?Въпроси всякакви за СО? 2022

Не го разбрахте хич това за уважението.
Изисквам уважение и разбирателство от мъжа и детето ми един към друг. Към мен не съм изисквала, до този момент съм смятала, че го има.
Аз вероятно щях да откажа да отида с тях, ако ми беше предложил. Но факт е, че освен не го направи, носи вода от девет кладенеца последните две седмици.
Въпросът при мен е принципен, а не че искам да се набутам да попреча на виждането на внука с бащата и родителите му.

Сорша,  на мен също ми се струва, че мъжът ти те предпазва. Детето му не иска да бъде с теб на тези празници и той затова върти и суче в опит да не те нарани и да избегне проблеми,  разбира се.

Моето мнение: Първо, никога не бих се натискала да се запознавам с пълнолетно дете на мъжа ми, ако той не предложи кога и как. На него ще оставя решението. Второ, ако майката на детето те вижда като част от причините за развода, детето може да има голяма каша в главата. И да се навреш сама в проблемите на празника точно - странно ми е? Може детето да е разстроено, че техните са се развели, нищо, че е голямо и пълнолетно. Ще мине време и всички ще приемат всичко. Не прибързвай.
И последно - ако мое дете не иска да кара празник с мъжа ми, няма да го бутам насила. Защото не виждам смисъл. Затова разбирам мъжът ти, ако случая е такъв.

На мен в цялата работа ми е странно защо за 3 години не е изговорено как се чувства неговото дете спрямо новата жена на баща си? Може още да не е приело развода на родителите си, може да му е болезнено да вижда баща си с нова жена... Всякакви варианти има. Да го накараш насила да се вижда с новата жена не ми се струва такъв. И тук става дума за уважение към желанията на това дете.

У Сорша виждам определени принципи - към хората в семейството трябва да има определено отношение и да се засвидетелства уважение чрез определени действия. Това не е лошо. Аз всъщност я разбирам и подкрепям що се отнася до линията нейното дете - мъжът. Ако ще живеят заедно, да, трябва да изисква уважение между тях, защото иначе нещата могат да станат много по-непоносими. Но пък ако натискаш и насилваш прекалено, може да създадеш неприязън - та трябва да се пипа внимателно.

Относно пълнолетно дете, което не живее с вас обаче, не можеш да имаш същите изисквания. То има право на своя избор и не може да бъде заставено. Нито трябва. Бих се опитала да разбера причините за тази ситуация, за да му вляза в положение. В момента ми изглежда, че мъжът е между чука и наковалнията, и затова шикалкави. Нека поеме въздух.

И изобщо, човек е хубаво и трябва да изисква да бъде третиран уважително от близките си, но трябва и да разбира и уважава техните чувства, защото иначе в отношенията ще остане само едно заставяне. Другото дете също ще стане пълнолетно един ден и може би тогава няма да иска да чуе за новия мъж на мама, или дори за нея. Трябва да изискваме, но трябва и да обичаме и признаваме чуждите чувства. В баланса е ключът.

Господинът да обясни човешки, в едно легло спят. Не тя да се чуди какво става и защо са всички галимации навръх Коледа.
Питай го, ама така, един път дет се вика.

Има доста мъже, които никога не запознават децата от първия си брак или връзка със средващите си партньори, съпруги и деца. Понеже по нашия край имаше доста разводи още през 80-те, та имам съученички, които и досега не познават природените си братя и сестри.
В такава конфигурация жената решава дали да се бори за запознанство пряко разбиранията на мъжа и вероятно на родителите му, да се адаптира или да прекрати. Искам да кажа - не чакайте той да узрее по собствен път .

Лъвица го разбра много добре.
Нямам информация детето му да има проблем с мен. Може да ми го е спестил. Аз не пестя такива неща и сме заедно в проблемите. Допуснала съм го напълно. Това спестяване ми се отразява в най-не подходящия момент. Имах тежка и напрегната година(сигурно всички) и чаках малко да отдъхна.
Чувствам се, обаче напрегната. Днес имам изпит, а изобщо почти не спах след снощния разговор.
Да, Горджъс попитах категорично накрая. Отговорът беше, че не е усетил подходящия момент и ще го организира след празниците. Ако беше казано директно преди това, щях да съм ок. Но получих толкова шикалкавене и глупости по тоя въпрос, че просто не знам кое от всичките обяснения е.
Както казах, ми дойде обидна самата гимнастика и напрежение около този въпрос. Вероятно щяхме да намерим друг вариант, ако беше казал директно - повтарям не се бутам да се запознавам с някой на празника и да е сконфузно.
Първоначалния план беше да отиде и да си свърши това с дете, родители и да се прибере за празника. Майка му обаче се обидила, ревала, че няма да ходим и се разбрахме друго. Разбирайки се, реших, че схемата вече е друга. Но вчера ми сервира, че е същата - той си ходи, връща се и тогава отиваме ние.
Така малко се чувствам с извити ръце. Майката реве и прави драми, че трябва да отидем. Да, ама не с наследника отделно. Тоест аз трябва да разбера няколко, да не обидя други, пък аз дали се чувствам добре никой не се замисли.

Затова реших да откажа ходенето на Бъдни вечер. Наистина ще ми е по-добре да не правя ластици заради всички. Ще опитам сега и деликатно да го обясня, за да няма обидени.

Да, и на теб не ти е лесно. За съжаление много мъже не се оправят никак добре с емоционални ситуации, и вместо да търсят решение, бягат и отлагат. И това нагнетява много напрежение, включително и у тях самите.

Тоест ще го накажеш? Била си ОК да приготвиш цяло меню за Бъдни Вечер, вместо да отидеш на готово(не в 5, а в 7 например) ?
Аз не мисля, че мъжете толкова бягат, колкото се опитват да угодят на всички, неразбирайки къде точно е драмата, която ние жените създаваме. Сега ще получи още една драма.
Ако детето му не разбира в каква ситуация поставя баща си, то Сорша като разбиращ и обичащ партньор може да отпусне малко каиша.
Какво ли би станало ако на него му хрумне, че не му се празнува Нова Година с нейното хлапе?

Да, има го и това с угаждането, и с неразбирането. Но другите хора не са виновни за тяхната неадекватност, и да трябва все те да се нагаждат покрай нея - детето го поставя в ситуация, жената създава драма... Той безпомощна жертва. В случая съм съгласна, че е добре малко да се деескалира напрежението, ама и той трябва малко да се стегне и да узрее занапред, а не от всички да се очаква да го дондурят докрай.

И аз мисля, че мъжът се притеснява да ги запознае, защото детето кой знае как ще реагира.
Нека не забравяме, че емоционално незрели и безкрайно непрактични, самите мъже се държат като деца, ерго дете отказва да запознае Сорша с детето си. Или поне не може да го измисли и да го направи гладко и безпроблемно - така, че да има минимум сътресения по веригата за всички. Сигурна съм, че ако Сорша беше в неговата позиция, казусът отдавна щеше да е разрешен.
И в крайна сметка, на нея й е било и все още й е 100 пъти по-трудно да лавира между малко дете, при това момче, което трябва да живее с пастрока си. Нямате представа какви политики са нужни ...

Относно теорията, че уважението се заслужавало, а не се изисквало, не съм съгласна. Да "изискваш" уважение не значи да тропнеш фарсово на масата и да питаш: "Ти мен уважаваш ли ме?"
Нима да отстояваш себе си и какво смяташ за нормално в една връзка е неприемливо?

Да де, ама неговото дете е възрастен човек. Не е като да поставиш непълнолетното/малолетно дете пред свършен факт и да не му оставиш право на избор. Или пък да действа по друг начин: виж сега, моето дете не иска да има абсолютно нищо общо с теб, не желае да те познава, но ми е дете нищо не мога да направя. Щеше да и е по-добре?
А и мисля, че на него му е по-тегаво. Налага му се да живее с чуждо дете, което май не го хресва и има напрежение. Или да почне да се сърди на Сорша, че не прави достатъчно да накара детето си да го приеме?
И да, шикалкавят мъжете, когато се опитват да угодят на сто посоки. Сега трябва и на родителите си да обяснява, че Сорша няма да отиде, и хич не вярвам да му е празнично, знаейки, че тя е сама в къщи.
Наказание от всякъде.

Това с приготвянето на меню и наготовото не съм се замислял, защото всяка година съм приготвяла. Не ми тежи готвенето.
Точно като наказание не искам да изглежда. И затова ще се опитам деликатно, ако може.
Аз за себе си не го приемам за нормално да се изреждаме един по един в техните. По-малко сконфузно ли ще е мислите?
Просто не искам да го играя тоя момент. Не наказвам никой и не се сърдя на никой. Искам да ми е спокойно. Най-спокойно ще ми е да съм вкъщи при това положение. Егоистично, но факт.

Сорша, ти поне си имала идея с какво се захващаш. Детето дори да е на 25, може да има друго мнение. То не си е поръчвало разведени родители, нито нова партньорка за баща си за Коледа. Мисля, че не трябва да се засягаш излишно. В очите на децата си ние сме стари, те въобще се чудят как сме живи, а това нов мъж / жена крайно ги озадачава и напряга.

Ако мислиш, че думата на мъжа ти е закон за това дете и ако той "тропне по масата", то ще те приеме с уважение - ами не, не работят така нещата. Времето обаче работи в твоя полза и може следващата Коледа да е различна

Ами то няма да ти е напрегнато. Ти трябва да отидеш на гости някъде в определен час. Той как ще се напряга с галимациите преди това си е негов проблем.