⭐Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги⭐Суде Гюлар⭐Любими турски актьори *тема 36

В класическата мюсюлманска традиция, възприета от старозаветната, има обичай,който маркира определен момент от живота на момчетата. Това е т.нар. сюннет (диал. сунет, сюйнет) – обрязването, което трябва да се извърши най-късно до 9-11 година на децата. Събитието се възприема като един от големите празници в ранната детска възраст и се смята за „детска сватба“ – турците в България го наричат сюннет дюйюню (сватба при обрязването).

    Сюннет рядко се извършва само за едно дете. Обикновено ритуалът се организира за всички момчетата от махалата/селото, които трябва да бъдат обрязани. В този случай едно от семействата, което е най-заможно, поема организирането и основните разходи за сюннета – бащата на това момче се нарича дюлсайбия. Помагат му и други заможни мюсюлмани, които също имат деца за обрязване. В неговия дом се организира и гощавката, която следва след обрязването.

     По традиция сюннетът се празнува четири дни, а понякога и една седмица. Първият ден се колят животните и се приготвят ястията за трапезата – при турците и ромите това колене се възприема като курбан за момчетата, докато българите-мюсюлмани не го възприемат като жертва. В същия ден се канят и гостите за ритуала – в едни селища това прави съпругата на дюлсайбията, която занася във всеки дом, чийто обитатели са поканени на сюннета, по една кибия – китка от ароматни цветя, здравец и босилек. В други случаи кани специално нает мъж, който язди украсен с пискюли кон.

   На втория ден идват гостите от съседните и по-далечни села и ги гощават, а на третия ден идват поканените от селото. Всички носят дарове – мъжете по един наръч дърва, а жените – баници или пити.

    На четвъртия ден се извършва сюннетът – всички момчета, които ще бъдат обрязани, се събират с бащите си на едно място. Те яздят кон, който е украсен с мъниста и панделки, а в някои селища върху конете качват само момчетата, а бащите ги водят. Така се образува алай – шествие – което се предвожда от байрактар (знаменосец). Той носи в ръка знаме от червена басма, със забучени в пръта китка и бяла кърпа.  

     Шествието отива в  дома на дюлсайбията, където специален човек – сюнетчия или сюйнетлия – извършва обрязването, като започва с детето на дюлсайбията. На обрязаните деца дават да ядат мед или нещо сладко, за да не ги боли, а раничката поръсват с пепел от изгорените кожички, останали от предишен сюннет. Докато трае обрязването, в двора на дюлсайбията свирят тъпяни и зурни. Следобед на същия ден в селото се организират мазни борби,  в които участват пехливани, а след това  и надбягване с коне – кушия. На баша, т.е. победителя в борбите, даряват кичен овен (украсен с къна и накичен с пари), а на победителя в кушията – яре.

    Ако сюннетът продължава по-дълго – на петия ден родителите на обрязаните момчета отиват в дома на дюлсайбията и му носят подаръци, а той ги гощава. В последния ден от празнуването на сюннета изпращат сюнетчията и гостите от съседните села с подаръци и гозби.  
http://bonafide.bg/praznici-i-obichai/syunnet