Най-хубава котка и най-хубаво куче на форума

Каролина не се гушка, плашлива е, все пак си е костенурка. И даже мъжа ми като я взема на ръката си да я снимаме, тя се прибира в корубата. Хем е адаптирана, уж. 😃

А защо сте си я взели за домашен любимец? В аквариум без вода ли живее? Какво яде? Колко живее? Какви грижи изисква?

Кари е сухоземна костенурка, не живее в аквариум.
От костенурка няма как да разбереш дали те обича❤💛💙 достатъчно е да позволява да я вземат на дланта си, както е с мъжа ми. И тя, най-вероятно усеща, че той няма да я нарани и се показва. И това ни е достатъчно!

Друго е с котката Хубавела, тя идва и ти мърка в краката да я галиш... това е незаменимо... дори и да си изморен след работа, сядаш да я поглезиш малко и нататък готвенето ти се получава с лекота😆

Да ви разкажа историята на Ушатото.
Нашата котка няма порода, осиновен е.
На 01.02.2018 г. почина Топче, той беше първата ни котка и си остава голямата ми любов, до ден днешен е непрежалим. Беше персиец, закупен от обява, а не от лицензиран развъдник, вследствие на това борбата беше огромна, имаше автоимунно заболяване , съжалявам, но не мога да пиша повече, защото няма да спра да рева, почина в ръцете ми на 2 г. и 7 месеца, все едно беше вчера, част от мен си отиде с него, вярвайте ми.
Решихме да осиновим , за да може да дадем шанс за живот на коте от улицата. Така намерихме Ушатото... Осиновихме го от организация, която го беше спасила , беше на около 4-5 месеца. Най-грозното и страхливо коте, което съм виждала. Беше много трудно да свикнем с него, той с нас също. Живя седмици под леглото с все антураж. Сега след  близо 4 години не можем без него. Изключително добро животно, спи по цял ден и обича много да яде, наскоро започна и да си оставя храна в купичката и да не се оглежда докато се храни. Беше толкова слаб като го взехме, че само ушите му стърчаха и оттук идва Ушатото. Не знам кога е роден, но празнуваме на моя рожден ден през ноември.
Щастлива съм, че попаднахме на него и му дадохме шанс. Той е част от семейството и сме неразделни. И така слабото и невзрачно котенце от улиците на Пловдив е господар на дома ни тук и зад океана. Понася изключително добре да пътува със самолет, досега никакви проблеми сме нямали с него. Мъжът ми все още се опитва да го научи на каишка, но като гледам отстрани няма да се получи.
Поздрави от Ушко:

Щастливец е Ушатко с такива стопани като вас!
Аз като храня осиновения ми Пуфан и една котка, наречена от сина ми Закуска, защото винаги се появява,  когато ние закусваме на терасата, мъжът ми казва: Ти, нали знаеш, че не можеш да нахраниш всички котки на света...И аз му казвам, че както и при хората, има едни с късмет, а на другите трябва да се помага.

Нашия Кардю е от приют. Аз бях в България и мъжа ми каза, че ме чака изненада.
Вървял между клетките и всички кучета лаели силно и скачали.  В предпоследната клетка бил нашия красавец - мелезче между хъски и ...друго, та порода - нордик, демек северна. Стоял кротко и тихо, и гледал с молба. Мъжа ми си сложил ръката на мрежата и бил сочно облизан. И какво да прави мъжа ми, бил избран. Кучо спеше пред леглото на бебето после. Сега е един много запазен дядо, който обожава да бъде гушкан и мачкан.

И аз ще участвам с ей тоз черньо

Трудно е да бъде сниман, защото постоянно подскача. Ама тук сякаш позира за снимка

Аз се влюбих в Харко от обява"Осинови коте",видях тези снимки:


Харесаха ми очичките му.
Когато дойде със зоокуриер,си го прибрах вкъщи и след час размисъл,скрит в една библиотечка,реши,че и той ме харесва и настоя да е до мен и върху мен,беше с бълхи,но се прежалих...
Имаше и болести,но се справихме и с тях.Рови и наднича в торбата ми всяка вечер...


И каквото си намери(това е екоопаковка),за него си е.

Постоянно или ме гушка,или поне с едно краче се допира до мен.

Да покажа Каспър. Известен още като Мамокотка, Маман Първи Великолепни и Бимбо Блюкоза....и каквото още се сетите. Уникална 3кг. топка безпределна любов и собственик на най-страхотната машина за правене на мъъъъррррр. Горд притежател на легла и маси, експерт в областта на спането по много през целия ден, а през нощта върху някой от принадлежащите му хора!

Ето един Гарфилд и от мен. Преди месец и нещо се появи пред нас. Обаче алабайката навън хич не обича котки,пък и френчито вътре,и нямаше как да го приберем. За това го дадохме на съседа,той нямаше животинка и си го гледа. Ние го вземаме вечер,гушкаме го,играем си,храним го и пак го връщаме в съседа. 😃

Много му харесва елхата,свали си няколко играчки и тази си я гушна,не я даваше. 😂

Да ви подготвя, че ще кача после моите красавици и красавци😋

Хайде още малко от мен,да оплакнете окото 😁☺️

Това е Джини- пинчер с палава баба, та е малко по-пуФкава от обичайното. Но пък е и по-чаровна. И много гушлива и  страшен манипулатор и ни се качила на всички на главите и ни действа яко. Известна е вкъщи и в кучешката тема  и като Гинчето:

Влюбих се в Тайра.

Може ли още снимки?

Адашче,да мине малко време,че ще задръстя темата само с нея 😁