Да се оплачем... 2022

Помня, че веднъж преди години бях занесла някакво яке, дори не знам кое, на химическо, и лелката почна да ми се обяснява - ама погледнете си етикета, това може и в пералнята да си го изперете. Ми може би не искам да го пера в пералнята. Подразних се, взех си го, и го занесох в следващото химическо. Ти искаш пари да им даваш, те не щат да ги взимат.

Оплаквам се че тъкмо пералнята ми свърши а навън аха да завали
Ама какво да се прави.

Децата като станат имат да пишат домашни...аз ще чистя. Типичен неделен ден.

И аз пера всичко в пералня...само пухените завивки нося на химическо  тях няма как 

Онзи ден си срязах есенното яке с ножица...чи да отрежа един висящ конец. Отдавна исках да го хвърлям, сега ще отиде на село де.

Нявсякъде в БГ е така,със застрояването. Аз от дете живея на една тиха ,глуха уличка само с къщи.Сега на мястото на къщите има блокове.Няма масто къде да си паркираш колата, уличката е цялата с дупки и изкъртена-заради тежките камиони които минават по нея, когато се строи. Никой от строителите не не направил нищо. Излъскан тротоара пред сградата , а улицата с дупки и изкъртена като лунен пеизаж. Ми то тези бетонобъркачки ,кранове и незнам си какво -не са предвидени навремето да минават там. .Голяма част от кооперациите имат подземни гаражи, но така направени-че е невъзможно ползването. Просто по проект трябва да имат осигурени някакъв брой паркоместа-прави се нещо ,колкото да се предствави там пред някого(не знам кой ги инспектира -когато е готова сградата), одобряват ,дават акт 16 -а всъщност гаражът го има само проформа. С озеленаването е същата работа. Пак гледам кооперациите до нас- посадиха три дръвчета(има ги по план), минаха , одобриха им проекта и една година след това -дръвчетата ги няма. Не знам какво стана с тях-на тяхните места се ползвам мястото за паркинг.
Вече до бой се стига за паркоместа .Уличката е  предвидена за еднофамилни къщи, в момента има 5-6 кооперации на мястото на къщите,и продължава застрояването..
Тук също много се строи. Последните години обаче виждам много бизнес сгради да се правят на апартаменти.Изтърбушва се сградата, и се прави на жилищна. После не можеш да познаеш че някога тази сграда е била  някога с  офиси.Но тук и си спазват проектите- няма подземен гараж ,който да не се ползва и да го има само проформа.

Неделята ми е ден за гладене. От това се оплаквам. Мразя да гладя, а имам събрани дрехи за гладене за целият Китайски народ..

Аз давам моите на тепавица. Перат и сушат на слънце- всичко тежко те ми изпират. Миеле имат препарат за спортни материи, пере без да разрушава водния стълб на тъканта- така пера якетата у нас.
Аз събота и неделя не мога да си помисля за домакинска работа дори. Ако пипна нещо, ти ще е по мен си. Закон ми е. ПерА петък, мъжът ми с прахосмукачката, аз с парцала , и след това уикенда си е за нас си. Имам гладене- ще чака за понеделник, тогава работя. Събота и неделя почивам от всичко. Отиваме на велопоход ние.
Относно безумното презастрояване- направо се чудя как като сме толкова маймуни на едно малко каре събрани е така тихо в този квартал. Само птички се чуват, абсолютна тишина е. Освен да са много поспаливи хората тук и още да не са станали. За съседите- ние се шегуваме, че един ден като тръгнем да продаваме най висока добавена стойност към жилището ще дадат съседите. Наистина са благодат.
Да се оплача- големия ми син търси място за настаняване с половинката си в Нидерландия , оказва се ужасно трудно. Време им е да излязат от студентските си квартири и са продължат напред като работещи млади хора на свободен наем. Но изискванията са супер високи и ще им е много, много трудно. Господ да им помага. Ние им казахме- готви сме да идваме да ремонтираме, да обзавеждаме и да помагаме всячески , но за целта трябва да имате нещо налице, в това няма как да помогнем.  Ще си преживеят и тази битка.

За необичащите да гладят мога да препоръчам стиймъри - гладят успешно, а и гърбът няма да ви заболи от навеждане над дъската.

ГД, ако са в по-голям град може да им е евентуално по-трудно ако още не са започнали да работят, но после ще стане като имат стабилни регулирани доходи (и в идеалният случай са си издържали пробния период).

G.D.,моя приятелка искаше да купи имот за сина си в Нидерландия и накрая се отказа.Много трудна,направо невъзможна мисия.
Моите в Мюнхен също трудно се уредиха.Много исках да им помогна,но няма как.

Е, вашите деца са уцелили два от най-тежките имотни пазари в Европа. Мюнхен дори на световно ниво е един от най-скъпите пазари

Ако е като в Белгия, обикновено квартирите се дават вече боядисани и поизлъскани след последните наематели. Но се гледат доходи , дава се предпалата за три месеца напед и такива работи. Та е трудно-освен да намериш свястна, и да покриеш изискавнията на наемодателя ,пък като има търсене-той може да си избира между кандидатите. Ще намерят нещо,не се тревожи. стискам палци да стане бързо!
Накрая пак опираме до късмета- пожелавам им да имат късмет и бързо да стане!

Неделята е ден за почивка ,ако си без деца. Вчера се оплаках ,че ММ спа на шезлонга на двора,то иначе няма кой да те остави да подремнеш.Ще свърша каквото имам да свърша днес, утре като са училище -ще
е ден за моите си занимания.Но аз съм домакиня , та малко по-различна ми е програмата от една работеща извън къщи жена.
Очаквам децата да станат към 11-12, ММ към 14 ч. днес..Та да свърша каквото трябва до тогава..

G.D. презастрояването е навсякъде.В София се застроява всяко кътче.Който не е решил,той не си е отдал мястото за строеж.Простор има основно в не толкова атрактивните райони.

Рокля като на Жаки,с А образен силует и аз съм харесала.Винаги съм смятала,че ме разширяват.Онзи ден пробвах една такава,тя пък взе,че ми хареса как стои.Но ми се стори,че е малко голяма,нямаха по-малък номер и днес май ще ходя в друг магазин да пробвам по-малкия номер.

В Мюнхен е много трудна ситуацията с имотите.При отдаване на имот под наем се явяват десетки кандидати,въпреки цените...

Ами, аз нямам конкретен страх, но тя ми се обади да ми каже да не си взимам зеленчуци за всеки случай...
Много зловещо. Не били отстреляни. 1 гълъб и 3 свраки. Но няма как да е само на едно място, тъй че не би трябвало...

Имам да подстригвам и къпя две кучета, но времето ми стигна за едно. Другото го оставям на мъжа ми и лягам да спя с малкото. Всеки път забравям колко коса има това йорки и колко време отнема да го оправя.

Оплаквам се от лек махмурлук. Една приятелка дойде уж да вечеряме и преди да се усетим вече посрещахме изгрева и пиехме кафе на балкона.
След малко трябва да излизам, а искам просто да спя.
Мъжете са се омазали жестоко на тва ергенско. Някои все едно на въже са ги държали. Мъже на 30+ години да имат нужда от детегледачка, щото са мъртво пияни и са се изгубили, или искат да се бият с охраната... После пак някой да ми каже да си пусна мъжа спокойно...

Не му ли е минало времето за "пускане"?

То това време като мине, идва проблемът с прибирането

Оплаквам се, че намерих една торба зимни дрехи за пране. Имам толкова малко дрехи, гардеробът ми е само две крила и всичко е изложено - не ми побира акълът как съм успяла да загубя толкова дрехи и изобщо да не забележа.

Отдавна е минало... Ама някой в тази тема ми каза да го ПУСНА спокойно и реших да ползвам думата.
Като слушах историите снощи чак съжалявам, че не го надписах - да се знае кой, от къде е и на кого да го върнат.