Възможно ли е любовта да ме подмине...

  • 15 248
  • 466
# 15
Аз пък мисля, че съществуват правилни пътници. За да се качи такъв обаче, трябва да спираш на правилните гари, а не на всяка тухла. И определено не чакаш лелята на информация да каже, че влакът заминава, че да тръгнеш.
И, да не съм толкова метафорична, пък и ще се повторя - първата стъпка за мен лично е да спреш да общуваш с хора, които те карат да се чувстваш зле. Утре , когато се окажеш във връзка с някой проблемен тип, същите тези хора ще ти обясняват, че то навсякъде е така. А всъщност не е.
В днешно време такива приказки са приемливи само за необразовани селски баби.
Баба ми е от почти изчезнало село, на 75, омъжена е на 16 и нейната приказка е по-добре сама, отколкото с глупак.
Виж целия пост
# 16
И колко пъти трябва човек  да пада, да става да се доверява?
Тоя филм съм го играла.

Всеки път, пак казвам, ако искаш да имаш любов в живота си. Това винаги е риск, никой не се е влюбил и обичал, без да е проявил и малко смелост. Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Нарцùса, ако хората знаеха кои са правилните пътници, разводи нямаше да има, а раздел СО щеше да е мъртвило.
Та отново всичко опира да късмет и случайност.
Та как се избира правилния пътник? Ти твоя как си го избра?
На челото ли му го пишеше?
Тука гъмжи от теми в които уж 2-3 години всичко наред и после всичко се сгромолясва.


Elunaria, хората са социални същества. Всеки иска любов в живота си. Та и аз не спадам към някоя друга графа, щото друга няма.
А защо си мислиш, че смелост не съм проявявала? Стига де, аз не съм на 15 все пак.
Само че съм реалист. Вече.
Виж целия пост
# 18
Предполагам, че не си на 15. Просто казвам, че докато човек се пази от болка и разочарования, се пази и от приятните преживявания.
Виж целия пост
# 19
Е да, приятните преживявания са в началото. Нормално.
Но това е временно.
И после пак и пак като в порочен кръг. Та слязох от колелото.
Виж целия пост
# 20
Същите като моите роднини. С разликата, че аз съм вече 30+. Направо вкаменелост. Слава Богу че живея мноооого далеч от тях и съм ограничила контактите ни до минимум. Натоварват ме, огорчават ме и нищо полезно и позитивно не виждам от разговорите ни. За какво да търпя подобно отношение?
Днес например братовчедка ми ми праща снимка с бременния си корем. Казвам и "Много си хубава", а тя нетактично "Айде де, ти кога? Остаряваш вече?" Joy Горкичката, не мога да и се сърдя. Живее на село жената. За нея това е Светът и всички трябва да живеем по един и същи начин.

Та, мисълта ми е щом тия хора те натоварват смени местоживеенето, ограничи контактите си с тях, запознай се с нови хора, с които имате общи интереси, с които можеш да се развиваш и да израстваш. В последствие ще си изясниш какво точно търсиш и какъв тип е правилния за теб човек.

Ако ще се жениш и ще раждаш само заради угодията на роднините си, знай че е загубена битка. Вечно и за всичко ще ти намират кусури. Така че по-добре угаждай на себе си. Не трябва да се създава семейство по задължение, а защото си намерила правилния човек с когото имате еднакви мечти и виждания за живота. Дете не се създава, защото Гинка, Иванка и Пенка вече имат и ти да не останеш по-назад. Родителството трябва да е съпътствано от осъзнатост, от желание и готовност да отглеждаш и възпитаваш това дете, да му предадеш ценостите и опита си.

Успех и горе главата! Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 21
Фокусирате се върху роднините, които само утежняват проблема, а не да причината. Авторката се чувства зле заради самотата и липсата на човек до себе си, и трябва да работи върху това. Да се запознава с нови хора, да ходи на срещи, да не се затваря в себе си щото някой и казва нещо си. Това е решението, това и пита в темата си. Всеки среща точния човек, стига да го търси или поне да има очи да го види и разбере.
Виж целия пост
# 22
Да се изнесе от майкини и да си вземе съквартирантка.
Виж целия пост
# 23
Нарцùса, ако хората знаеха кои са правилните пътници, разводи нямаше да има, а раздел СО щеше да е мъртвило.
Та отново всичко опира да късмет и случайност.
Та как се избира правилния пътник? Ти твоя как си го избра?
На челото ли му го пишеше?
Тука гъмжи от теми в които уж 2-3 години всичко наред и после всичко се сгромолясва.
Така е, съществуването на правилния човек за теб не означава, че непременно ще го срещнеш. Обаче да се хващаш с този и онзи, които наистина им пише на челото, че не са за теб, само и само да пробваш - може пък тоя път да излезе хубав късмет от колелото - също не става.
Това за 2-3 години не го разбирам. Всичките ми раздели и разочарования са се случвали за 4 или 5 месеца, дори не съм стигала половин година съжителство, а онези, които не са ставали за връзка - 4-5 срещи максимум. Какво толкова правят другите, че 5 пъти по-дълго време не виждат проблем и изведнъж - изненада, то не било както мислех? Безкрайни шансове на фантазията за връзка - никой няма нужда от такива.
Виж целия пост
# 24
Иначе са прави роднините. Човек е добре да се ожени бързо, та да има време да се разведе после. Smirk
Като във вица "Още не се е омъжила, а другите вече два пъти се разведоха..." Stuck Out Tongue Closed Eyes
Виж целия пост
# 25
Научи се малко да контролираш емоциите си, не се провокирай така лесно. Отсичаш директно че не искаш това да се коментира и това е, ако трябва няма да ходиш на семейните събирания да се усетят. По- старото поколение особено много лесно се реже, обикновено все има някой пропит или са изпокарани и спят в отделни стаи от години. Заявяваш "Освен да си взема някой като твоя мъж, и да живеем така, така и така", и много бързо увяхват. Гадничко е, ама при мен проработи, какво да жалиш чувствата на хора, които не жалят твоите.
Много добре си се насочила в момента да се фокусираш върху работата си, инвестирай време в себе си, прежали старото гадже. Когато се почувстваш по- добре, просто започни да излизаш повече, забавлявай се.
Не живей с такова мислене, прекалено си млада, пък и да не беше пак не е това начина.
Виж целия пост
# 26
Eй, много обичат да дават акъл хората, но кой ще дойде да ти помага с детето или ще те приеме да живееш при него, ако не си случила на мъж? Я ги строявай и не се занимавай с глупости. Бъди по-рязка, явно достатъчно ти се качват на главата. Няма ли да се спрат, ако няколко пъти с троснеш, че не е тяхна работа или излезеш от стаята/затвориш телефона? Може да е крайно и грубо, но като не се усещат... Има си време за всичко, няма защо да се насилват нещата.

А колко време мина от раздялата с приятеля? Напълно е нормално да ти е тежко след това, но ако продължава прекалено дълго, е добре да вземеш мерки и евентуално да потърсиш помощ, ако не се получава.
Виж целия пост
# 27
Прекалено много бързат с нещата. Тя още страда по миналата си връзка. Докато там не минат болките, спомените и не се погребе и последната надежда, трудно ще се отвори за нови хора. Но ще дойде и този момент.
Има хора, за които съществува само физическият свят, не си дават сметка, че всеки има нужда от различно време, за да преживее загубата и разочарованието.
Виж целия пост
# 28
Нарцùса, ако хората знаеха кои са правилните пътници, разводи нямаше да има, а раздел СО щеше да е мъртвило.
Та отново всичко опира да късмет и случайност.
Та как се избира правилния пътник? Ти твоя как си го избра?
На челото ли му го пишеше?
Тука гъмжи от теми в които уж 2-3 години всичко наред и после всичко се сгромолясва.
Така е, съществуването на правилния човек за теб не означава, че непременно ще го срещнеш. Обаче да се хващаш с този и онзи, които наистина им пише на челото, че не са за теб, само и само да пробваш - може пък тоя път да излезе хубав късмет от колелото - също не става.
Това за 2-3 години не го разбирам. Всичките ми раздели и разочарования са се случвали за 4 или 5 месеца, дори не съм стигала половин година съжителство, а онези, които не са ставали за връзка - 4-5 срещи максимум. Какво толкова правят другите, че 5 пъти по-дълго време не виждат проблем и изведнъж - изненада, то не било както мислех? Безкрайни шансове на фантазията за връзка - никой няма нужда от такива.

Е, аз не съм хващала с всеки срещнат. Но и това не помогна.
Сега пък поради недоверчивостта си, вече нямам интерес към никой и никой не харесвам. Хем ми се ще, хем изпитвам някакъв ужас да започвам връзка. И отказвам.
Това с годините- 4,5 месеца, 1,2,5 години все тая. Ти пък буквално ме възприе. Срока е различен.
Бъкано е с хора, които им се провалят и дългогодишни връзки и кратки, а са си мислели, че човека е читав.
Много често уж мислиш, че познаваш някого, ама се оказва, че не е така. Има си хитри и подли хора.
Виж целия пост
# 29
Не те чета изобщо буквално. За мен хора с намколко годишна връзка, която внезапно се сгромолясва, са си затваряли очите до последния момент и после играят театър и пред себе си как им дошло изневиделица.
В подобно положение съм, но аз не съм недоверчива - хората са ми отворени книги, няма какво да се притеснявам, че може да се окажат нещо друго. От години изпитвам единствено раздразнение как не знаят къде се намират и какво предлагат. Огромната част са напълно несериозни, безотговорни и негодни за повече от еднократен секс, но се представят за 'търсещи правилния/ата, дето ще ги накара да покажат дълбините на бездънната си душевност и грижа, ама засега умишлено се правят на дървета, да не вземе някой да ги използва и нарани, милите'. Булшит отвсякъде, обаче действително си вярват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия