ОСМИ клас 2021/2022 - Тема 5

Взех много присърце твоята история, тъй като имахме със сина сходна ситуация с един проект. Отбор от 4 деца, които за определен срок заедно трябваше да направят нещо голямо. Урокът, който се научава от такова нещо, не е свързан толкова с тематиката на проекта, колкото житейски - как да работят в екип от различни хора, различни индивидуалности, различни характери. И тези разлики между децата трябва да бъдат преодоляни от тях, за да има успех крайният резултат на самия проект. При нас беше обратното на описаното от теб при дъщеря ти. Моето момче е изпълнително; той не приема провал, не може да губи - това само по себе си е минус. Но пък има лидерски качества и е харизматичен, децата го харесват и без да усещат какъвто и да било натиск от негова страна, му се доверяват и го слушат. На едното момиченце от отбора ѝ липсваше инициативност, но пък, когато ѝ се дадеше конкретна задача, я изпълняваше перфектно. Имаше момче, което пък беше страшно заето с извънучилищни занимания и почти нямаше време, но и то се постара да участва и нещата, които направи за проекта бяха чудесни, макар и не многобройни. Четвъртото дете - момиче - беше скатавка. С него най-много се изтормози наборът, тъй като той беше основният двигател на всичко и се ядосваше, че тя изобщо не си даваше зор, не помагаше и като цяло не можеше да се разчита на нея. Тук дойде и моята реакция, която на по-късен етап преосмислих и ще ти кажа защо. Моето чувство за справедливост е ужасно помитащо; като видя нещо, което не е честно, направо се задушавам и изригвам. Не обичам и скатавките, както и хората, които си присвояват заслуги без да са си мръднали пръста. И естествено, аз се ядосвах повече от сина. Казвах му да я отсвири, да каже после на учителя, че това не е честно, да отстоява правата не само на себе си, а и на другите две деца, които полагаха труд и пр. и пр. Моето момче не направи нито едно от нещата, които му казвах. Той намери сам път към това момиче. С часове говорене по телефона (тогава бяха в ДО), стиковане, убеждаване, изслушване, търпение. Вярно, ядосваше се понякога, но никога не го чух да се скара с нея или да ѝ повиши тон или да я обиди. Проектът беше направен прекрасно с участието на всички деца в екипа без това да развали добрите им взаимоотношения. И в един момент се оказа, че моят син ми даде урок по приемане без съдене, по толерантност и такт, по търпение и дори приятелство.
Казвам всичко това не, защото ситуациите са еднакви, или пък децата. Еднакъв е изводът -в повечето случаи децата ни се оказват по-интуитивни, по-знаещи как да се справят в една ситуация, по-мъдри са в своите действия, отколкото ние, които някакси, в сравнение с тях, все се приемаме като безгрешните и много по-можещите. Ако бях на твое място по-скоро бих разговаряла с моето дете и бих му показала плюсовете на тази чисто житейска ситуация. Защото утре учителката, с несправедливото ѝ отношение, ще бъде шефката ѝ във фирмата и ако детето не е подготвено, ако някой друг (ти) е хукнал да я "спасява" от несправедливостта сега, момичето няма как да си е изградило механизъм за справяне с подобни ситуации. Винаги ще има несправедливости, с които децата ни тепърва ще се сблъскват. Но не винаги директната конфронтация е решението.
Поговорете си с дъщеря ти. Нека да разсееш горчилката в душата ѝ, да не се трупа там. Кажи ѝ дори, че 5 не е лоша оценка, макар и да е трябвало да бъде 6. Този труд и упоритост, която тя е проявила за проекта, ще ѝ се отплатят на нея, не на скатавките. И я поощри следващия път да бъде малко по-смела. Вярвам, че ти най-добре ще намериш точните думи, с които да окрилиш своето момиче и от всичко случило се тя ще запомни най-силно това: мама беше до мен тогава!