Да се оплачем... 2022

  • 2 061 791
  • 32 033
# 19 245
Гадна жега. При вас, Пийк, сигурно е още по-зле.
Имала съм две пълни, една спинална и няколко местни упойки.
След първата пълна знам, че обяснявах на сестрата какво е безшевно бельо, колко е хубаво, защо и откъде да си купи. Защо, не е ясно, не ме е питала. Но са свикнали на всякакви тъпотии да плещят пациентите, не им прави впечатление.

Как не са се хванали да напишат една книга само с такива изцепки... Би била бестселър.

Сега като казахте за вафли Боровец и страшно ми се доядоха. За закуска, за обяд и за вечеря вафли с кисело мляко. Мммм...
Вместо вафлена вечеря имаме 6 часа път с влак. Шест! Сигурно ще си взема таблета да свърша малко досадна работа, докато пътуваме, защото иначе не мога да стигна до там от други по-важни задачки. Пф!
Виж целия пост
# 19 246
Имам лоши спомени от една спинална упойка и една при зъболекар. Оттогава хич не ги харесвам и ги отказвам винаги, когато зависи от мен.
За два дни трябва да организирам един куп неща. Искам ваканция и аз!
Виж целия пост
# 19 247
Еми то упойката си е жив наркотик, нали. Мен с първото раждане ми набиха една упойка след като родих ( напълно естествено) , щото , нали, Великден  е-- що да не ни почерпи доктора  за два шева...  В стаята след това бяхме три момичета, събудени и надрусани. До сутринта беше луд смях, а като се съмна изпратихме една санитарка за кока кола. Умирахме за сладко.  Още помня лудата еуфория от адреналина на преживяното подсилено от наркотика в упойката.  Второто излезе като тапа, и доктора ме ши с местна. С марихуана така се бяхме огърмяли едно лято на къмпинга... не ми се говори. Аз повръщах зверски. Не съм пушач дори, с къф акъл... От тогава не ми се пипа.
Момичета , ако не на вас, нямс на кой друг да си изплача мъката. Дето ми викаше едно време свекърва ми - Гери, с тия две мъжки рожби, ще ти подаря еди гардероб да се затвориш вътре да ревеш като си отидат от теб. Тогава ми се виждаше мъгляво това, ама сега... като го гледам как тича, оправя дом, обзавежда,  как са като добре смазана машина двамата, и нямат нужда от никой и нищо , толкова са си самодостатъчни.  Как дори не са длъжни да дават ъпдейт на случващото им се. Как днес има защита на дипломна работа, но сутринта ми написа - всичко си знам, местя багаж.  Кога мина това време...и как ще е от сега нататрък? Ще влиза ли в скайпа да ни разсмива с историите си,  и дни настръхва с успехите си, или все по рядко ще имаме това щастие. И дали изобщо е правилно да искаме комуникацията ни да е все така близка? Какво се случва всъщност от момента в който детето  стане мъж  и поеме своя път? Дори не е студент вече...Спирам че е малко тъпо да рева пред компа... само искам да ви кажа, че остарях за един ден. И разбрах кога човек е остарял - когато не е нужен.
Виж целия пост
# 19 248
Аз откакто преди деветнадесет години раждах сина си - нормално, без упойка и цели 12часа , нямам проблем с болката. Като ида на зъболекар - не ми трябва упойка, и всяка една болка ми се струва незначителна в сравнение с това което преживях.
Аз отидох да раждам с изтекли води и без контракции, поисках да усетя що е то родилна болка и казах, че искам епидурална анестезия, но след като съм изпитала контракции. Ами след първата ги извиках да ми сложат анестезията. В крайна сметка родих със секцио, добавиха ми венозна анестезия и така. Никога не съм била с анестезия с миорелаксант (тоест, интубирана).

Райският газ се ползва и в кулинарията. За разбиване на сметана. Продава се в амазон. Може оттам да си го набавят младежите.

На английски е laughing gas, предполагам затова е популярен. Иначе притъпява чувството за болка. Аз съм пробвала цигари, но не пуша;  пия алкохол, “социално”, както му казваме тук, тоест по повод. Никога не съм опитвала наркотици, нито меки, нито твърди. Тук марихуаната е разрешена, но на мен ми става лошо от миризмата. Имам желание да опитам edibles, от любопитство, но не много, защото вероятно ще ми стане лошо и от тях. Изобщо, скука!

