Не слушам такъв тип музика, но се радвам на всички творящи изкуство - 5 човека да си зарадвал с него на света, достатъчно е. А Манескин май се радват на доста популярност из Европа, съдейки и по мнения тук. Ми нека! Да творят, да радват хората.
Изкуството е себеизразяване, то няма граници. Да кажеш един артист как трябва да се облича, дали да слага грим, каква била прическата му, дали имал пластични операции и не знам си какво е все едно да поставиш изкуството в рамки, което си е направо престъпно според мен. То ако има рамки, ако има еднозначен отговор няма да е изкуство. Дамиано е страхотен текстописец. На Евровизия той спечели допълнителна награда за най-добър текст на песен. Той пише текстовете на всичките им песни и са страхотни, повечето доста дълбоки като смисъл.
Тази песен е страхотна, ето това наричам аз изкуство.

Разхождам се из града и вятърът свисти силно
Оставих всичко зад себе си, слънцето е на хоризонта
Виждам къщите в далечината затворили са си вратите
Но за щастие имам ръката ѝ и зачервените ѝ бузи
Тя ме вдигна от земята, покрита с бодили
Ухапан от хиляди змии, неподвижен до върха на пръстите си
Не бе послушала онези копелета и техните брътвежи
С един поглед ме убеди да си събера нещата и да замина
И това е едно пътешествие, на което никой досега не е поемал
Алиса и нейните чудеса, Лудия шапкар
Ще вървим по пътя и никога няма да се уморя
Докато времето не донесе белота в косите ти
Имам останал един лист хартия в ръката и половин цигара
Оставаме още малко така, няма защо да се бърза
Има и една фраза, написана в главата ми, но не съм я още казал
Защото животът без теб не може да бъде перфектен
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чакам
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото ме е страх, че ще изчезна
И небето бавно, бавно тук става прозрачно
Слънцето осветява дяволиите хорски
Една солена сълза измива бузата ми, докато
Тя с ръка сладко милва ми лицето
С кръв по ръцете ще изкача всеки връх
Искам да пристигна там, където човешкото око не може
За да се науча да простя на всичката си вина
Защото дори и ангелите понякога се страхуват от смъртта
Имам останал един лист хартия в ръката и половин цигара
Да избягаме далеч от тези, които твърде жадуват за отмъщение
От тази спряла се земя, защото вече усещам я тясна
Вчера бях тих, защото днес ще бъда бурята
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чакам
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече...
Преди тебе бях един луд, сега нека ти разкажа
Имах едно намачкано яке и разрези по китките
Днес се чувствам благословен и не намирам какво да добавя
Този град ще се оглежда за нас, когато пристигнем
Бях между това да съм жертвата и да бъда съдника
Бях една тръпка, донасяща светлината в тъмнината
И ще те освободя от тези вериги, ярки и сияйни
И нека се съмнявам дали били са смъртта, или прераждания
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чакам
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото не искам повече да чезна
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото студът тук се усеща
Така че, Марлена, върни се вкъщи, защото ме е страх, че ще изчезна
Мдаа...''Страхотен'' текстописец, направо ме разплака:
Текст на песента ''Тихи и добри'' /намерен в нета/
Мръсни са дрехите, брато, кат' кал са
Жълто от цигарата между пръстите
С цигара се разхождам
Прощавай, но наистина смятам,
Че мога лъвския скок да направя
И даже пътят да не е за двама
Затова отсега се подготвям
Добър вечер Ви казвам, дами и господа
Актьорите да излязат сега
Здраво за т@ш@ците се хванете
Най-добре бъдете тихи и добри
Тук хората са странни, като дилъри
Много нощи навън съм прекарал
Сега вратите от рамките ще изкарам
С поглед нагоре, като катерачи
Дано простиш, мамо, ако вечно съм навън, но
Напълно съм изперкал, но различен от тях
И ти напълно си изперкал, но различeн от тях
Напълно сме изперкали, но различни от тях
Напълно сме изперкали, но различни от тях
Не
Изписал съм страници десетки
Сол съм гледал, после сълзи
Тези пичове в колите
Няма да изкатерят бързея
Написано е на гроба
,,В мой'та къща го няма Богът''
Но ако чувство за време откриеш
От хаоса ще се скриеш
И няма вятър да спре
Силата природна
От правилната гледна точка
Опиянението чувстваш на вятъра
С восъчни крила на гърба си
Ще се стремя към оня връх
Ако искаш да ме спреш, пак пробвай
Пробвай главата ми да отрежеш
Защото
Напълно съм изперкал, но различен от тях
И ти напълно си изперкал, но различen от тях
Напълно сме изперкали, но различни от тях
Напълно сме изперкали, но различни от тях
Уви, хората говорят
Говорят, не знаят к'ви ги говорят
Заведи ме там, 'дето ще плавам
Защото тук липсва въздух
Уви, хората говорят
Говорят, не знаят к'ви ги говорят
Заведи ме там, 'дето ще плавам
Защото тук липсва въздух
Уви, хората говорят
Говорят, не знаят к'ви ги говорят
Заведи ме там, 'дето ще плавам
Защото тук липсва въздух
Напълно съм изперкал, но различен от тях
И ти напълно си изперкал, но различен от тях
Напълно сме изперкали, но различни от тях
Напълно сме изперкали, но различни от тях
Различни сме от тях''
