Съчувствам и слагам палци, но докато се наканя да си напиша непоисканите съвети, тя ситуацията взела, че отминала или е коментирана вече и няма какво да добавя
. Да знаете, че палците ми са и за одобрение и за съчувствие, по липса на други инструменти.Посъбрали са ми се оплаквания, но основното е... от мен. С мъжът ми си говорихме днес и ми стана много криво. Бяхме говорили преди време да му помогна със здравословните му проблеми, а аз не направих нищо видимо и той е разочарован. Истината е, че четох доста из интернет (за заболяването му и кои са добрите специалисти) и установих, че това още повече ме обърква. Не мога да вникна, нямам достатъчно познания, а отзивите за лекари са толкова полярни... Казах му, че личния лекар трябва да пита и само по емпиричен път ще стане, а не да четем из интернет. Той пък го приел като незаинтересованост... Спомена нещо за спасението на давещите се и за викането на неволята...
Прав е, от неговата си гледна точка... Истината е, че аз съм си малко принцеска и от каквото и да имам нужда, все той ми съдейства, помага, угажда. Сега е имал нужда от мен, а аз неадекватно съм реагирала... Ще трябва да попроменя това-онова в характера си. Има какво да се желае...