Мнение - отношения с колега

  • 21 823
  • 418
# 195
Авторке, каква зодия си?
В момента са отворени няколко ледени пързалки в София, може да кажеш на младежа, че си се уговорила с твоя приятелка, но са я карантинирали, а на теб
много ти се ходи.
На пързалката може да се държите, хващате по- стабилно, за да не паднете, а след това да се сгреете с няколко gluewein- a наблизо. Ако и тогава не стане работата, направо го задраскай този обект😊.

И всичко това само, за да не поговори с него?  Наистина ли е голям страхът от отхвърляне, че се дискутира толкова темата? И това е поведение от възрастни и отговорни хора. Не разбирам.
Голям е страхът, поне при мен, защото на следващия ден не знам как ще работим нормално с този човек. Не мога да се преструвам, че нищо не се е случило. Пък и в моята глава винаги е лошият сценарий как нищо няма да излезе, защото съм супер неуверена и с ниско самочувствие и да...
Виж целия пост
# 196
Скъпа авторке, мисля, че човекът те харесва, но си го “friend-зоннала” много сериозно и се притеснява, че ще бъде отхвърлен. Разбирам нежеланието ти да подходиш директно, но все пак на 25 една жена знае как да покаже на един мъж, че го харесва, както и един мъж да разбере, че това е така.

Пишете ли си по вайбър/чат извън работа? Предложенията за непринудена покана да правите нещо извън работа ми се струват най-адекватни, извън формалната обстановка може и двамата да се отпуснете и нещата да се случат спонтанно без изрично изясняване. И все пак, трябва да подадеш  достатъчно ясни сигнали. Simple Smile Не е най-професионалното нещо да имаш връзка с колега, но пък хората се влюбват и на работа, и се създават семейства. В крайна сметка, едва ли ще се пенсионирате при сегашния ви работодател, а човек, с който искаш да създадеш семейство, не се среща на всеки метър.

Силно се надявам на положителен развой. Предложението за ледената пързалка е много яко.
Виж целия пост
# 197
Много е странно двама свободни и млади хора да имат такива неизяснени отношения цяла година, каквото ще да е - неуверени, несигурни, чудещи се другият дали също има чувства, с ниско самочувствие и т.н. И не смятам, че авторката има вина - все жените сме виновни, че не се натискаме и на челото ни не мига неонов надпис "ХАРЕСВАМ ТЕ!"... Всичко е ясно, отдавна е показала, че има интерес и всеки нормален мъж би го усетил и разбрал. Има нещо гнило и пак ще го кажа - дано не съм права, но колегата си има приятелка, която крие.
Виж целия пост
# 198
Голям е страхът, поне при мен, защото на следващия ден не знам как ще работим нормално с този човек. Не мога да се преструвам, че нищо не се е случило. Пък и в моята глава винаги е лошият сценарий как нищо няма да излезе, защото съм супер неуверена и с ниско самочувствие и да...

Точно това щях да напиша и аз. Много добре те разбирам. И не е точно "СТРАХ ОТ ОТХВЪРЛЯНЕ". 
Ти го харесваш и не ти е все едно. Работите заедно и няма как да му кажеш: като не ме харесваш, много ти здраве!

Ако някой не разбира, че на работа, с други общи колеги, шефове и отношения, не е точно като в бара с непознат - ако не си даде телефона, повече няма да се видите и неудобството ще продължи точно 1 час
Друг е въпросът, че аз и в бар не бих поискала телефона на непознат. И не е заради страха от отхвърляне и неувереност. Напротив! - сигурна съм, че няма да бъда отхвърлена, даже и от обвързан. Напълно съм уверена в интереса към себе си и пак не бих започнала нищо, ако другият си трае и само зяпа.
Виж целия пост
# 199
Ми не е точно страх от отхвърляне, дори не знам как точно да го нарека. По-скоро страх от разваляне на отношенията, а и в моята ситуация не виждах много смисъл да го правя, защото си личеше, че тя не споделя същите чувства. Всъщност доста дълго си блъсках главата дали да и кажа, и в последствие се оказа грешка, че не го направих заради последвалите събития.
Според мен, тук двамата са затънали в едни приятелски и колегиални отношения, и никой не смее да направи крачка към нещо повече от това. Което си е жалко, защото в даден момент просто ще се разминат, въпрос на време е единия от двамата да залитне по друг човек. Но няма кой друг да свърши тази работа вместо тях.
Виж целия пост
# 200
Който не рискува, не печели.
Виж целия пост
# 201
Това не е моето мислене.
Трябва да се премерят ползите и загубите.
Ако сме на плажа, може и да рискувам и да кажа на някое момче, че са му хубави татуировките. Ако не реагира, значи съм му казала, че татуировките са му хубави. Ако ми върне комплимента, значи съм рискувала и съм спечелила.
Ако си харесаш шефа, без значение дали е женен или не, би ли рискувала, за да го спечелиш?
Виж целия пост
# 202
Тук проблемът на авторката е ниско самочувствие, не женени шефове. Не я притеснява рискът от проблеми с работата, а срамът от евентуално отхвърляне. Докато не го преодолее, ще им тежки проблеми с връзките. Дори да си хареса някой достатъчно смел да й разбие стените, неувереността й ще се пренесе в другите етапи на връзката. Рискува и да попада на женкари, защото основно те ще се мятат върху нея без да ги интересува тя има ли интерес или не. Самочувствието се добива и тренира с опита.
Виж целия пост
# 203
Дано да не си права.
Нали разбра защо дадох примера за шефа? За любителите на риска.
 
Виж целия пост
# 204
За мен не е чак такъв проблем връзките на работното място. Говоря за истинска връзка, не за неангажиращи отношения. Ако двама човека са необвързани, харесат се и имат наистина желание за опознаване в такъв аспект, не виждам причина да се откажат един от друг защото работят на едно място. Знаем, че има и много големи фирми, като служителите от някои отдели дори не се засичат през деня.
Тук обаче проблемът ми изглежда друг. За толкова време да не се предприеме нещо по-значително, романтично, интимно или както искате го наречете към авторката, според мен е излишно да се продължава интереса от нейна страна. Толкова неясни знаци, разчитане на знаци, усмивки, погледи.. Той знае, че го харесваш, съответно не го е страх от отхвърляне, но не прави нищо. Едва ли се притеснява, че сте и колеги, поради гореизброените причини.  Мъжете са много по-умни и разбират нещата, не се заблуждавайте. Ти си жена, ти не трябва да правиш нещо по-специално, а да го последваш, когато предприеме същински действия. Единственият съвет, който мога да ти дам, знам, че ще бъде трудно, но така е най-добре. Отдалечи се в личен план от него. Намали комуникацията и се огледай около себе си, може да забележиш други момчета, с които да се получи. Ако имате общи неща да работите, работете. Обаче ако продължиш да хлътваш, може да не отразиш нещо потенциално и истинско.
Виж целия пост
# 205
За мен не е чак такъв проблем връзките на работното място. Говоря за истинска връзка, не за неангажиращи отношения. Ако двама човека са необвързани, харесат се и имат наистина желание за опознаване в такъв аспект, не виждам причина да се откажат един от друг защото работят на едно място. Знаем, че има и много големи фирми, като служителите от някои отдели дори не се засичат през деня.

Много връзки са започнали на работното място и това е най-естествената среда да се случват такива неща. Не се налага да каниш никого, да организираш срещи, да се "домогваш" до времето и контактите - вайбър, фейсбук...
Гаджето си идва на крачка и часът и мястото се знаят.
Е, има много компании (бившата, където работех), които НЕ толерират подобни отношения и поне единият любовник трябва да си намери друга работа.
 Естествено, че имаше шушу-мушу Two Hearts насам-натам. Мениджърите точно това не харесваха.
Лошото е, че докато връзката тръгва към сериозна, първо минава през свалката, закачките и флирта на работното място.
Виж целия пост
# 206
Сериозните и отговорни хора флиртуват, но с мярка и уважение към работата си. За всичко се намира оправдание, както и ако искаш нещо и си го поставил за цел го постигаш. Wink
Виж целия пост
# 207
Скрит текст:
Цитат
Достатъчно познавам човека, характера му, добрите и гадните му страни, имаме супер много общи интереси и вкусове, можем да си говорим с часове. Мисля, че това са доста определящи неща.
Добре де, как го опозна? Аз чета, че не излизате освен някакви спорадични виждания за чаша вино. Кои са общите ви интереси и вкусове, които не прочетох да споделяте? Кога последно си говорихте с часове или просто можете, но не се е случило? Извинявай, ако съм пропуснала някоя добре споделена вечер, уикенд, някой общ план и т.н.
За да опознаеш един човек, "характера му, добрите и гадните му страни", според мен трябва да си бил с този човек в различни ситуации, да сте били заедно достатъчно време...Ако разсъждаваш само на теория, приемам и няма да питам повече.
Ние излизаме, разни разходки, кафета, изпращания, но не е нещо планирано, тоест не е това, което наричат среща. А и работим от сутрин до вечер заедно.  И доста често съм оставала извън работно време, като той е на смяна, за да си говорим, както и той. Аз с майка си и баща си, дето се вика, толкова време не съм прекарвала, нито с приятелите си. В смисъл ние сме си и приятели, не е просто някой колега, в който ей така от нищото съм си влюбила. В работата той ми е най-близкият човек.
Точно, именно, когато нещо не е планирано, се случват най-хубавите неща. Защо трябва да е среща?
За мен оставането ти след работно време на приказки е тъпо. А и той какво работи докато си говорите, пък и при това положение няма какво да се чудиш, че ви обсъждат колегите. Казваш "чао", ако му липсваш, или иска да сте заедно вечерта, да ти звънне, говорете си цяла нощ, ако искате или излезте. Сръчкай го с действия да се спретне нещо да измисли!
Виж целия пост
# 208
За мен не е чак такъв проблем връзките на работното място. Говоря за истинска връзка, не за неангажиращи отношения. Ако двама човека са необвързани, харесат се и имат наистина желание за опознаване в такъв аспект, не виждам причина да се откажат един от друг защото работят на едно място. Знаем, че има и много големи фирми, като служителите от някои отдели дори не се засичат през деня.
Тук обаче проблемът ми изглежда друг. За толкова време да не се предприеме нещо по-значително, романтично, интимно или както искате го наречете към авторката, според мен е излишно да се продължава интереса от нейна страна. Толкова неясни знаци, разчитане на знаци, усмивки, погледи.. Той знае, че го харесваш, съответно не го е страх от отхвърляне, но не прави нищо. Едва ли се притеснява, че сте и колеги, поради гореизброените причини.  Мъжете са много по-умни и разбират нещата, не се заблуждавайте. Ти си жена, ти не трябва да правиш нещо по-специално, а да го последваш, когато предприеме същински действия. Единственият съвет, който мога да ти дам, знам, че ще бъде трудно, но така е най-добре. Отдалечи се в личен план от него. Намали комуникацията и се огледай около себе си, може да забележиш други момчета, с които да се получи. Ако имате общи неща да работите, работете. Обаче ако продължиш да хлътваш, може да не отразиш нещо потенциално и истинско.
Не съм много убедена, че знае, че го харесвам точно защото аз дълго време се държах с него професионално, след това приятелски. А за това, че сме колеги - гарантирано се притеснява заради някои неща, свързани с работата, които няма да ги пиша, защото става много конкретизиране и обясняване вече, но там има резон за притеснения наистина. Или просто не му пука и му е все тая. :дд
Виж целия пост
# 209
Има един много хубав филм. След като го изгледах, си промених възприятията и нагласите. Не че после и животът не ме убеди в същото. Жените все търсим оправдания - не съм му показала достатъчно, че го харесвам, държала съм се много приятелски и съм го объркала, не ми е звъннал, защото може да е в болница, нещо си има скрупули и спирачки, иначе е луд по мен и т.н., обаче истината е, че в повечето случаи има нещо друго - недостиг на желание. Все пак стискам палци да се изясните и ти желая щастлив финал.
А това е филмът, за който говорех.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия