Скрит текст: Това е точно случаят с малкото момченце, което очаква потупване по косичката и браво. Съжалявам, но не е нормално възрастен човек да е на такова ниво. И как все мъжете са на споменатото ниво, но не и жените, ей това ми е чудно.
Ами всъщност не вярвам да е очаквал потупване. Той си е такъв - добряк и грижовен, но доста завеян за някои неща. Тя обикновено го гризе като горчива краставица пред хората. Даже ми е ставало неудобно какви забележки му прави пред нас, все едно е малко дете. Разбирам, че й е досадно, но така го излага. И той честно казано не й се сърди, приема всичко с усмивка. Да не говорим, че той е човекът, който години наред издържа основно семейството. Тя е тази, която се трови и дразни.
Затова и малко ми напомни за Анонимна.
Иначе, действително, нито ММ, нито баща ми мога да си представя да не се усетят за такова неща като в случката. Все щеше да им дойде на акъла да махнат първо прането от терасата. Тя пък що не го е прибрала като е знаела, че заминава, също не знам. Всеки си има някакви трески за дялане. Някои мъже са такива -завеяни, недодялани, но си имат други добри качества. Някои са пък много подредени и стриктни, но други неща им куцат и тъй... Този на Анонимна е малко странна комбинация от немарливост и стиснатост обаче. Обикновено не вървят в комплект тези две неща, поне по мои наблюдения.
И една случка, малко встрани от темата, но все пак по темата за немарливостта, че малко да се посмеете:
Леля ми отишла на санаториум. И свяко, нали е джентълмен, решава да й устрои мило посрещане вкъщи за "Добре дошла".
Прави салата, кекс, опъва бялата покривка, слага хубави прибори, чаши-маши и мята една скара на терасата да се пече. И така в радостно очакване приготвя той вечеря за лелчето. Идва си тя, първо очарована от жеста, а после излиза на терасата и що да види - прането, простряно отвън си стои и на всичкото отгоре вмирисано на пушък от скарата. И вместо да седне да се наслади на хубавата вечеря, хваща чаршафите и останалото спално бельо и отново го пуска в пералнята. Сядат после да вечерят, но се усеща едно напрежение във въздуха, както и мирис на пушък
Леля ми отишла на санаториум. И свяко, нали е джентълмен, решава да й устрои мило посрещане вкъщи за "Добре дошла".
Прави салата, кекс, опъва бялата покривка, слага хубави прибори, чаши-маши и мята една скара на терасата да се пече. И така в радостно очакване приготвя той вечеря за лелчето. Идва си тя, първо очарована от жеста, а после излиза на терасата и що да види - прането, простряно отвън си стои и на всичкото отгоре вмирисано на пушък от скарата. И вместо да седне да се наслади на хубавата вечеря, хваща чаршафите и останалото спално бельо и отново го пуска в пералнята. Сядат после да вечерят, но се усеща едно напрежение във въздуха, както и мирис на пушък
Затова и малко ми напомни за Анонимна.
Иначе, действително, нито ММ, нито баща ми мога да си представя да не се усетят за такова неща като в случката. Все щеше да им дойде на акъла да махнат първо прането от терасата. Тя пък що не го е прибрала като е знаела, че заминава, също не знам. Всеки си има някакви трески за дялане. Някои мъже са такива -завеяни, недодялани, но си имат други добри качества. Някои са пък много подредени и стриктни, но други неща им куцат и тъй... Този на Анонимна е малко странна комбинация от немарливост и стиснатост обаче. Обикновено не вървят в комплект тези две неща, поне по мои наблюдения.
Мен именно тази несъобразителност ме дразни. Ти сама пишеш - все едно е дете. Не знам как да го обясня най-кратко, за мен такива хора не са добре.
И, отново, аз лично не съм срещала жени с подобно виждане за живота и поведение. Само мъже.
