Бихте ли простили?
В началото на връзката и двамата бяхме на "много лошо място" в личен и емоционален план, което нямаше връзка с нашите отношения, бяха (и все още са, и в бъдеще ще съществуват) външн фактори.
Има ужасно много любов, разбирателство, съобразяване.
Обаче! В опит да притъпи лошите емоции тогава пиеше и нещата излизаха от контрол - скандали, обиди, с които целеше да излее емоциите си, но обидите бяха лични и незаслужени. После извинения, съжаления - знаете цирка...повече няма. Веднъж си позволи и да ме удари.
Минаха доста месеци от тогава. Обещания, че всичко е в миналото, осъзнал си е грешките (което съм го чувала безброй пъти и е било без покритие), че животът му без няма смисъл, че съм единственият човек, който някой някога се е грижил за него в истинския смисъл на този израз - което е вярно.
Майка му е властна, но никога не е проявявала разбиране и топлина към него.
Много го обичам, наистина. Но не мога да преглътна обидите и агресията. И смятам, че щом веднъж си е позволил да ме принизи и унижава, при удобен момент ще го направи пак.... Обаче, много ми липсва...
Виждаме се понякога, остава вкъщи, после се ядосвам на себе си, че не мога да приключа тези отношения, но не мога и да простя и да продължим заедно.
Чудя се може ли човек наистина да осъзнае и промени такава агресия или щом я има тя ще се появява, когато има "подходящ повод"?
И двамата сме на 35+, с деца от предишни връзки, а положението е като да сме на 17...
Виж целия пост
В началото на връзката и двамата бяхме на "много лошо място" в личен и емоционален план, което нямаше връзка с нашите отношения, бяха (и все още са, и в бъдеще ще съществуват) външн фактори.
Има ужасно много любов, разбирателство, съобразяване.
Обаче! В опит да притъпи лошите емоции тогава пиеше и нещата излизаха от контрол - скандали, обиди, с които целеше да излее емоциите си, но обидите бяха лични и незаслужени. После извинения, съжаления - знаете цирка...повече няма. Веднъж си позволи и да ме удари.
Минаха доста месеци от тогава. Обещания, че всичко е в миналото, осъзнал си е грешките (което съм го чувала безброй пъти и е било без покритие), че животът му без няма смисъл, че съм единственият човек, който някой някога се е грижил за него в истинския смисъл на този израз - което е вярно.
Майка му е властна, но никога не е проявявала разбиране и топлина към него.
Много го обичам, наистина. Но не мога да преглътна обидите и агресията. И смятам, че щом веднъж си е позволил да ме принизи и унижава, при удобен момент ще го направи пак.... Обаче, много ми липсва...
Виждаме се понякога, остава вкъщи, после се ядосвам на себе си, че не мога да приключа тези отношения, но не мога и да простя и да продължим заедно.
Чудя се може ли човек наистина да осъзнае и промени такава агресия или щом я има тя ще се появява, когато има "подходящ повод"?
И двамата сме на 35+, с деца от предишни връзки, а положението е като да сме на 17...
. 