Редактирам си поста, защото прочетох горния - майките никога не стават излишни. Аз загубих моята, но никога не спирам да мисля за нея. Тя ми е в сърцето. Радвай се, че не те търсят, значи че нямат проблеми. Може да е тривиално, но е истина.
Виж целия пост
# 19 249
Не мога да си преброя упойките, да не говорим за зъболекарските. Само помня след раждането в реанимацията какъв смях и веселба бяха.
Виж целия пост
# 19 250
Гери, ще мине. Подобно нещо изживях за около 3-4 дена, когато Говендър Мой беше на 20 и се изнесе. 3-4 дена ми беше много криво, въпреки че аз бях човекът, който го подкрепи и му даде начален старт в задните части да се изнесе. После обаче ми светна, че ми е криво най-вече защото съм на 42, а не на 22 и че той вече не е моето пуФкаво бебе. Абе, жалба за младост си беше моето. Иначе, и тогава ясно осъзнавах, че живот под един покрив би бил не само съсипващо самостоятелността му, но и тотална мъка за всички - вече имаме съвсем различни начини на живот и приоритети. Всяко нещо с времето си. Сега само чакам и 16-годишната Нахалница да си поеме пътя сама и да останем с Уишмастъров насаме. Аз наистина си искам времето насаме с него само за нас. И си чакам това време. Та, налей по едно питие и бегом да гушнеш твоето си момче. Децата ни вече и без нас ще се оправят.
Виж целия пост
# 19 251
Разбира се, че винаги сме нужни. Моят син също живее отделно с приятелката си и не съм по никакъв начин в живота и бита им - и това адски много ми харесва Simple Smile Със синчо си говорим за всичко в живота, ученето, работата, котката Simple Smile, но на чисто битово ниво са си те двамата и това е страхотно.
Виж целия пост
# 19 252
Моя е малък още.
Живот и здраве, да имаме пари, изритвам го към чужбина да учи, ако има желание, и там да се устройва.
То пък искало да живее на село, в майчината ми къща. Grinning

Нямаме угодия, майките.
Виж целия пост
# 19 253
Вместо да се радвате, че сте си изгледали децата, че са пораснали и са станали качествени хора, които могат да се оправят сами, вие страдате. Ей това не го разбирам. Аз подкрепям всяка форма на самостоятелност и най ме е страх от синове, които не могат без майките си. Това вече е достойно за страдание.
Виж целия пост
# 19 254
Аз пък не разбирам как някой решава да дава акъл на друг дали да страда или не.
Виж целия пост
# 19 255
О, christina1980, радвам се, как да не се радвам . Това ми дете четири години вече е далеч от нас и се справя с живота си сам. Но аз имам предвид нещо по различно, не знам как да го опиша - то трябва да се преживее, за да се разбере. Не съм страдала и за миг когато замина да учи.  Не ми липсва толкова много физическата му близост Плаша се, че вече няма да има нужда от нас. Че няма да ме прави съпричастна с битките и каузите си. Дано сте праави, момичета. Дано е едно ново начало.
Виж целия пост
# 19 256
Когато ти станат големи децата, Кристина, и си тръгнат, ще разбреш сега да ти се обяснва е напълно безпредметно.
G.D. води се по тях колко често да е комуникацията, ако се чувате във време, което не е за тях двамата, а да кажем в неговата обедна почивка, няма никакъв проблем. Ще свикнеш с новите порядки, сега си поплачи, гуш!
Виж целия пост
# 19 257
Гери, аз имам предвид и съпричастността. Идва време, когато отдръпване е нужно за доброто и на двамата. И той да стане наистина самостоятелен човек. И ти да останеш насаме с мъжа си. Защото, докато децата са с нас, вниманието е насочено основно към тях. А е добре да останем поне за малко само ние двамата и никой друг на този свят.
Виж целия пост
# 19 258
А на мен вече ми липсва като беше бебе.Хилеше се на всичко,една голяма щастлива топка..докато не се разреве.
Виж целия пост
# 19 259
Г.Д., майка ми го казва постоянно и толкова години вече още не е свикнала напълно- примирила се е, но не е свикнала и й е тежко. Аз си мисля, че чакам момента когато щерката порасне и отиде да учи някъде, но реално няма как да знам как ще се чувствам тогава, само предполагам.


Моля се днес да няма отменени полети и майка да се прибере ок.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия