?Въпроси всякакви за СО? 2022

  • 340 088
  • 8 905
# 5 670
Ама има и другото: Като се отдръпнеш и го оставиш намира и се почва с "Защо се сърдиш пък сега?!". Явно хем трябва да го оставиш на мира и да не искаш нищо от него, но пък трябва да готвиш, да чистиш, переш, да водиш непринуден small talk и да не ти е криво, че той не се интересува как е минал твоят ден.

На всеки му е трудно в някакъв момент, но трябва да се съобрази, че вкъщи има още един човек, на когото животът също не е песен и който също има нужда от разбиране и прегръдка.
Виж целия пост
# 5 671
Не вдигам белият флаг, разбира се. Не са нормали отношения това е ясно иначе нямаше да се оплаквам тук, но след като инициирах разговор и ми каза, че не му се говори няма какво да направя повече за момента, какво да тропна с краче и да го принудя ли?
Така е Ms.Gorgeous, не ги разбирам и аз тези фасони, но и никога не съм била спец в отношенията. Все съм си ги представяла някак по-напудрено явно. Все от хубавата страна, в такова и семейство израстнах, та затова сега съм малко втрещена.
Имам и от другите примери разбира се, такива дето ги няма за по няколко месеца по-работа поемащи ангажименти все по-надалеч и по-надалеч от дома, има и други заети все работни....., но са си здрави семейства с по няколко деца. И такива дето уж всичко е розово и много се обичат, а на следващият ден са вече с други. Почти всички са семейни около мен.
Еднократните/бързи отношения тип фастфууд никога не съм ги разбирала, аз и затова през повечето време съм била сама. Такива дето за три дена са влюбени и вече живеят заедно, винаги съм подхождала сериозно към мъжете, и не съм се хвърляла ако не съм 100% сигурна че искам да съм с този човек.

Не знам, объркана съм наистина много,  може би просто се опитвам да осъзная,  че ще бъда изоставена. Да го приема, знам ли.


Жестове прави, винаги и много, (преди да започне тази работа, дори и сега, просто по-рядко) обича да ме обгрижва, не съм казвала, че не го прави и че не ми обръща съвсем никакво внимание. Торби от пазар никога не нося, мие чинии, хвърля боклук, чисти, постоянно ми повтаря да си почивам да не се хръвлям да свършвам всичко за един ден. Не е мрънкал нито ден че не съм свършила нещо.

Просто за момента ще изчакам, няма смисъл и на никого няма да е полезно да нагнетявам в момента нещата. Предстои ни почивка, която бяхме планирали, ще видим ще отидем ли и как ще се държи там.
Виж целия пост
# 5 672
Успокой се, починете си, не се настройвай за раздяла, защото не виждам реална причина.
Понякога всеки има нужда от въздух. Като мине още време, реши за себе си ти от какво имаш нужда, ако няма промяна в неговото поведение спрямо теб.
Виж целия пост
# 5 673
И спри да се самонавиваш, диалози, монолози и прочие бедствия в главата ти.
Виж целия пост
# 5 674
Не мога да си представя да ми е изморено, натоварено, стресирано и да се очаква от мен да говоря, да споделям, да обгрижвам... ако е дете, няма как, ама възрастен човек да ми тропа и изисква внимание, при положение, че съм казала какъв е проблемът... оф, натоварих се само при мисълта. Ми не съм такъв тип, дразня се от разпити какво-що, още повече, ако е служебно и човекът отсреща само ще кима и нищо няма да разбере. Много дразнещо. Аз обичам сама да си ги преживявам тези моменти, мъжът ми е наясно и си гледа неговите си неща, докато ми мине периодът.
Виж целия пост
# 5 675
Аз по месец нямам нерви да чакам някой да си преживява там, квото има да си преживява.
Болести, смърти - да, ама да съм мебелировка по толкова време - просто няма начин.
Виж целия пост
# 5 676
Колкото му трябва, толкова ще си преживява, както и аз, то остава да съм скапана, да имам някакъв проблем и да ми е кофти, че и половинката да се цупи, че не му се обръща внимание, не пърхам с крилца и не сияя.  Нали хората се събират не само за веселба, ами и да са си опора, бъди опора, авторке, а не някаква тегоба, защото може и на тебе да ти се случи да не си в кондиция, а мъжът ти да очаква да му се правиш на одалиска.

Доколкото прочетох две седмици не си ежеминутен обект на обожание и вече параноясваш, ами в съжителството е така, не е като сте само гаджета и се виждате само когато сте на кеф.
Виж целия пост
# 5 677
И спри да се самонавиваш, диалози, монолози и прочие бедствия в главата ти.

Абсолютна филмарка съм.

Аз по месец нямам нерви да чакам някой да си преживява там, квото има да си преживява.
Болести, смърти - да, ама да съм мебелировка по толкова време - просто няма начин.

Същтата съм и аз, джаста праста каквото има да си го казваме и да се заминава, какво има да премисля. Но не всички са така.

Колкото му трябва, толкова ще си преживява, както и аз, то остава да съм скапана, да имам някакъв проблем и да ми е кофти, че и половинката да се цупи, че не му се обръща внимание, не пърхам с крилца и не сияя.  Нали хората се събират не само за веселба, ами и да са си опора, бъди опора, авторке, а не някаква тегоба, защото може и на тебе да ти се случи да не си в кондиция, а мъжът ти да очаква да му се правиш на одалиска.

Така и направих, след разговора сутринта, в който отново ми заяви че не му се говори се скарахме разбира се, тръгнах сърдита и бяхме скарани. Осъзнах, че с мрънкане няма да стигнем до никаде, и че не е хубаво така, върнах в къщи целунах го, гушнах го и му казах че всичко ще е наред, всичко ще се оправи, до него съм и че ако не му се говори сега няма проблем. Казах му че не ми е хубаво да се караме и така...
Виж целия пост
# 5 678
Разбира се, колкото му трябва да си преживява - сам.
Но във връзка не си сам, а с човек с когото си избрал да бъдеш.
По- голям чешит от мен не познавам, ама и аз си натискам парцалите просто, защото другите не са ми виновни.
Виж целия пост
# 5 679
Хм, проявата на внимание и любов към човек, когото обичаш НЕ значи този човек да е "обект на обожание". Малък жест, прегръдка, добра дума не отнемат нито време, нито сили, особено ако са към любим човек. И това съвсем не е обожание, а нормалност във връзката на обичащи се хора.
Виж целия пост
# 5 680
Скъпа анонимна, остави го човека да се справи със ситуацията! На този етап няма нищо, за което да се притесняваш!

И запомни нещо: ако някой ти каже, че има проблем, за който не иска да говори, не говорите за този проблем! Това се нарича уважаване на личното пространство на човека - щом е решил, че този проблем не те касае, ти можеш само да го приемеш. Това важи и за двата пола, впрочем!
Виж целия пост
# 5 681
И накрая вземи тоя кредит, че нали лично пространство.
Виж целия пост
# 5 682
Аман от това "Не ми се говори". Като не ти се говори, не се обвързваш и не заживяваш с някого.
Виж целия пост
# 5 683
Ама това, че си във връзка не означава, че нямаш лично пространство и право да си изживяваш някакви стресови моменти сам. Аз се стресирам повече, ако някой иска да ми "помогне" и да споделям - като споделя, имам чувството, че още изнервена ставам. Това се отнася особено до служебни проблеми. Или сама се оправям с тях, или коментирам с колеги, ама вкъщи да взема да споделям за работа - ужас. Не искам и толкова! Ама и мъжът ми ме познава достатъчно, че да не натиска и да не ме изнервя повече. Аман от такива, дето искат да ти се наврат в главата и да ти знаят всяка мисъл!
Виж целия пост
# 5 684
Хич не държа половинката да си споделя проблемите на работа. Ако ще. Държа обаче да има отношение към мен, а да ме избягва и да не ми обелва дума. Проблемите на работа са си проблеми на работа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия