Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през януари

Отне ми много нерва и стрес да го нарека АнтонИ... Бяха мракобесни времена и, за да дадеш име на детето си, ти връчваха именник. Ровиш в него и избираш между Страхил, Пенчо,Владимир и прочие. Аз обаче искам АнтонИ... ма не може другарко, ми казват, ще го кръстиш Антон. Какъв Антон, бе, майко мила, ше повърна и ше почина едновременно. Като онзи от прословутото стихотворение на онази изгнилата идеология???!!! – „Колко дена го били , ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила- Антон.” Първо го ударих на молба- не стана. После дивях и вилнях, сипех гръм и мълнии, заплашваха ме с милиция, ма нали съм дзвер, казах - аз изначално ще сменя името, но детето си на комунист нема да кръстя. Детето ми ще носи името на светец, не на партизански „герой”. Слава на Исус, намерих съмишленик в лицето на една служителка, съжали ме женицата, смигна ми скришом и тайно от партийното величие добавихме заветното „И” в края. И защо толкова проблеми си създадох, като след време, любимото ми диване заяви -„ Бе, откъде го измисли това странно име, наричат ме АнДон, АнДони, Антонче,Тони и производни, за теб съм Тон, да беше ме кръстила простичко ,на дядо ми- Иван!” Веднага му го върнах, - Тон, не съм по простичките неща, но без малко да те те кръстя Александър, че на галено да те наричат Сашко, Сандо и производни, спаси те само факта, че имах съученик от малцинствата с гръмкото име Александър и твоята фамилия 😃
И те така, нема угодия 🙂
Честит имен ден, мой единствен и неповторим, Антони! Все с добро да се чува името ти! Нека над теб бди светеца, който се преборих да бъде твой покровител, да те закриля и светеца Антонио от Падуа,който преобърна светоусещането ми. Няма случайни неща в живота...
Весел празник, мам! Обичам всичко в теб, особено онова лютото, което подправя безвкусното ми битие 😊