Да се оплачем... 2022

  • 2 061 790
  • 32 033
# 12 240
И аз, като Янтра, ще замълча. Иначе ще трябва да разкажа колко бой е отнесъл Говендър Мой от Нахалницата, която му се явява сестра. Ама не върви да си 14-15-годишен пергишин с 47 номер патъци и да отвърнеш на удара на поразяващата ръка на 1-2-годишна дребна гад. Сега за Нахалницата най-върховното щастие е брат ѝ да я покани на купон с неговата компания или аз и Уишмастъров да заминем за няколко дена и тя да се нанесе при него уж под предлог, че ще се грижи за двете кучета и котката, а всъщност да мачкоти добичетата клети.
Виж целия пост
# 12 241
Написах го като шега. И аз исках и мислех, че искам три навремето, но работата с деца ме освести.
Всеки решава за себе си- аз съм явно голям егоист, който иска да му е лесно, да може да пътува, да има време за почивка сама със себе си и време за двама ни само. Не ме хулете сега, просто така ги усещам нещата.
Виж целия пост
# 12 242
Хубаво е човек да има брат/сестра. С брат ми сме много близки, въпреки че имаме 12 години разлика. ММ с неговият брат са си като гаджета. Чуват се всяка вечер. Но вярно си е до хора.
Виж целия пост
# 12 243
Написах го като шега. И аз исках и мислех, че искам три навремето, но работата с деца ме освести.
Всеки решава за себе си- аз съм явно голям егоист, който иска да му е лесно, да може да пътува, да има врене за почивка сама със себе си и време за двама ни само. Не ме хулете сега, просто така ги усещам нещата.
Аз съм също такъв егоист.Никак не ми се почва отново от ден първи ,отново инвитро ,а и още една неуспешна бременност ще ми дойде вповече.Пак да ставам Каца Бъчварова ,не ща.
Виж целия пост
# 12 244
Не е важно колко деца имаш, важното е да се отглеждат с любов и внимание.

Аз и моят брат станахме близки последните години, след развода му. Като деца с 6 години разлика, нямахме много допирни точки. След смъртта на баща ни и неадекватната ни майка, много се грижех за него. Сега знам, че след ММ, той е човекът на когото мога да разчитам.
Виж целия пост
# 12 245
Хубавото е че благодарение на брат ми дъщеря ни ще има първи братовчеди  и вуйчо/ вуйна, защото от бащина страна има само втори и трети братовчеди.

Има голямо предимство да имаш две и три деца като пораснат обаче. Иначе не е за мен явно.
Виж целия пост
# 12 246
Не сме близки със сестра ми и това много ми тежи. В добри взаимоотношения сме, виждаме се, от време на време се събираме, но не сме близки, защото сме ужасно различни. Колкото аз съм спокойна, толкова тя е нервак, колкото тя е перфектна домакиня чистофайница, толкова аз съм мърла, колкото аз съм хипи по душа, толкова тя е дама. Аз не я разбирам и тя мен също. На диаметрални мнения сме по абсолютно всички въпроси. Дори да не знам тя какво мисли да кажем за войната в Украйна, ще заложа на най-далечното от моето мнение и няма да сбъркам.
Виж целия пост
# 12 247
Ние също сме различни със систъра,но много се обичаме и помагаме.
Моите деца умират едно за друго.Като ги видя по Коледа или във ваканциите събрани,главичките една до друга да си говорят и споделят,изпитвам едно такова чувство,че никакво друго спокойствие,ако ги нямаше всичките,не могат да се сравнят с това чувство.Малко е объркано,но когато си имал само едно,после само две и накрая три деца имаш база за сравнение.
Това е за мен!
Иначе съм за колкото си реши майката деца,дай Боже само да са обичани и да растат щастливи!
Виж целия пост
# 12 248
Знам , Бобчи, че не всички братско- сестрински отношения са идеални. Дори преди съм се чудила как така брат и сестра не се разбират, предвид, че имах пример от баща ми и леля ми, които много се имаха. В един момент леля ми изчатка и баща ми се отдръпна. Но винаги е бил достатъчно близко, че да ѝ е опора. В мига, в който е имала нужда от него, той е бил там. Много са спорили, но и много са се търсили. Майка ми още не може да прежали брат си, който е загубила преди 30 години.
Шарен свят. Колкото хора, толкова истории. Друго си е да знаеш, че има някой там , който си е твоя човек. Може би аз така мисля като само дете. Мъжът ми и брат му се имат . Имат 10 години разлика , но брат му винаги е бил насреща , когато сме имали нужда. Отначало беше по- дръпнат с мен, но постепенно си свикнахме Wink
Виж целия пост
# 12 249
15 години живях разделена от сестра си. Имаме 2 години разлика, винаги сме били близки, движели сме се в общи компании, еднакви интереси и пр. Мислехме, че тези 15 години са отворили пропаст между нас, но сега, когато общуваме ежедневно, се оказва, че това време само ни е сближило още повече. Не си представям живота си без нея, въпреки че като малки сме се биели буквално до кръв, със скубане на коси и пр Simple Smile Моите такива боища не са провеждали, дракат се, но поносимо, разликата им е 5 години. Надявам се да имат в лицето на сестра си рамото, което имам аз в лицето на моята!
Виж целия пост
# 12 250
И аз съм егоист и обичам да пътувам. Децата не са ми попречили на това. Ползите да са повече от едно са многобройни и очевидни от мен и мм.
Сготвих пиле с грах и картофи яхния - любимо, но всеки път не знам какви подправки да му сложа... Как е по протокол?
Виж целия пост
# 12 251
С две малки бебета сигурно е кошмар. Моите са със седем години и половина разлика, та беше търпимо положението.
Виж целия пост
# 12 252
Аз не познавам братя или сестри да си помагат и да разчитат един на друг. Факт.
Все препирни, ама аз сега не мога да помогна, някаква завист и т.н
Даже скоро сестра прецака брат си с голяма сума пари, по наследство, извъртя нещата и така.
Не съм за повече от едно дете, като малки е ужасно трудно, после все да внимаваш какво казваш, пък на кой си дал 10лв повече( така е думата)
Днес мъжът ми като ми каза какво се случва с негови братовчеди, пак скандали за отношение, за подялби...направо ми се повдигна.

От това се оплаквам.
Виж целия пост
# 12 253
Мъжът ми и брат му много се подкрепят и никога никой не би прецакал другият. Обаче майка ми и леля ми се карат цял живот. Не за пари, те пари нямат, а леля ми всичко дава за мен, тя няма деца, тоест не са финансови отношения и пак се мразят. Та май си е до хора и отчасти до възпитание. Аз се надявам всяко от децата ми да има добра професия и никой да не разчита на наследства.
Виж целия пост
# 12 254
Моите са с 8 години разлика по стечение на обстоятелствата. Не исках второ дете много време. Навих се чак, когато първото беше на 5 години. Отне ни близо година да забременея, но в началото на 4 месец спря сърчицето на бебчето. Плачейки в коридора пред операционната, осъзнах колко много искам още едно дете. Пак ни отне близо година и така бебчо е роден 4 дни след 8- мия рожден ден на батко си. Не знам дали ще са близки, надявам се да са. Сега се радват много един на друг. Имаше време, в което бебчо се усмихваше само на батко си.

И аз, и ММ имаме сестри. Живеем в различни градове и се виждаме по празници основно. Бих искала да сме по- близки, но има фактори да не сме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия