Преди да взема моя котарак, дълго обмислях ще мога ли да се грижа за него, да отделям средства за ваксини, кастрация, храна, медицинска грижа. В крайна сметка го взех и се грижа за него. И не мога да си представя да го изхвърля на улицата. Та той ми е като детенце. Няма да забравя ужаса, който изпитах, когато получи алергична реакция. Страха ще намеря ли ветеринар в 11 вечерта. Защото нали няма денонощни ветеринарни клиники. В моя град работят до 18 ч. Колкото и да ми се иска, нямам възможността да се погрижа за всяка котка в квартала, при баба ми или която срещна на улицата.





Едната е Мацата, другата е на Блеки майка му. След най-малко два месеца ще им дойде реда. Като за Мацата съм казала, че е бременна в момента и ще решаваме кога да я запишат, в зависимост от положението в момента на обаждането. Та благодаря на Мей за поста, защото благодарение на него подхванах темата. Препоръчани теми