Да убием скуката
Епизод 13
Още един ден с обичайното ежедневие отмина. Този път решиха вечерта да излязат навън и да се любуват на Истанбул. Поканиха и Емма. Докато се разхождаха и говореха дойде и Кемал. С него беше едно малко сладко момиченце.
- Добър вечер! - поздрави той.
- О, вече си тук - каза Еда - Аз му се обадих ако иска да дойде. Довел е и дъщеричката си.
- Да, реших да я изведа с мен.
Емма се изненада, помисли си „с какво се забърках, той е женен.”
- Това е Масал, моята принцеса.
Всички я поздравиха и се радваха на момиченцето.
Еда дръпна Емма настрани и каза:
- Той е разведен, не си мисли друго. Така че давай, не се отказвай от него.
След вечерята дойде време да се прибират.
- Знаете ли утре сме на един остров за уикенда по работа. Ще съчетаем работата с удоволствието.
- Ние трябва ли да идваме - попитаха мъжете.
- Разбира се няма да ви оставим сами, ще ревнуваме - пошегуваха се момичетата.
- Ами бившата ти? Какво стана, ще си заминава ли или леля ти не я пуска?!
- Тя не ме интересува, каквото било-било, казах й го ясно. Виж като жена знам, че ако иска да ни раздели ще измисли номер. Дори подозирам, че това на яхтата е нейно дело.
- Какво? Стига, от ревност го казваш.
- Не е това, наблюдавай и ще видиш, разпитай!
Кемал се беше вторачил в Емма. Не можеше да разгадае мислите й, страхуваше се да не го отблъсне и плахо я попита:
- Емма, ще дойдеш ли с нас? Искам да обсъдим подробности около последното дело, а и ще имаш възможност да опознаеш Масал.
- Да вървим! – Емма не се поколеба, не страдаше от скрупули. Кемал неудържимо я привличаше, а Масал я впечатли с доброто си възпитание.
Домът на Кемал беше наблизо и тримата бързо се озоваха в градината на имението. Момиченцето се сгуши в прегръдките на Емма. Допаднаха си и това изненада Кемал, който познаваше трудния характер на детето си. Направи кафе и докато го поднасяше, Масал тихо се прибра в стаята си.
- За двама ни утре ще бъде труден ден. Ще отидем с компанията на приказния остров, но ще трябва да разкажем всичко около делото на Джан и неопровержимите доказателства за неговата невинност. Никой от нас не подозираше, че Джан е агент под прикритие - Франческо Демир от италианската полиция
Кемал се упрекваше, че е поставил Емма в трудна ситуация. Как ще реагират приятелите й, а Толга?!
- Не се притеснявай, Кемал! Ще се справим заедно! А утре ще поканим и Джан на партито! Трябва да се изправят лице в лице с Толга и да разрешат веднъж завинаги проблема си.
- Чувал съм, че Толга е труден характер, сприхав и прибързан в решенията си. Ексцентричен и импулсивен – може да се сбият!
- Няма страшно, ние нали ще сме там. Пък и Толга може и да е високомерен и зъл понякога, но носи златно сърце – ще разбере истината и ще миряса. Може и да хареса Джан като бъдещ зет.
- Какво спокойствие излъчваш, Емма! Да седя до теб, да усещам аромата ти, да чувам гласа ти – това е истинска наслада. Казах ли колко много те харесвам и как сърцето ми бие за теб?!
Емма се усмихна доволно и се сгуши в прегръдките му..
Толга и Чачо тръгнаха заедно, но Чачо не искаше толкова рано да се прибере вкъщи. Лудуваше му се, нощният живот го привличаше неудържимо. Музиката от съседния бар галеше ухото му.
- Да отидем да пийнем по нещо – не се удържа Чачо и покани Толга.
- Благодаря, но имам работа в офиса! – Толга нервно погледна часовника си и намигна на своя братовчед – Ти върви, Казанова, пък утре ще мислиш как да се оправдаваш пред Мариса.
- Спокойно, приятел, никой нищо няма да разбере – усмихна се Чачо и с бързи крачки се отправи към бара.
Толга беше неспокоен. Думите на Еда, че може да размисли и да развали годежа не излизаха от съзнанието му. Познаваше изкушенията на големия град и сам беше падал в плен на знойни красавици, интересуващи се само от банковата му сметка. Еда е свободна и независима млада жена, финансово осигурена красавица, апетитна плячка за търсачите на лесна печалба.
Това беше причината рано сутринта да се обади на своя приятел – детектив и да поиска подробна информация за любимата си. Не искаше да я загуби, а и дива ревност го гнетеше. Бързаше за срещата, за да научи подробности.
Детективът го чакаше в офиса с фотоапарат в ръка. Беше унил и не смееше да погледне Толга в очите.
- Какво става, какво научи, казвай ... – нетърпението на Толга нарастваше, страховете му, също!
- Амиии ... - започна да мрънка детективът и подаде боязливо фотоапарата на Толга.
Бърз преглед на записа, миг мълчание и яростен вик: „Кучи син! Никой няма право да се доближава до бъдещата ми съпруга! Не може и да я гледа дори! Бурааак, скъпо ще платиш за всяка сълза на приятелката ми!”
Силен замах и фотоапаратът се разби на парчета.
- Извинявай! Колко да пиша ...
С елегантен жест Толга извади писалка и започна да попълва празния чек. Беше му станало навик да троши и да плаща ...
Клетият Бурак, нямаше представа какво го очаква – Толга не се церемони!
..Останала сама след мноогото неочаквани емоции, Еда се отпусна на дивана и се загледа в пръстена, който Толга и сложи на ръката толкова неочаквано.
Изненадата беше голяма, но дали постъпи правилно като веднага отговори *евет*..
..офф, защо ли го мисли сега вместо да се радва.. и все пак ..утре на острова трябва да бъде по-внимателна.. да не е уговорил и подписването със служебното лице и свидетелите.. че и с булчинска рокля да я изненада.
Не-ее-е няма как да стане..*чудесата не се повтарят*!!
..*Тази вечер умът ми е обзет от копнеж,
тази вечер умът ми е облят от светлина..
тази вечер отново съм на седмото небе,
със звездите споделил съм своята тайна..
тази вечер съм изпълнен с желание и копнеж,
сякаш не съм от тази земя,
от щастие сдобих се с крила
към небето да полетя..
песен в чест на живота пея
сред ангели небесни, изпълнен с желание и копнеж..*!*
тази вечер умът ми е облят от светлина..
тази вечер отново съм на седмото небе,
със звездите споделил съм своята тайна..
тази вечер съм изпълнен с желание и копнеж,
сякаш не съм от тази земя,
от щастие сдобих се с крила
към небето да полетя..
песен в чест на живота пея
сред ангели небесни, изпълнен с желание и копнеж..*!*
аз си помислих, че снимката е кадър от този момент: 
За ден епизод пишете. Не мога да ви смогна, та утре ще оформям 14-ти епизод. Дано успея и аз да напиша нещичко, пък вие може и да допълвате написаното дотук. Имаме време! 
Репортажът е от времето на "Сега и завинаги". Страхотна визия, а с този шал направо изпадам в умиление. Много ми хареса!
Направо с обяд трябва да влизам в темата. 
давай с експлозията, че аз още съм на първото кафе, очите ми се затварят, сънено ми е, а Кенан и масата е подредил, и чай е направил. 
добре заформихте епизод 14, а аз ще се опитам да включа Емма, Кемал и Джан и да онагледя. Дано до утре успея да свърша работа, че сега се отнесох по Кенан, запалих се да изгледам още веднъж "Черната перла". 
хайде, скачай и ти в "Червената експлозия". Развий темата за Айшето, та и Мариса да ревнува. Стига само Чачо е тичал сред нея. 
