С какво ви дразнят свекървите? – 134

Явно като четеш и си пренасяш някакви твои отношения, ама аз няма проблем да послушам препоръка на свекърва ми в това отношение, защото тя е единствения силно църковен  човек от нас с изповедник, аз лично свещеници не познавам. Той беше много благ и свят човек, за съжаление почина преди две години, свекърва ми го изпрати заедно с много от енориашите му.

От неприятния тон на това, което си написала виждам че за теб е недопустимо да обсъдиш каквото и да е със свекърва си, а да послушаш неин съвет приравняваш като послушание и навеждане на главица. Не знам защо се е получило така, но това е пример за кофти семейни отношения за мен.

Афродита, дори човек като мен, който почти никога нищо с никого не обсъжда, а прави това, което е решил, намира обсъждането с хора, които чувстваш близки (дори това да е свекърва ти), за нещо съвсем нормално. Какъв е проблемът да се обсъди каквото и да било, ако двете страни имат доброто желание?

Свекървата била препоръчала свещеник, при когото била ходила. Е, да не би да препоръча някой, на когото очите не е виждала? Препоръчва го именно заради личните впечатления. Не я заставя с пистолет, опрян в челото. Препоръчва.

Ама аз искам да присъстват, това са близките ми хора, а за тях е радост те си обичат внучето, племенничето и както там им се пада. Освен това е повод да се съберем и да си направим хубав семеен празник. При това аз не съм особено по празниците, има семейства, които празнуват всеки имен и рожден ден на някого, то годишнини от сватби, юбилеи, то  абитуриентски, абсолвентски, постоянно отбелязват нещо си. Ние не сме чак от тях, но дори на мен ми се вижда неадекватно да не се съобразяваш с хората, които каниш на някакво събитие, ми нали затова го организирам, да могат да дойдат.

Не виждам нищо лошо в препоръките. Ходя при фризьорката на братовчедка ми, а приятелка ми препоръча нейната гинеколожка. Хората се допитват за да си изберат маникюристка, какво остава за свещеник водещ кръщене?

Аз сигурно не съм за тази тема, защото със свекърва ми сме на приливи и отливи. Има периоди, в които не се чуваме, не се виждаме, и не изпитваме никаква нужда една от друга, но се съобразяваме с взаимното си съществуване. Ако тя има нужда от помощ, и съпругът ми е преценил, че трябва да й помогне, аз се съобразявам с това, и драми не правя. Както и обратното - ако той й откаже, защото имаме планове, тя го преглъща, макар да се усеща, че не й е приятно. Преглъщала съм много неща още от самото начало на брака ни, когато веднъж си позволи да каже на собствената ми майка, че съм много проклета, как ме е възпитала такава, и че ще разболея сина й с моята проклетия... ))) Тогава спрях да се обръщам към нея с "майко", и вече 22 години нямам обръщение към нея.  Точно в този момент реших, че мен никой не ме задължава да имам отношения с нея. Казах го и на мъжа ми. Аз имам една майка и това е моята майка, и майка ти има една дъщеря, и това е сестра ти, а не аз.
 Докато децата бяха малки, почти не ги е гледала, защото беше заета с децата на зълва  ми. Ако имаше желание да ги вземе, никога не съм се противила, макар да е било рядко. Баба им е, точно толкова, колкото и моята майка. Децата са вече големи, и сега ги подсещам да отидат да я видят, но те не  искат. Дъщеря ми дори казва: Мамо, аз нямам спомен да ни е гледала всяка събота и неделя, както твърди тя. Кога е било тва? ))) Никога не съм си позволила да я обиждам, нито в очите й, нито пред децата, нито пред сина й. Имали сме разногласия за отглеждането, къпането (сол във водата, яйце във водата, вадене от коритото с два пръста, забити в гърлото на детето, за да му се издължи врата..., захранване, и куп други неща) Но съм дала ясно да се разбере, че няма да отстъпя на бабините й деветини. Винаги, когато не съм била съгласна с нея, аз не съм отстъпвала, но и съм го заявявала директно.
От друга страна, имаме и моменти, в които се чуваме по два пъти, че и по три пъти  на ден.Продължителни разговори, толкова, че от мобилните оператори ни изключват след първия час. ))) След като два пъти изкара ковид и след изписване от болницата беше парцал и нямаше сили да стане, й готвех всеки ден, като се съобразявах с придружаващите й заболявания.
Сега, от три дни, отново сме в период, в който не се чуваме.Даже се и сдърлихме по телефона, за което нито една от двете не е споделила на ММ. И двете сме притеснени, защото ММ е в болница с тежък ковид. За нея син, за мен съпруг, мил ни е и на двете. Тя иска най-доброто за него, аз също. ))

