Най-хубава котка и най-хубаво куче на форума

Влюбена съм в кучето ти Арметис❤️❤️❤️!
Вчера ми свършиха лайковете на негова снимка и излезнах, чаках да минат часовете, за да му харесам една впечатляваща снимка. Просто е разкошен/а!

МоЙто котеее- Рошавото дупе.

Благодаря от нейно име, Морковелка. Принцеса ми е тя. Ксена.

Ксена е прекрасна:heart:
Интересно име има.

Не съм го избирала аз, така си дойде при мен. Ама й отива. Разказвала съм й историята в темата за любители на кучета. Ако ви е интересно, ще я разкажа и тук.

Разкажи. И още някоя снимка, моля.

Аз моля да разкажеш. Много ми е на сърце Ксена.

Преди години имах коте, а майка ми куче. Обичам и кучета и котета. Но коте сега не мога да взема, защото мъжът ми е астматик. Реших да взема куче и започнах да чета за различните породи. Един ден се разхождах в парка и видях една жена, която водеше малка рижава лисичка. Заприлича ми на малко куче акита, като във филма Хачико. Съответно, отидох и попитах дали това е малко Хачико, а тя ми каза, че е съвсем различна порода - шиба ину (после разбрах, че във филма Хачико са използвали шиба ину, за да играе малкото куче). Пак е японска порода.
Тръгнах да търся повече за породата и попаднах на страницата на собственици на такива кучета в България във фейсбук. Там попитах дали има някъде развъдник, където да поседим малко с кученцата и да видим как се отразява на ММ. Едно момче, което се оказа развъдчик, ми писа и каза, че за 1 седмица ще ми даде едно кученце. Взех Ксена и се влюбихме една в друга от пръв поглед. Когато дойде време да я връщам, собственикът каза, че тя вече е на възраст и не може да ражда по правилата на етичните развъдници. Както и това, че си търси човек, който да я гледа. Взех я веднага. Беше на 8 години, сега е на 12 и единствено съжалявам, че не сме били от самото начало заедно.
Ксена е родена в чешки развъдник, там е раждала. После отива в българския развъдник, където също ражда. Изпълнила си е дълга и сега при мен е просто принцеса. Глезена непрекъснато, залепена за мен.

А породата е интересна, защото е била много популярна в Япония, докато почти се е изгубила в началото на 20-ти век. Тогава няколко ентусиасти започват възраждането на породата отново с мъжко куче от едно планинско село и някакво женско куче от другия край на Япония. И понеже са японци и много стриктни, започват да водят регистър на родословията на кученцата. На моята пухла проследих родословието до тези 2 кучета.
Сега пак е много популяна порода, което не ме радва, защото разни базсъвестни печалбари се възползват от това.

Намерила си е семейството пухлата.
Само за целуване е.

Много е хубава, Ксена ❤️! Аз още онази вечер по снимката ти проверих каква порода е и ги разглеждах. Много магнетични животни.
Подарените кучета, които не могат да раждат от развъдници, здрави ли са.
Какви са тези правила на етичните развъдници за раждане на животните?

Питам, защото в една група един мъж много често пуска померанки за подаряване от развъдник уж в България. И те така не може ли да раждат вече , кастрират ги и ги подаряват. Периодично пуска такива постове и ми е интересно дали нещо не са болнички кученцата и затова да искат да се отърват от тях. А и те малки кученца дават на 1 година, 3 годишни и се чудя има ли нещо гнило. Този, който пише публикациите твърди, че са напълно здрави, уж ги дават и на сигурни хора, които ще се грижат качествено за тях запознати с породата.
Обаче никой не се хвали, че е взел такова кученце.

Какво имате предвид? Нито е черна, нито червена

Доколкото знам (не претендирам за изчерпателност) един лицензиран развъдник следи кучетата да са с родословие, да не смесва кръвни линии, да са минали на изложби (тези, които са за развъждане), да са здрави и т.н. Етично е женското куче да ражда на 2 години до максимум 6-7 годишна възраст. После си отглеждат възрастните кучета или ги подаряват.

А този човек го питай как се казва развъдникът му за померани и провери дали е лицензиран. Моят човек е лицензиран и директно си каза, че търси някой, който да гледа кучето с любов. СИгурно щеше той да я кастрира, но аз бързах да сме заедно и затова го поех аз.

Този крие името на развъдника само пиши, че се намира в България. Не иска и да напише къде се намира и как се казва.
Веднъж му бях написала сигурен ли е, че са здрави и не са измъчвани кученцата, той ми отговори - разбира се, познавам собствениците иначе и аз нямаше да участвам.
Този и той пише, че търси само отговорни хора, които са запознати със специфичните особености на породата и начина на отглеждане. Той беше посредник на развъдника, а не собственик.
На мен ми беше леко съмнителна тази работа, но може и наистина да са ги раздавали кученцата.

Ние си имаме Кардю. Но той е много стар вече и след него ако вземем куче, ще е по-дребно. Тук ме осведомиха за ужасно смрадливото  пръцкане на френчитата, които харесваме.   Друг вариант е точно шиба ину.
Но това за някога. Сега старчето още  хърка долу, размазан по средата на хола.

Кардю, да знаеш, че шибите са примитивна порода и доста трудно се поддават на обучение.
И са едни драматични или вият като вълци, или пищят сърцераздирателно.