това нещо...
Но тези първоначални драми не ми попоречиха в дългосрочен палн. Днес е ден осми след секциото, а аз вчера на колене чистих пода на банята (не че беше толкова мръсно, но ми се чистеше).

Eli100, честит да е Иван, а на теб бързо възстановяване!

Обновила съм първа страница, но ако съм объркала нещо, което е доста вероятно или съм пропуснала някого, моля сигнализирайте.

Момичета някой от вас да е била положителна от ковид по време на раждане.😐как процедираха.

Питах АГ. При приемане ми правят тест, независимо че имам сертификат. Във фб казаха, че за Шейново ако има сертификат, не искат тест. В моята болница имат ковид отделение (не знам дали във всяка има). Раждам там, но после ме отделят от бебето докато ми трае карантината. В някакъв момент ме изписват, взимам си бебето след края на карантината + 2 отрицателни теста. Забравих да питам, но май няма опция да го дадат на баща му или на баба му Накратко, дано не се случи.

Различните болници явно действат по съвсем различен начин - явно няма единен стандарт. Тук вместо да разделят майката от бебето един от друг, изолират детето и майката от всички останали.
Желая ви искрено да не се стига до такъв вариант!

Много полезно нещо за мен се оказа колекторът за кърма на Lansinoh.

Аз съм с положителен тест и тези дни ще ми правят секциото.като ми казаха че бебчо ще е отделен в кувиоз от другите бебета до като му излезе теста.  А аз съм в ковид аг отделението
Хем искам да го вадят да не стане беля,хем искам да съм отрицателна и тогава.38и4съм.ужасен е този ковид момичета

Не може ли да се отложи малко секциото? То няма много за кога, но бих питала аг за най-късната дата, на която е съгласен.

Днес на визитация ще видим какво ще ми кажат.то няма много за кога.искат да нямам симптоми. Независимо положителния резултат
Отделно ме искат в отделението за да ми правят всеки ден записи. То днес е 4ти ден
Надявам се ден,два и да утихне проклетия вирус.