Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през януари

  • 144 201
  • 4 271
# 2 880
Като бях бременна с нъмбър уан усещах, че има ягоди от портата на суперетката. Един ден се разхождам из градО и ме лъхва миризма на зъболекар. Вървя и се чудя от къде това. И след 50тина метра видях, че има табелка. Joy вкъщи въобще не можех да отворя хладилника.
Виж целия пост
# 2 881
Еее, ти си като следово куче🙃Не е лошо да не усещаш гадните миризми, ама така едно зеле загоря и ММ от двора дойде да ми каже, аз нищооо не усещах.
Виж целия пост
# 2 882
Уви, кремацията на едни картофи във фурната беше моментът, в който си върнах обонянието.
Виж целия пост
# 2 883
Карамел, четох пестеливо. Не ми се плаче баш днес. Имала си татко. Късметлийка. Да, днес липсва. Но е оставил. Много. ❤
Виж целия пост
# 2 884
Карамел, Purple Heart
Скрит текст:
Скоро стават 9 години без татко, и 4 без мама. Не ходя на гробища, не отбелязвам задушници, не почитам по никакъв начин дните, в които ни оставиха. Липсват ми всеки ден.
Много болни. След 3 ваксини, и изкарана Делта, сестра ми са пак болни от нещо, но минава за 3 дни с лека хрема. Отрицателни тестове.
Аз този път се държа уж, пък да видим - аз цигарите, или те мен.
Виж целия пост
# 2 885
Така е, Сирос, късметлийка съм, ще имах щастието да бъда отгледана от такъв баща! Мнозина го наричаха свой учител, а други го припознаваха за духовен баща. Остави след себе си много просветлени умове и души, но и голяма празнина, която не може да се запълни...
Виж целия пост
# 2 886
Така е, Сирос, късметлийка съм, ще имах щастието да бъда отгледана от такъв баща! Мнозина го наричаха свой учител, а други го припознаваха за духовен баща. Остави след себе си много просветлени умове и души, но и голяма празнина, която не може да се запълни...

Не съм съм съгласна, Карамел. Празнина в написаното не видях.
Виж целия пост
# 2 887
Карамелче, гуш! Тежки са годишнините, тежки. Скоро станаха 11 години, откакто го няма дядо, моят не човек... Тате, баба, чичко... Детенцето ми... Само дати в календара за отбелязване. Аз ги забравям понякога, не нарочно. Просто живея с мисълта и усещането, че всички са при мен, че не сме се разделили. А пък липсата боли ужасно. Ей такова странно животно съм.
Виж целия пост
# 2 888
Тарталет,  гуш. Не си странно животно. Животът е за живите. Ако щеш. Ни повече, ни по - малко. Несправедливо ли, такъв ли е, но е така.
Виж целия пост
# 2 889
Тарталета, мисля, че преди година те прочетох за загубата на детенцето ти. Тогава ти казах думи, които сега ще повтотя - Мила Тарталета, ти си стоманена нишка, обвита в кадифе...Няма по-голяма мъка в този жалък свят от загубата на рожба. Прегръщам те горещо! И нека нашите НЕчовеци са на място светло и спокойно, за да имаме и ние поне мънчко покой Heart
Сиросче, това, което ми е оставил тати, ще бъде с мен докато дишам! Липсва ми физически...да се сгуша в прегръдките му, да чуя утешителните му думи...Той винаги успяваше да успокои необузданата ми душа...
Виж целия пост
# 2 890
Ех, момичета, прегръщам ви!
Скрит текст:
Моят татко почина, когато бях на 14. Много време мина оттогава, вече дори не си спомням гласа му. Пазя си разни спомени, стискам ги и не ги пускам. Понякога се плаша да не изчезнат и те. Мъчно ми е, че не съм имала време с него като голям и разумен човек. Случва се в различни ситуации ей така от нищото да се питам какво би казал той, как би реагирал. Но вярвам, че е някъде там горе и  е гледа.
Виж целия пост
# 2 891
Аз пролетта или лятото четох една сутрин за загубата й и бая си поревах.Изобщо...никой да не го стига такава съдба !
Прегръдки,момичета!
Виж целия пост
# 2 892
Бърд, би се гордял с теб! Сигурна съм! Би бил горд и щастлив в каква прекрасна, интелигентна и добра млада дама, се е превърнало неговото малко момиченце Heart Гушкам те и много, много те харесвам. Харесвам ведростта ти, това, че си силна и се справяш без да драматизираш, че си чувствителна и съпричастна, че си добър човек и приятел... и още много неща които си. А това са качества, които всеки баща би искал да види в дъщеря си! Hug
Виж целия пост
# 2 893
Карамела, разплака ме! И все пак си щастливка, че си имала такъв човек за твой баща. Имали сте години заедно, отгледал те е, възпитал те е, дал ти е корени и криле. Това е рядък дар.

Повечето като мене гледат да избягат от семейния модел от детството и да приложат нещо друго с налучкване и препъване в съзнателния си живот. Къде успешно, къде не толкова, но много горчивина и мъка се събира така и цинизъм и умора от живота.

Далинда, да не те плаша, но моят Омикрон започна точно с леко дращене в гърлото в четвъртък следобяд. Същия ден вечерта избухна с пълна сила и шести ден съм като парцал. И ако това е лекият вариант, не искам да си представя какъв е бил първообразът.

Днес работих от къщи, едва мърдам, мозъкът ми не ще да функционира пълноценно и за капак офисните говеда така ме вбесиха в края на деня, че щях да пукна кръвоносен съд. От бяс сготвих и изпрах две перални. Рядко ми се случва да домакинствам толкова наведнъж.


Виж целия пост
# 2 894
Силна прегръдка за всички вас, момичета! Да пием по кафе и да я започваме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия