Чух се с лелята на детето, обясних и ситуацията и и казах, че сме помогнали до тук и това са нашите възможности, но в момента детето е само в болница и не знам повече подробности нито за лечение, нито за изписване. Обясних, че бащата е казал, че до 25.05 не може да реагира и и казах, че предполагам, че като майка на дъщери и леля на това момиче тя би искала да знае какво се случва и ще направи нужното за племенницата си. Обясних и че нашите възможности са изчерпани и няма как да помагаме повече от тук нататък, да знае, че не може да разчита друг човек да поеме бремето.
На бащата също написах ясно, че няма как да разчита на нас и да си търси варианти други.
Това смятам, че е разумното и правилно нещо в този момент. Да са наясно, че това си е тяхна грижа и ангажимент и да си решават как и какво да правят. Ние друго и не можем да направим, така или иначе.
Друг е въпросът, че при нужда няма как да останем безучастни, но дано това ги е стреснало и те поемат отговорността си, както е редно.