Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през януари

31.12.2019 Мениди област Амфилохия. Изпращам последния ден на една от най- жестоките години в живота ми, която ме шамароса до отрезвяване,ступор и ампутация….
Нямам търпение да си тръгне и да събере в куфарите си цялата мизерия, която изля върху русата ми глава. Навън е 13 градуса по Целзии, а в душата ми  е 7895 по Рихтер…
Ранно утро. Кафепия и дълбая в дълбокото  на душата ми,в най- романтичното кафе на Мениди, решено в любимите ми цветове- морско синьо и розово. Правя равносметки и като на филмова лента в главата ми се прожектират кошмарите, в които се пържих последните месеци. От безрадостните мисли ме изтръгват ангелски гласчета. Вдигам невиждащ поглед и виждам деца! Децата на Мениди. Събрани в малки групички „сурвакат“ или както там го наричат. Държат в ръцете си миниатюрни картонени кутийки, украсени според фантазията им и  метални „триъгълници“, звънящи като звънчета. Пеят някаква песничка, от която вдявам само думите- „агиос Василий…..“ Толкова е затрогващо. Отиват до бара и пеят на собственика.След „номера“, той пуска паричка в процепа на кутията. Не досаждат на посетителите, тихичко и без никакъв шум се оттеглят. След третата група се осмелих да ги извикам на моята маса. К‘во пък и на мен ми се полага нещо хубаво 🙂 Пристъпват плахо, гледат ме с широко отворени очи, и аз ги приканвам да ми пеят за агио Василий. Не ме разбират! Тогава вадя банкнота и я пускам в кутията. Децата схващат какво искам и започват вълшебната песен. Непознатите думи се изливат като елей върху изранената ми душа. В очите ми напира издайническа влага. Не искам да ги плаша и все пак го правя, като шумно ръкопляскам 🙂  Връщам се  в ресторанта на  Нико, като междувременно привиквам всички срещнати деца да ми пеят. Кой знае, може пък техният свети Василий да се смили над една закоравяла грешница…Получавам амнезия и времето започва да се движи със скорост едно узо в час.  Усещам, че и уличните котки са благоразположени към мен. Животът е хубав! Просто трябва да си ЖИВ , за да чуеш една обикновена песничка за ЧУДОТО! Не е нужно дори да я разбираш.Просто трябва да слушаш със сърцето си!