Като цяло отношенията ми със свекърва ми са много близки до тези, които имам с майка ми. И там положението, описано по-горе е същото. Караме се, викаме си, но в крайна сметка си прощаваме и продължаваме напред. Без да правим циркове.

И накрая, искам да ви пусна един текст, който сигурно много от вас са чели, ама ей така, за размисъл
https://www.jenatadnes.com/monolozi-na-v/izpoved-na-edna-svekarva/

П.П. Аз един ден ще съм и свекърва, и тъща. )))

Оле, Боже
Това болднатото не съм го чувала от 18 годишна. Моята тогавашна приятелка роди на тази възраст и помагах за детето до степен почти аз да го гледам до към втората му година. Имаше една бабиера във хода, която дори тичаше след мен по улицата да ми дава "съвети". Тогава съм го чувала за последно, изобщо не мислех, че ще го чуя пак. Егати идотията

Е, да, идиотия е, никой не го отрича. За това и след като видях, че се практикуваше при племенницата (9 месеца по-голяма от щерката) без роптаене от страна на зълва ми, реших, че това никога няма да се  прави на нашите деца.

Леле тази статия е чудо... Много ми напомня за моята свекърва, която е изгонила свекърва си в една стайчка извън къщата ѝ и даже не ѝ позволява да влиза вътре (а свекърва ѝ е строила тази къща с мъжът си) изгонила е и мъжът си (моята свекърва) опита се да изгони и мен като настрой мъжът ми срещу мен с долни и грозни номерца, но за щастие си имам златен мъж и си тръгнахме заедно от къщата на свекърва ѝ! Да е жива и здрава свекърва ми!

Маста, за да го загрее вътрешно, а пък това с пръстите - като бръкнеш с тях в гърлото, ... бе, само си го представи. То детето е три и кила и нещо, и буквално му се извива главата назад. От там и идиотията, че му се издължава врата.
Ако човек не го е виждал на живо, просто няма как да си представи гледката.

Има нещо, висят при разни изпъвания на гръбнака, ама не са бебета и при мед процедури.
И да я питаш,  и тя няма да знае, чула ,видяла. На колко е  години? Че на моите 67 не е  нормално, на 97 едва ли  е.

Бор_яна, на 81 е сега. Тогава беше на 60

Viviana91, за голям  град говорим. Живеем в Бургас. Но това са някакви остатъци  от времето. При все, че съпругът ми е  много желано дете, тъй като е имала спонтанни аборти преди него,  и тя го е раждала за късните по онова години време, а именно на 26.

Аз съм доволна, че съпругът  ми никога не се е съобразявал с нейното мнение по отношение на отглеждането на децата ни, и винаги ми е имал пълно доверие.

Излишни спорове. Всеки е действал според наличните неща и според възгледите си. Имам двама сина с  5-годишна разлика. Гледането, мазането, храненето бяха различни, а какво остава разликата в две и  повече поколения.
Никой не е умрял от мазане с мас, нито пък е станал по-красив със съвременните мазила.  Май сегашните мами повече отричате  маста, за да не ви мислят за назадничави, отколкото от съмнения за полезността й.

1970-1980 г. не е имало друго освен мас 😂

Имаше някакво пате.