Да се оплачем... 2022

Бобчита, времето ще ги научи и ще разберат кой как и колко е бил прав и крив. Най- доброто отмъщение е кармата.


Преди години споделях повече и не триех, та са ме разпознали и чели. Не желая да се случва пак.

Аз го пръскам моето с кучешки спрей, в който какво ли няма, но е за алергични кучета и не е имал проблем.

abadjieva80, благодаря, че ми обърна внимание! За мен ще си бъркам смесите, а за тях - лавандула.

Всеки има право да е разочарован.

Дълги години бях "расла в саксия" . Все бях чувала за кофти отношение в разни държавни служби.
От 4-ри години се сблъсквам с тях често. Като абсолютен абориген в началото, никой не се е държал грубо или ме е наритал с глупавите ми въпроси и незнание. Все са били любезни и насочващи.

Водата дойде, но освен пералня..деня го пиша почивен:)

Tete, Сигме, съжалявам, че не сте останали доволни от прането на килими. Досега при мен винаги са се справяли чудесно. Сега въпросът е, ако са смъкнали качеството, къде да нося/пращам килимите…

А не, Попи. Споко. Аз исках да ми върнат цветовете от фабриката, но явно няма как да стане.

Оплакването от неуредиците у нас е малко като оплакването от роднини - аз мога да се оплаквам от някоя щуротия майка ми,  но ако някой друг го направи, е гадно и невъзпитано. Ако аз кажа колко ми е мръсна къщата бива, ако комшийката дойде и започне да се оплаква от праха по секцията, не е окей.
Та и с разбитите тротоари и киселите лелки в хотелите така.

Прането вече е прибрано, манджата сготвена...картофени кюфтета. От страх да не станат много са станали за половин ядене. Колкото толкова. Поне тоя път не се разпаднаха. Чистих. И ей го денят. Детето се върна от басейн, сега спи, че каталясало и отива пък на РД. А мен не ме бива да почивам. Все виновна се чувствам, че има един куп неща, а аз съм седнала и ставам. Системно уморена се чувствам. Ставам рано, недоспивам, а не мога да спя. Не мога и нищо да подхвана. Просто съм уморена. И жегата ме довършва. Нещо нищо не ме радва. И от хора около мен много мога да се оплаквам. Една позната, все почивки и са в главата. Няма семейство, деца. Е, не може да ме разбере. Обяснявам, че до 15-то число не мога да мръдна на някое предложение и ме застрелва със следващото. Две съм планирала- сега юли и после седмица август. Да идем от 15- ти септември на морето! Не мога- детето тръгва на училище. Е, кво толкова ще учат, до 11 часа и после да тръгнем. Ами не. Не е моето. Да бия път за три дни, да се върна и от другия ден да се започне великото пътуване до работа, до училище, готвене, кутии и т.н. Само за да ми покаже хотела, в който ходи всяка година на море. Ама не искам! Не го харесвам тоя град!
И все предложенията са когато тя има време. А пък аз... А и пари имам ли не пита. 20 пъти мога ли в годината да ходя на почивка...
За РД на детето- вземи му кетъринг от някъде си. Обяснявам, че не ми е удобно и ще консумираме каквото предлага заведението в което сме. Тя предлага следващия кетъринг! Не, не ми е удобно.И трябва да ходя да го взимам нещото аз. А нямам такова време, детето ли да приготвя, себе си ли, украсата. Няма кой да изпратя. И ми се предлага пак!!! И това нон стоп и всеки път.
Ако се оплача и от другите до утре ще ме четете.

Супер темичка, много обичам да се оплаквам - като всеки българин де.... Сега започвам, първо платих си винетка, разбих си колата, второ-платих си тока, удари токов удар за секунда, изгоря ми хладилника, трето-платих си топлата вода, спряха я за профилактика, четвърто - купих си скъп телевизор, развали се веднага след като му изтече гаранцията, пето - купихме си хубава вила в китно селце, отдясно злобен комшия не понася лаенето на кучето ми, шесто - купихме си ваучери за ол инклузив в пет звезден хотел на Слънчев бряг, вечерята претоплена от обяда на предния ден, седмо - платих доста скъпо за зъболекар, зъба ми се счупи на втория ден. Е това е, мога и повече ама се изморих, сега да си полегна .... че преди малко станах. Благодаря, че ме изтърпяхте!

Ами сипи си едно, де

Абе смея ли ... туко виж се оказало менте:wink:

Моника, оплаквай се по-често!
Сутринта мъжът ми ме сюрпризира, че котлонът на вилата е изгорял. Там също зачестиха премигванията на тока и спиране след това. Зачудих се дали това не е причината. Не е стар котлон, а индукционен на може би година. Не е правил проблеми досега.

Попи, аз моите сега ги прах на друго място, не е при препоръчаните от теб   Тях ще ги ползвам следващия път.

Строй се и преброй се. И аз в редицата на недобре приетите снахи. Ама с властна майка, за която в закона на съвместното съществуване първа точка гласи: там където е мъжа трябва да е и жената. Втора точка: уважавай и почитай рода на мъжа си, макар че е очеизвадно студеното и дистанцирано отношение/абе едвам те траем, но от хорска срама ще те изтърпим щото нашия най златен, скъпоценен  и изучен е имал неблагоразумието да те избере за жена/.  И ето го сега резултата -години, години, ама много години след тези "задължителни" визити. Стряскам се и насън при мисълта как съм позволявала такова отношение, изпълнена съм с гняв и обида, защо е било необходимо да съм "придружаващата" златния, а не както последните години да си ходи там сингъл. Това, че не си приета задължава ли да приемаш онова, което предоставя съпруга ти?  Според мен вече не.  За съжаление късно осъзнах правилния подход  за съхранение на душевния си комфорт.     

Аз за хотели и ресторанти си пиша отзиви, независимо къде се намират. Като е лошо обслужването и храната, естествено че ще напиша отзив. И за мен няма абсолютно никакво значение къде се намират.
Последно написах лош отзив за един ресторант в Остенде(Белгия). Та когато обслужването,храната и въобще услигите не са на ниво, си се оплаквам и хич не ми дреме дали се отнася за хотел/ресторант в Бг,
Белгия или в Банкок примерно...