Да се оплачем... 2022

понеже не желая да споделям мак толкова, ще го изтрия след време. Геодезисти сме. Всеки ден имаме по няколко обекта - строежи, изкопи и т.н. Опасни места са, няма какво да се лъжем. Аз съм свикнала, но когато аз започнах бяхме трима и един седи до теб на триногата и ти казва "това сега го правим така ЗАЩОТО, това ще го измерим така ЗАЩОТО. Само, че аз съм на няколко стотин метра от него в най-добрия случай, той и сам на станцията, до него някой реже с флекс или е на пътя и го заобикалят коли и той се шашка. Той няма тази рутина. Всичко го плаши. Като има проблем веднага отивам при него, но той не може да ми обясни. А аз не съм до него, за да видя какво точно е натиснал. Нали се сещате каква отговорност е това? Раздаваме оси, даваме нива. Той трябва страшно много неща да знае и съобразява, защото след нас идват и наливат бетона. И той трябва да запомни каква кота е дал, защото утре техническиия ще изпищи и от мен ще търсят отговори все едно аз съм била на инструмента. Много често е шумно, не ме чува а не се досеща, защото пак казвам, той няма тази рутина, не знае метода на работа. Не разбира какво искам от него. Трябва да има опитен до него докато започне да добива смелост да работи на инструмента, да наблюдава показанията, да следи отклонения. А не мога да го пусна на шока и да води меренето защото отново трябва човек до него, за да казва това ще вземем под внимание, това не. За проектиране ни трябва това, а онова не. И да го пусна да слезе в изкопа, като не знае как се заснема фундамент какво правим? Да, ще ме кажа основното, но на теория е едно а в реала виждаш неща, за които не си подготвен и той трябва да може да ги съобрази, кое как е добре да се измери, с каква кота, от коя страна. Другият колега каза,че все едно за пръв път докосва инструмент. А с него близо месец всеки ден мерехме. И какво излиза? Че не съм го научила...