Решението го взе той...
Сега в момента даже се оглеждаме за закупуване на общо жилище .
Обаче мен ми е некомфортно, не мога да се отпусна, да се насладя на момента.
Живея в миналото и го преживявам често.
Като изключим това-онова не е лош партньор, правим всичко един за друг, той умира за мен...
Не искам да го отблъсквам от мен, много го обичам, дайте ми съвет как да се справя с този товар?
Имаш ли идея на какво се дължи тази диаметрално противоположна промяна в него? Това може да те успокои и да ти вдъхне увереност в решението му.
Дали е бил лудо влюбен в мен, едва ли, ако беше нямаше как да не разбера, нали така?
Но както каза един негов приятел "не знам дали Х е влюбен в теб, но много държи на теб и те уважава"
Не знам дали това ме задоволява на 24г.
Чувствам се ужасна приятелка, щом не мога да преодолея тъпата травма и се е случвало да намилам последните 2-3 м.