Значи аз примирена не мога да бъда и съм другата крайност. Много приличам тук по характер на Бабри, въпреки всичко изписано, с разликата, че не съм разведена и обичам да чистя и подреждам.
Но, понеже аз също в подарен дом не бих се чувствала на мястото си и съм го напуснала, нито пък мм, живеем и се борим за общ дом и поддържаме решенията си взаимно. Не мога да живея спокойно ако се чувствам задължена, супер горда съм и няма да мога да го преживея.
Но мм не ми е дал поводи за съмнения в преценката му и знам, че може и ще се справи със започнат ремонт или какъвто и да е проект.
Хваля го и се оплаквам, че все не мога да се меря с темпото му и не се и опитвам, но нещо не ми е шен и нямам много енергия днес. Последен пуш, а се огъвам вече!
Чудя се второ крем Брюле дали ще помогне в задачата снабдяване с енергия или само ще се лепне пак на корема 😔
