Да се оплачем... 2022

  • 2 061 791
  • 32 033
# 12 150
Сезонът на блъскащите се птици в многото чисти стъкла и прозорци е отворен. Цяла пролет и лято имаме птици да се събират. Отврат. Ни криейки помагат, ни нищо.

Пробвали ли сте със стикери?
Скрит текст:
Виж целия пост
# 12 151
Аз пих антихистамини повече от 10 дни с никакъв резултат. От този крем ми мина. После в Бг си взех и друг (ако се наложи спешно), понеже са с рецепта тук, пак кортикостероиден, също действа.
Виж целия пост
# 12 152
На мен ми прилича на дерматит. Така ми става горната част на дланта, като се изнервя или притесня много, но отшумява за няколко часа.
На един познат след като се размина с ПТП, така му стана лицето и шията. И седя около 10 дни.
Виж целия пост
# 12 153
Мисля да се метнем почивните дни до Одрин на разходка и пазар. Не е много подходящ момента за такива разходи, ама пък омръзна ми все да пресмятам сметки и все вкъщи да си седим. Препоръчайте някой хотел там?
Виж целия пост
# 12 154
Продължавам да се ядосвам с колата ми... и бронята е съдрана. ММ каза че вероятно на някой паркинг е "закачена" от друга кола. Поне не е умишлено и само боята е нарушена. Така ще си я карам, точно сега нямам излишни пари за ремонт. ☹️
Виж целия пост
# 12 155
Вита, да не ти пука! Направи едно Каско по натам да не я мислиш.. Аз като видях в Гърция как са очукани като войнишки канчета колите и стари, разбрах че там живеят щастливи хора. Освен това говорят силно, викат, а това е и моето обичайно  състояние. Следобед почиват , по принцип не се напъват и просто съжалих, че се ядосвам за глупости. 🤣 Намерих си моето място, сега остана да се преселя натам.
Казвам ти го, в случай че скоро полудееш и се чудиш накъде да поемеш 🤣🤣🤣
Виж целия пост
# 12 156
Ни стикери помагат, ни нищо. Телефонът ми е поправил стикери на  криейки Sad

Ново оплакване.
Щерката ме попита дали може да не хваща автобуса и  да върви до училище, но през  друг път, който преди две години го вървяхме до скаутите й всеки вторник.

Но свила по- рано в друга уличка и се загубила из многото малки улици. Паникьосала се, върнала се назад, но попаднала в друга улица затворена за ремонт и тогава й казах да си пусне мапс и да пусне ПИН за да я намери баща й, който работи наблизо и закара в училище, че закъсняваше, но нямала вече дата.
Припомних и да я успокоя, че точно Там пак се бяхме загубили един зимен ден на -27 градуса когато бързахме да идем до едно събитие със скаутите и се заблудих в хилядите малко улички където 2.5 км ги взехме и въртяхме над час пеша.

Казала уж улицата на баща си и обяснила уж къде е ( има много по- добра ориентация от майка си и познава района ни добре, но от Ковид насам не е ходила много навън и явно се в отразило) , той я търсил, но се оказала на съвсем друга страна. Звъня й да я питам намерили ли са се и двамата не вдигат. За пет минути ми минаха такива сценарии из ума, че добре че мм ми звънна да ми каже, че са се търсили и е карал. Ще си свали една иффлайн карта за да се ориентира като ходи или е с колелото за в бъдеще.

И си спомних колко пъти съм търсила адреси и съм се губила из Лондон с онези книжки с картоте и милиардите улички, автобуси и спирки на метра. Колко сълзи съм проляла под слънчевите очила скитайки се с тази книжка, само аз си знам. Дори и да ми предложеха помощ като виждат човек с карта да търси улици или да следи улиците през автобуса за да знае къде да слезе, пак  отклонявах помощта и казвах, че съм Ок.
 Част от порастването е- и аз още се уча  също Wink
Виж целия пост
# 12 157
   Изкуших се и аз да видя G.D. по телевизора Simple Smile Точно такава е, каквато си я представях, готина дама с много фино, добро и интелигентно излъчване.
   Не мисля, че родителите трябва да ходят при порасналите деца в чужбина. Всеки си има свой път, свой живот. Като изключим това-онова... се чувствам на мястото си в България. Също така чувствам и виждам, че на голямата щерка мястото й не е тук. С моя мъж сме си голяма любов. Децата са обща част от нас и наше продължение. Но и преди тях, с тях и след като си тръгнат, пак сме си ние. Дано не ни мине котка път и да се разлюбим тепърва, но не ми се вярва...
   И малко за смях, като ходих още за първи път на гости на щерката, на втория ден си намерих работа, без да съм търсила. Срещнах на улицата едни български роми, младо семейство с бебе (чуха ме да говоря на български по телефона и ме заговориха). Много ми се зарадваха, упътиха ме за всичко, кое откъде да пазарувам, къде бил най-евтин шампоана, къде месото... Всичко това, без да ги питам. Работели на някакъв дюнер, да съм ходела и аз, сега търсели хора. Още ми се смеят вкъщи, че ако фалираме, винаги мога да отида на дюнера, при щерката.
Виж целия пост
# 12 158
И моята днес за първи път се прибра сама и пеша от училище.Тя нама как да се загуби,щото е съвсем близо(7-8 мин. с кола) .Но няма много смисъл -щото 45-50 минути се върви,а с кола е за минути както казах .Минава се през парка обаче -когато е пеша,и мен ме е страх да я пускам. Каза,че си е направила гимнастиката поне,защото не е равно ,ами си има нагорнища, спускания и т.н.
На 12 е, не знам и аз кога е нормално да се пускат децата да ходят или да се прибират от училище сами...

Аз  съм много зле с ориентирането. Май повечето жени са така..Сигурно има и добри в това де, по принцип говоря-че май на мъжете повече им се отдава..
Виж целия пост
# 12 159
Моят от 2 клас, тоест на 9 си ходи сам до училище и до допълнителните занимания.
Виж целия пост
# 12 160
Ми този парк ме притеснява. Не че няма полиция и т.н, но може би -покрай парковете в БГ -имам притеснения някак. Все за някакви престъпления извършени в големи паркове се сещам..
Виж целия пост
# 12 161
Не знам, но някак все ми се струва, че са щастливи онези, които живеят наблизо до децата си /в никакъв случай заедно, но да кажем в един град/ . В днешно време е трудно постижимо и не е цел за децата, естествено.
Виж целия пост
# 12 162
Няма смисъл да правя каско, защото колата ми е евтина. Умишлено я купих такава, за да се уча и аз и синът на нея.🙂

Относно поемането на децата по пътя им... Лично аз ще съм безкрайно щастлива, когато моите деца го направят и нямат нужда от мен. И не защото не ги обичам, а защото това означава, че съм си свършила добре работата си като родител. Сигурно ще ми е мъчно, но това е част от етапите на живота.
Виж целия пост
# 12 163
Моите деца са малки. Или по-скоро аз и ММ сме доста по-стари от останалите родители с деца на тази възраст. Та за нас май е е важно да сме живи по-скоро -докато ги изучим,и осигурим материално  поне малко.Та да стигнем до там, да се отделят и да ги изпратим студенти-вече ще е успех за нас. Едва ли ще са в Белгия, ама и да са-ние пък с ММ ще сме в БГ, та така или иначе ще сме в отделни държави. Но както казах-за сега гледаме само да я докараме до там..Да сме живи и здрави само -да дочакаме пълнолетие и на двамата, от там нататък -все ще се оправят..
Виж целия пост
# 12 164
Да споделя, че в Швейцария децата от 4- годишни се прибират сами за обяд вкъщи.
Говоря за държавните детски градини, по райониране, в които от 12 до 13 часа е време за обяд. До вкъщи и обратно. Сами. На 4 годинки. Може и с придружител, забранено чак не е, но не се гледа с добро око. Слагат им по една оранжева светлоотразителна жилетка и кой от къде е.

Дъщеря ни започна да ходи сама на училище пеша, 2 и половина км в едната посока, на 12. При много лошо време баша й я караше сутрин, но това беше по- скоро изключение. Тя самата предпочиташе да е пеша, защото по пътя се събираха много деца от класа/ училището и й беше забавно. Отделно, тогава условията го позволяваха.
Сега, последните 4 години, ги карам и в двете посоки, защото нито има удобен транспорт, нито разстоянието е ОК за ходене пеша.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия